Политически некоректно е да кажа, че Алис Ръсел е впечатляваща бяла жена с черен глас.
Но кой се интересува от политическа коректност, когато става дума за разтърсващ модерен соул?
Съвместният концерт на певицата с електро вълшебниците от Лийдс Nightmares on Wax е поредният след зачестяващите ни срещи с бутикови артисти от Обединеното кралство напоследък (след Рошийн Мърфи, Tricky, Roots Manuva, Lamb).
Въпреки (или поради?) това интересът на публиката към него беше неподозирано голям.
Минути след обявения начален час на събитието, бяха свършили билетите на място и въпреки обещанието на организаторите, че всеки може да си закупи билет на входа, много фенове останаха навън.
Междувременно дългите опашки, осигурили си предварително пропуски бавно изпълваха цялата долна част на залата под звуците на вече излязлата на сцената певица.
Лъчезарна и харизматична, Алис започна концерта с песни от новия си албум Pot of Gold и с всяко следващо изпълнение аплодисментите и виковете нарастваха лавинообразно.
Музиката й – танцувална смес от соул, поп, фънк, диско и джаз елементи бързо завладя залата, за да ни доведе до първата абсолютна еуфория, предизвикана от изпълнението на Seven Nation Army на The White Stripes – интерпретация, която е и повратен момент в кариерата на певицата.
Последваха Turn and Run, Big Shiny Lazer, Blind to See, с които градусът на настроението в залата паралелно се покачваха с тоновете на завладяващите й импровизации.
Алис Ръсел е соул богиня, би казал някой и сигурно щях да се съглася, ако не беше супер земното й поведение, естественият контакт с публиката, усмивките и слънчевото й сценично присъствие.
Всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие и набиращите все по-голяма сила и височина изпълнения на певицата предизвикаха също толкова сърцата и искрена реакция от публиката.
Безспорно магията на разменените енергии между артисти и фенове беше стопроцентова и след толкова емоционален концерт не остава нищо друго, освен един финален къртещ прозорците соул.
Получихме го на биса, на който след кратко, но гръмко викане и тропане, Алис и бандата й забиха своята чувствена интерпретация на Crazy на Gnarls Barkley, последвана от последна песен и раздяла.
Концертът продължи след около половин час със сет на Nightmares on Wax, включващ George Evelyn, двама вокалисти, MC и барабанист, който въпреки предварителните очаквания вместо chill out настроение ни разцепи от танцуване.
Автор: Елена Пенева
