Колкото и да се противите (което е малко вероятно), в крайна сметка ще се съгласите, че анимациите не са за деца - те са за всеки. Защото кой се дърпа от една хубаво ретро филмче на Disney?
Преди Шрек и Немо да превземат сърцата на милиони деца, анимационният свят не беше съставен от пиксели, а от рисувани картинки. Тържествуваше успеха на добрия стар мишок Мики Маус, който е емблема, останала десетилетия наред начело на компанията на Уолт Дисни.
Тази Одисея започва през 1937 г. с първия анимационен пълнометражен филм - Snow White and the Seven Dwarves (Снежанка и седемте джуджета).
Днес филмът може да е истинска кино класика, но както всяко ново нещо, отначало не е прието топло. Точно обратното - хората оплюват филма и напускат киносалоните преди края на прожекциите.
Кой да предположи, че някакви си 50-60 години по-късно революцията, която Уолт започва, ще стои зад една гигантска компания за милиарди долари.
Снежанка е последвана от други класически приказки като Sleeping Beauty (Спящата красавица), Robin Hood (Робин Худ), Jungle Book (Книга за джунглата) и Pinocchio (Пинокио).
До края на 70-те години тези класически герои си партнират и с обичаните Мики, Доналд, Мини, Плуто… индустрията се разраства далеч извън света на киното.
Walt Disney спечелва любовта на малките с линии от играчки, дрехи, лунапаркове и т.н. Никой обаче не забравя откъде е тръгнало всичко - от движещите се рисунки. Е, почти никой...
80-те години на 20-ти век са много труден период за студиото и за анимацията като цяло. Disney решава да поеме някои рискове през този период и издава непопулярни анимации като The Black Cauldron, Basil - The Great Mouse Detective и The Brave Little Toaster.
Днес те са обичани и си спомняме с носталгия за детските години, в които сме ги гледали за първи път. От финансова гледна точка обаче, са провал и бележат сериозна криза за студиото.
След всеки дъжд идва слънце, както се казва. 90-те са вторият класически период за рисуваните филмчета - години, смятани за златна ера в киното.
Beauty and the Beast (Красавицата и звярът), Aladdin (Аладин) и Lion King (Цар лъв) са като Светата троица за феновете на анимацинните ленти. Последвани са от други обичани продукции като Hercules (Херкулес), Pocahontas (Покахонтас), Mulan (Мулан) и др.
Всичко се променя през 1995 г., когато излиза Toy Story (Играта на играчките) - първият компютърно анимиран филм, дело на компанията Pixar, която Disney купува.
Рисуването на ръка скоро започва да става все по-непопулярно и Disney започва да следва примера на CGI киното с Dinosaur (Динозавър), Chicken Little (Чикън Литъл), Tangled (Рапунцел и разбойникът) и др.
Краят на рисуваната анимация за Disney се оказва The Princess and the Frog - последната рисувана лента, след която студиото заявява, че не планира други подобни филми в близко или далечно бъдеще.
Звучи тъжно, но технологията не върви точно ръка за ръка с носталгията по 20-ти век. Дори вече да не видим традиционни рисувани картинки на големия екран, споменът за приключенията на анимационните герои ще останат в сърцата ни.
