Ани Михайлова е човек, от когото може да научиш много и личност, която има много измерения. Освен че мнозина я познават от хумористичното предаване на БНТ1 - "Шоуто на Канала", малцина пък са онези, които знаят, че освен актриса, тя е и психолог по образование.
Може би на това се дължат успешните й превъплъщения от не особено будна блондинка, в умела новинарка и в куп други персонажи. За трудния път на изкуството, емоциите, психологията и любовта, Ани Михайлова разказва пред Avtora.com.
Владимир Христовски: Какво ново около теб? С какво се занимаваш в момента?
Ани Михайлова: Няма много нови неща. Около мен е добре забравеното старо. Опитвам се да работя върху себе си, да развивам творческите и човешките си качества.
Владимир Христовски: Повечето хора те познават най-вече от "Шоуто на канала". Разкажи ни как попадна в него?
Ани Михайлова: Преди да получа покана да се включа в хумористичното предаване на БНТ с Георги Мамалев, правехме предаване в друга телевизия. Веднъж в едно от студията снимаше и Жоро Торнев. Така се запознах с него и Тончо Токмакчиев. Бяхме се виждали и по-рано, но не се познавахме лично.
По думите на Жоро и Тончо преди съм била просто пъпка, а сега в "Шоуто на Канала" разцъфвам и, може би, там и ще прецъфтя. А когато това се случи… не знам, вероятно ще се оттегля от ефира. Смятам дори, че така е и редно, защото съм вярна на идеите и екипа, с който работя. С тях ще съм, докато ги има, а за след това не мисля.
.: А ти самата как се чувстваш като част от екипа в "Шоуто на канала"?
Ани Михайлова: Изпитвам признателност и благодарност към всички, които стоят зад реализацията на предаването. Тази работа ме направи по-взискателна. Атмосферата е работна и напрегната, но същевременно с това – творческа и предизвикателна.
.: Какво ново да очакват зрителите от предаването ви?
Ани Михайлова: Надявам се да удовлетворяваме повечето очаквания на публиката, макар че "уважаемият зрител" е компетентен и с вкус. И сигурно очаква повече и повече. И все пак, може да очакват от нас да предизвикваме усмивки, да им поднасяме различни гледни точки на събитията.
.: Коя роля искаш да изиграеш в шоуто? Защо?
Ани Михайлова: Искам да изиграя ролята на президента на Българския футболен съюз, защото е крайно време жена да поеме този пост, пък може тогава футболът у нас да се оправи.
.: Изиграла ли си онази роля, която те описва най-точно като личност? Коя е тя?
Ани Михайлова: О, аз само представям образите, а зрителите сами преценяват как да ги възприемат. Естествено, влагам и личното си отношение, но нито един от тези образи не съм аз. Какво мисля за блондинките ли? Ами… блондинско е. (Смее се.) Искрено се надявам жените с руси коси да не са толкова глупави, колкото биват представяни от мен и мои колеги.
Ако пък са толкова зле – не им завиждам. Адски много се дразня, когато мъжете казват: "А, тази е руса, значи е ...". Един съвет от една умна блондинка – всяко правило си има изключение!
Иначе, нямам любим образ. Опитвам се да ги развивам непрекъснато. Трудни са ми ролите на крайни персонажи – истинската селянка, феминистките, жените-мъжкарани, рокерките и т.н. И както в предаването, така и в живота, винаги избирам по-трудния път към успеха. Не обичам лесното. Понякога този труден път ме води до провали, но само така човек се опознава и развива.
.: Няма да крием, че лицето Ани Михайлова е известно. Как ти се отразява славата?
Ани Михайлова: Моят звезден час дойде доста късно, след Христова възраст. Единственият плюс на това забавяне е, че оцених славата и сега разбирам всичко, което ми се случва. Любовта и вниманието на хората ме зареждат и аз високо ги оценявам. Моето обаче не е слава, а популярност.
Иначе в битово отношение, тя ми носи по-добри репички, чушки, домати на пазара. (Смее се.) Паралелно с това популярността носи и отговорност. Тя те задължава да се държиш прилично, да се нагърбваш със социални каузи, да отправяш смислени послания към хората.
.: Интересно ми е да разбера защо все още не сме те видели в някой български сериал или филм?
Ани Михайлова: Преди време участвах в сериал – в "Хотел България". А първата ми филмова роля в български игрален филм е една от главните роли в "Пантуди". Но може би питаш към днешна дата, откакто съм по-популярно лице. Не зная. Аз съм само актриса, трябва все пак и някой да ми предложи да участвам в такъв проект.
.: Ако можеше - в кой сериал би искала да участваш? Защо?
Ани Михайлова: В "На всеки километър", за да си партнирам с моя учител Стефан Данаилов. А ако мога да избирам от анимационните филмчета – в "Ну, погоди".
.: Ако животът на българина е герой – как би изглеждал, опиши ни го!
Ани Михайлова: Нещо средно между бай Ганьо и Гаврош.
.: Ти си психолог по образование. Как ти се отразяват събитията по света и у нас?
Ани Михайлова: Като актриса това разнообразие от събитията по света и у нас може да ми послужат в играта. А като психолог – нищо не ме учудва. Нещата толкова се изродиха, че много малко неща могат да ме изненадат.
.: Има ли общо между театъра и психологията?
Ани Михайлова: О, да има много общо между театъра и психологията. Актьорството е и психология, защото всичко е свързано с душата. Винаги когато се правят образите, трябва да се правят в дълбочина и да се изхожда от човешката психология. Само тогава ще можеш да предложиш на зрителите неочаквани образи.
На мен лично психологията ми помага да анализирам нещата – разчленявам ги и след това ги събирам. Освен това ми е от полза, за да мога да се владея и да се познавам достатъчно – да знам какво ме вади от равновесие и какъв човек съм.
Този, който ме изкарва от равновесие, той управлява емоциите ми и така ставам уязвима. Аз, както и всеки човек, се нуждая от подкрепа, внимание, топлина и разбиране.
.: Какво те натъжава днес?
Ани Михайлова: Нищетата във всичките й форми – духовна, емоционална.
.: За какво мечтаеш?
Ани Михайлова: За едно околосветско пътешествие.
.: Какво се случва в сферата на любовта?
Ани Михайлова: Каквото и да кажа, няма да е достатъчно. Ще цитирам руския класик Тургенев: "Тайните на човешкия живот са големи, а любовта – най-недостъпната от тях".
