Бившият вокалист на култовата реге група в интервю със специално видео обръщение към Avtora.com
Само ден преди концерта на Али Кембъл в зала 1 на НДК (датата е 20 декември, а часът - 20.00), се срещнахме с бившия вокалист на една от най-известните реге групи в света UB40.
Виж какво си поговорихме и какво каза той специално за Avtora.com...
Елена Пенева: Два албума след началото на соловата ти кариера ти все още си Али Кембъл от UB40. Не те ли дразни това? Не искаш ли да премахнеш опашката на фамилията ти?
Али Кембъл: Ами не, защото тя е факт. Не е прякор – аз наистина съм Али Кембъл, който 28 години беше част от UB40.
.: И не искаш ли да те разпознават само като солов изпълнител?
Али Кембъл: Не, защото съм горд с това, което направих с тях. Ние имахме огромна популярност по целия свят, продали сме милиони албуми и това е голямо постижение за един човек. Просто сега съм сам, но това не изтрива миналото ми, защото и тогава съм бил аз.
.: Регето е много слънчева музика с позитивни послания. Какъв е артистичният ти израз на тъгата и негативните емоции?
Али Кембъл: Е, наистина като цяло регето е доста позитивна музика, но има и много различни видове реге – толкова много, че можеш да изразиш всякакви настроения и емоции. Затова освен веселите песни има и много тъжни, както и доста протестни и бунтарски.
.: Казваш, че си бил предаден от групата, от мениджмънта й и дори от собствения си брат. Как успяваш да запазиш само доброто от тези години?
Али Кембъл: Ами просто се опитвам да мисля позитивно. Все още се чувствам предаден и ядосан, но не се оставям да мисля само за това. Животът продължава, сега се чувствам свободен – не всичко се разви по план, но и това е добре – да се справяш дори с лошите изненади. Напускането на UB40 беше краят на една ера, но и началото на нова. Аз все още правя това, което винаги съм мечтал да правя – да разпространявам и развивам регето. Това е моята мисия.
.: Гневът е много деструктивна емоция – как я излолираш на сцената, когато пееш песните на UB40 примерно?
Али Кембъл: Ами всъщност е доста лесно, защото в шоуто пея хитовете. А хитовете на UB40 са кавъри на други песни. И не мисля за UB40, а за оригинала, ха-ха. С групата имаме 24 албума, но истинските хитове са от 3 от тях. Затова и те нямат право да ми кажат нищо, въпреки че се дразнят, че пея песните на групата – те всъщност не са песни на групата.
.: Като каза хитове, не ти ли омръзва толкова години да пееш едни и същи песни?
Али Кембъл: Не, защото не мисля за песните, а за реакцията, която получавам от хората, когато ги запея. Навсякъде по света тя е прекрасна. Където и да започнем първите акорди на Red Red Wine или Can't Help Falling in Love, хората полудяват. И точно затова правя каквото правя – точно към това се стремя. Нищо друго няма място на сцената.
.: Защо реге?
Али Кембъл: В моето детство в Бирмингам живеех с всички заселници от Ямайка и Индия и първото поколение от тях, които бяха родени във Великобритания. Те много повлияха на културния контекст, в който израстнах. И разбира се, аз много обичах регето.
.: Казваш, че не харесваш съвременната музика на Острова. А там дори счетоводителите имат колекции с дискове – музиката е огромна част от културата. Какво не й е наред?
Али Кембъл: Това, което ме дразни, са мейнстрийм инди и бритпоп бандите, които според мен са серия от копия на Бийтълс. Тоест за 40 години изглежда не сме мръднали от мястото си. И въпреки че има реге, дъб, хип-хоп и още хиляди стилове, мейнстриймът е Бийтълс – продължението.
.: Какво освен музиката те интересува?
Али Кембъл: Обичам да пътувам. И обичам 8-те ми деца и съпругата ми.
.: А какво те ядосва?
Али Кембъл: Всичко. С годините съм станал доста циничен за съжаление.
.: Твоята песен Visions е химнът на тазгодишното световно първенството по футбол в Африка. Спортът е друга огромна част от културата на Острова. Кой е твоят спорт?
Али Кембъл: Май не съм много по спортовете. Със сигурност обаче харесвам повече ръгбито от футбола например, защото поне там насилието е на терена, където трябва да бъде, а не на трибуните.
.: Странно е, че го казваш, защото регето е оригиналната музика, която слушат скинхедовете и националистите в Англия...
Али Кембъл: Да, а това и до днес ми е трудно да си го обясня. През късните 60-те скинхедовете са националисти от работническата класа – по-скоро ляво движение. През 70-те обаче има нова вълна и този път те са с десни политически убеждения, крайни фашисти и изключително агресивни националисти, които поглъщат първата, оригинална част. Странното е, че дори те слушат реге. Според мен обаче хората са доста глупави и объркани...
.: Сигурно си чул за закона за еднократната доза тук и за криминализирането на дори една цигара марихуана...
Али Кембъл: Да, и мисля, че е абсурдно. Това е все едно някой да ми забрани да ям картофи. Да, синтетичните наркотици са опасни и трябва да бъдат забранени, но не и тревата, защото тя е естествена субстанция. Аз си пуша 24 часа на ден, 7 дни в седмицата и никой не може да ми забрани това!
.:Сега имаш ли в теб?
Али Кембъл: Не мога да кажа, ще ни арестуват!
.:Ок, кажи тогава какво си пожелаваш за Коледа?
Али Кембъл: Голям масур, разбира се ха-ха-ха!
Автор: Елена Пенева, [email protected]
Концертът на Али Кембъл се организира от Болкан Ентъртейнмънт и радио N-Joy.
