Жанр: First Person Action
Година: 2010
Произв./Изд: Rebellion Software/SEGA
Платформа: PS3 | X360 | PC
За играта:
Пришълецът и Хищникът без никакво съмнение са най-популярните филмови чудовища, а намекът от първия Хищнически филм, че изчадията обитават една и съща вселена, доведе до логичното фенско желание някой да събере двете извънземни в обща продукция. Което доведе до две доста глупави кино творби, но и до няколко особено добри игри по темата, каквато е и тук разглежданата.
Историята отново е разказана от три гледни точки – тези на Пришълците, Хищниците и нещастните хорица, които се опитват да оцелеят някак в сблъсъка. Използвам думата "история" доста условно, защото сюжетът е закономерно плосък и рециклира познатата от игри и филми схема. Хората за пореден път си играят с огъня, експериментирайки с Пришълците, а Хищниците събират зловещите си ловни трофеи. Всеки иска да избие представителите на останалите раси. Точка. Важното обаче е да става екшънът, а той си става - при това доста.
Визия и звук:
Aliens Vs Predator трудно може да спечели някакви награди с визията си, но се справя прилично с основната си задача – да те дари с мрачна и кървава атмосфера, максимално близка до тази от култовите филми. Освен това играта не се свени да стига до крайности, а изтръгването на нечий гръбнак в близък план винаги е забавно. Музиката е закономерно атмосферична, звуците са добри, а познатият от филмите за Пришълците Ланс Хенриксен е дал гласа си за проекта, което създава добро чувство за приемственост. Накратко – никакви особени похвали, но и никакви забележки.
Геймплей:
Реално погледнато, тук получаваме три игри в една, защото геймплейно трите кампании предлагат доста различни неща. При хората имаме почти класически сървайвъл хорър, при който ще те е страх от всяка сянка, защото знаеш, че в нея може да се крие нещо, способно да те убие с един-два удара. Арсеналът на Пришълците е закономерно беден, защото те разполагат само с ноктите, челюстите и опашката си, но славата им на най-страховитите чудовища в галактиката не е напразна, така че честичко ще закусваш с мозък.
В добавка, за тях няма недостъпни места из нивата, защото могат да се движат по стени и тавани, откъдето да нападат нещастните си врагове изневиделица. Хищникът от своя страна е съчетание от чудовищна сила и върхови технологии, които го превръщат в почти съвършената машина за убиване. Добави към всичко това способността му да става невидим и вече можеш да си представиш смъртоносните проблеми, пред които ще се изправят опонентите ти.
Разбира се, както повелява традицията, и в новия Aliens Vs Predator соловата кампания е просто за разгрявка, защото би било грехота, ако тези три толкова различни персонажа не се сблъскат мултиплеърно, за да премерят сили. Резултатът е забавен и изненадващо балансиран, предвид това колко различни като стил на игра и възможности са хората, Пришълците и Хищниците. Наличните карти обаче са едва шест, което е меко казано смехотворно.
Всъщност най-големият проблем на играта е нейната краткост – общо трите кампании могат да се минат за под десет часа, така че си имай едно на ум. Препоръчвам ти смело Aliens Vs Predator единствено, ако планираш да играеш активно мултиплеъра, където играта наистина разгръща пълния си потенциал. Ако планираш да се отдадеш само на соловата кампания е добре да помислиш дали малко качествен екшън, неподплатен с увлекателна история, си струва парите.
Плюсове:
-Великолепна атмосфера, съпоставима с тази от филмите.
-Aliens Vs Predator на практика съчетава три доста различни игри в една.
-Добре реализиран екшън.
-Динамичен и изненадващо добре балансиран, предвид различността на персонажите, мултиплеър.
Минуси:
-Плоска история. Ясно ми е, че част от очарованието на поредицата се крие в преповтарянето на един и същи класически сюжет, но все си мисля, че сценарният отдел можеше да се напъне поне малко.
-Скромен набор от мултиплеърни карти.
-Дразнещо кратка солова кампания.
