Amour на Михаел Ханеке (Michael Haneke) спечели Оскар 2013 за Най-добър чуждестранен филм, пет награди César, Златна палма от фестивала в Кан и още множество престижни отличия. Освен това е филм, който със сигурност ще помните дълго време.
Amour е тежък, болезнен и откровен филм. Толкова истински, че е страшен. Едновременно с това (и може би именно за това) е една от онези ленти, които не само успяват да ви развълнуват и да ви държат със затаен дъх, но и оставят следа, дълго след като сте ги гледали. Провокират ви да се замислите. Поглед към края на живота. Без излишен натурализъм, но ужасяващо реалистичен. 
Всъщност Amour не е филм за смъртта. Или поне не само за нея. Той е история за онзи жесток момент, когато животът е свършил, но тялото все още е живо. За любовта, която устоява на жестокостта на годините. Много камерен, много сдържан и същевременно много страшен филм, Amour е от онези ленти, за които обичаните определения като трогателен, въздействащ и добър са неточни и неподходящи.
Михаел Ханеке (Michael Haneke) е режисьор, добре познат на киноманите с интереса си към проблемни и тревожни теми. Amour е първата лента на Хенеке след излезлия през 2009 година The White Ribbon, който спечели Златна палма в Кан.
Множеството награди и фестивалният успех не са нещо необичайно за филмите на австрийския режисьор - брилянтният The Piano Teacher (La pianiste) от 2001 година печели César и, макар че остава само с номинация за Златна палма, си тръгва с наградата на журито от фестивала в Кан и това е само едно от многото му отличия. Трилърът Caché с Жулиет Бинош (Juliette Binoche) също получава признанието на както на критиката, така и на публиката. 
Освен режисьор Ханеке е и сценарист на филмите си. Amour също не прави изключение. Лентата, която спечели "Оскар" за Най-добър чуждестранен филм, беше номинирана и за режисура, и за най-добър оригинален сценарий.
Сюжетът на филма на пръв поглед е съвсем обикновен. Жорж (Жан-Луи Трентинян) и Ан (Емануел Рива) са семейство пенсионирани учители по пиано, и двамата над осемдесетгодишни. Дъщеря им, която също е музикант, живее в чужбина със семейството си. Един ден Ан получава удар и дългогодишната любов между нея и Жан е поставена пред сериозно изпитание. 
Страшното в Amour не е в старостта, а в нейното осъзнаване, в невъзможността да си върнеш миналото или да промениш настоящето. Не е в смъртта, а в нейното забавяне. Особено след като в началото на филма, макар и за малко, сме видели живота на Ан и Жорж преди тя да получи удар. Промяната след това е толкова депресираща, че Ан губи желание за живот. Унизителната безпомощност и усещането, че е в тежест на Жорж, съжалението в очите на околните, неспособността да се движи я карат да се затвори в себе си и да не желае да живее повече. Спомените за миналото я потискат още повече.
Усилията на Жорж да й помогне да приеме случилото се нямат особен резултат. Нежността и търпението, с които поема цялата тежест на грижите за болната си съпруга, са възхитителни. Нейното състояние обаче прогресивно се влошава и ужасът от осъзнаването на това, че няма надежда нещо да се промени, се стоварва с пълна сила върху него. 
Емануел Рива (Emmanuelle Riva) е номинирана за Оскар и отличена с награда BAFTA и César за изпълнението си в Amour. Актрисата, която повечето от вас вероятно са гледали във филмови класики като Hiroshima, mon amour и Three Colors: Blue (Три цвята: Синьо) на Кшищоф Кешловски (Krzysztof Kieślowski), е на 86 години и има над 40 роли в киното. 
Жан-Луи Трентинян (Jean-Louis Trintignant), на когото е поверена ролята на Жорж, също е актьор със сериозна филмография зад гърба си. Той също е добре познат на киноманите с ролите си в The Man Who Lies, The Woman of My Life, Three Colors: Red на Кешловски и Z на Коста-Гаврас (Costa-Gavras). През годините Трентинян е номиниран за César пет пъти, но печели отличието с ролята на Жорж в Amour. 
Ролята на дъщеря им е поверена на Изабел Юпер (Isabelle Huppert). Отличената с награда BAFTA (за изпълнението й в The Lacemaker) актриса не за първи път се снима във филм на Ханеке. Именно на нея е поверена главната роля в The Piano Teacher.
Персонажът й в Amour, макар и второстепенен, също е много интересен. Дълбоко нещастна в личния си живот, колкото и да се опитва да го скрие, дъщерята на Ан и Жорж е ужасена от случилото с майка й.
Amour е филм с тиха трагичност. Филм за любов каквато се среща изключително рядко, за силата да поставяш другия на първо място. За живота, който може да бъде много по-ужасяващ от смъртта. С финал пропит с дълбока тъга, защото е болезнено истински.
