Филмът на Роб Коен (Rob Cohen) е поредната екранизация по романите на Джеймс Б. Патерсън (James B. Patterson) за брилянтния детектив психолог Алекс Крос (Alex Cross). Емблематичният персонаж този път е поверен на Тайлър Пери (Tyler Perry).
Ако никога не сте попадали на романите на Патерсън или на екранизациите, в които ролята на Крос е поверена на Морган Фрийман (Morgan Freeman) - Kiss the Girls и Along Came a Spider, ще може да погледнете на Alex Cross безпристрастно. Ако обаче сте фенове на криминалните романи на Патерсън и на споменатите два филма, тогава ще ви е много трудно. 
Така или иначе няма нужда се правят сравнения между Alex Cross и предишните филми със същия персонаж, защото лентата не е нито римейк, нито продължение на някой от тях. Смяната на актьор също едва ли се нуждае от коментар. Всъщност единственото, което можете да направите, е да се опитате да погледнете на лентата относително обективно, като се съсредоточите върху нея, абстрахирайки се от нещата, които иначе знаете за Алекс Крос. Ако успеете да го направите, вероятно ще видите Alex Cross като един предвидим, но все пак гледаем криминален трилър с интересен актьорски състав.
Режисьор на лентата е Роб Коен (Rob Cohen), когото повечето от вас вероятно свързват с филми като The Fast and the Furious и The Mummy: Tomb of the Dragon Emperor. Сценаристи на филма са Марк Мос (Marc Moss), който е сценарист и на една от другите екранизации по роман на Патерсън - Along Came a Spider, и Кери Уилямсън (Kerry Williamson).
Джеймс Б. Патерсън (James B. Patterson) е един от най-четените криминални автори в света, а романите му се радват не само на комерсиален успех, но и на сериозен брой кино и телевизионни екранизации. Основният персонаж в бестселърите на американския писател е изключително находчивият психолог и детектив Алекс Крос. 
В Alex Cross ролята на Крос е поверена на Тайлър Пери (Tyler Perry), когото, освен като актьор, киноманите познават и като режисьор, продуцент и сценарист на заглавия като Diary of a Mad Black Woman, I Can Do Bad All by Myself и Good Deeds. Пери не е особено убедителен в образа на Крос, но това може би се дължи на прекалената му сдържаност. Независимо дали леко вдървеното поведение на Пери е резултат от режисьорско решение, или на нещо друго, то е основната причина в образа на Крос да има нещо неубедително. 
Историята също не изненадва с особена оригиналност. Крос и екипът му (състоящ се от най-добрия приятел на брилянтния детектив и очарователна млада полицайка) се натъкват на интересен случай. Убиец психопат (Матю Фокс), очевидно изпитващ неописуемо удоволствие да измъчва жертвите си (въпреки че изражението му не се променя през целия филм), се опитва да стигне до милионера Леон Мерсие (Жан Рено), като преди това убива приближените му. Крос се оказва сериозна пречка и успява да обърка плановете на убиеца. Само че допуска една сериозна грешка (доста предвидима, за съжаление) и си навлича отмъщението на лудия убиец. Всъщност, ако Alex Cross наистина има сериозен недостатък като филм, това е липсата на добре изграден съспенс. Напрежението в действието е едва осезаемо, а изненадващи ходове просто няма, което, като се има предвид жанра на филма, е повече от разочароващо. 
Матю Фокс (Matthew Fox), когото вероятно свързвате не само с хитовия сериал Lost, но и с няколко кино заглавия като Vantage Point и Speed Racer, е в ролята на ненормалния наемен убиец, който, освен садистичен, е и очевидно нереализиран художник, вдъхновен от кубизма. Интересното в случая е не толкова, че Крос допуска пропуск, правейки психологическия му портрет, и се превръща в жертва на лично отмъщение от страна на убиеца, колкото неузнаваемата визия на Фокс и наистина нетрепващото му изражение.
Сред интересните имена в актьорския състав ще прибавим и Жан Рено (Jean Reno), само че ролята му не е впечатляваща. На Едуард Бърнс (Edward Burns), когото наскоро гледахме във Friends with Kids и Man on a Ledge, е поверена ролята на дясната ръка на Крос, а очарователната Рейчъл Никълс (Rachel Nichols), която познаваме от сериала Criminal Minds, е третата част от екипа на Крос.
