Да се срещнеш с Александра Сърчаджиева е истинско предизвикателство. В крайна сметка обаче си заслужаваше - тя беше толкова усмихната и приветлива и веднага те грабва.
Какво се случва около нея, как са протекли снимките на първия сезон на ситкома "Женени с деца", какви роли я чакат, какво мисли за любовта и как оцелява в българската действителност. Всичко това, тя разкрива в интервю пред Avtora.com.
Владимир Христовски: Какво ново се случва около теб?
Александра Сърчаджиева: Ами, какво да ти кажа? Работя, гледам си детето. Завърших снимките на първия сезон на "Женени с деца в България". През юни месец ще си почина от сериала, но не си мисли, че наистина ще почивам. Вече тръгнах по турнета с трупата на театър "Българска армия". От юли обаче се завръщам на снимачната площадка на ситкома. Имам и други предложения, които засега ще запазя в тайна, но не знам дали ще се захвана с тях, тъй като не знам дали ще успея да ги съчетая със сериала.
.: Как попадна в "Женени с деца в България"?
Александра Сърчаджиева: Чрез кастинг. След като преминах първия етап ми се обадиха и ме помолиха да отида на още един, тъй като пробите от него трябваше да се изпратят в Sony Pictures. Интересното в този проект беше, че подборът на екипа се извършваше от три страни – Old School, НТВ и Sony Pictures. Така попаднах в сериала.
В началото на снимките дойде и една от големите шефки на компанията, както и няколко американци, които са правили "Двама мъже и половина" и самият сериал "Женени с деца", тъй като ние за първи път снимаме ситком. Всъщност форматът беше дебютен за страната ни и аз много се радвам, че бях и съм част от него.
.: Казваш, че има разлика между сериал и ситком, каква е тя?
Александра Сърчаджиева: О, огромна е. Едно е да играеш в "Отплата" или "Под прикритие", а друго в "Женени с деца в България". В сериала се играе като в кино, а тук се играе като в телевизионен театър. Това е разликата между двете. И съм адски благодарна на американците, които дойдоха, защото те ни показаха как трябва да играем и как се прави ситком.
.: Много хора твърдят, че сериалът е едно към едно с оригинала си. Така ли е? Има ли разлика между световния и нашия вариант?
Александра Сърчаджиева: Разликата е огромна, защото това е адаптация. Доста хора не разбраха, че говорим за адаптация и започнаха да говорят, че е едно към едно с оригинала. В по-голямата си част е като него, все пак се казва "Женени с деца в България". Според мен е важно хората да знаят, че сценарият е същият. Все пак той се реализира у нас под шапката на Sony Pictures, които одобряват всяка серия преди излъчването й в ефир. Те се стараят в него да присъства техният хумор и се опитват да го адаптират до колкото се може към нашата действителност.
Знаеш ли кое е гадното у нас? Ние все критикуваме и плюем другите, без да си даваме сметка какъв труд е хвърлен, за да се получи дадено нещо. Намериха се хора, които казаха, че е невъзможно един обущар да живее в къща. Не мога да разбера защо всичко пречупваме през нашата призма. А и все пак нали затова е телевизията? Там всичко е възможно – дори един прост обущар да живее в къща.
.: Кога да очакваме втория сезон?
Александра Сърчаджиева: Вторият сезон ще стартира през септември. Но през този месец, ако някой го е изпуснал или просто иска отново да преживее емоциите от изминалия сезон, ще може да го направи всеки делничен ден, след мачовете от световното първенство по футбол.
А иначе желанието на Нова ТВ е да се заснемат 100-120 серии. Само времето обаче ще покаже докъде ще стигнем.
.: Къде е нашата Америка?
Александра Сърчаджиева: Снимахме в едно хале в Нови хан. Там бях от сутрин до вечер. В общи линии работихме по следния начин – един ден репетирахме, един ден снимахме. Седмично заснемахме по три серии. Няма да крия, че ми беше доста трудно, но успявах да се справя.
.: Къде се чувстваш по-комфортно – в театъра или на снимачната площадка?
Александра Сърчаджиева: И на двете места. В театъра преди всичко. Той е най-важното нещо според мен. Много бих се радвала, ако снимам и в киното. В театъра имаш директен контакт с публиката и тя на момента ти реагира. Може да експериментираш, да пробваш нови неща, с всяко следващо представление трупаш опит. Докато в киното, каквото заснемеш, това остава. Имаш право на няколко дубъла и това е!
.: Животът театър ли е? Или кино?
Александра Сърчаджиева: Животът трябва да го живеем съвсем нормално. Нямат нищо общо. Киното и театърът могат да бъдат професия или хоби, но не може да играеш в живота. Човек трябва да бъде нормален и да има нормални отношения с хората. Хората сами си правим много сложни нещата, драматични. А всичко може да бъде толкова просто и елементарно.
.: В разговора спомена, че все по-често се замисляш да се махнеш оттук, защо?
Александра Сърчаджиева: Ами какво да правя тук? Виж какво става с младите и кадърни хора – чудят се какво да правят, как да преживяват, как да се реализират. Навсякъде по света подкрепят таланта, тук не. За да успееш в България, трябва да имаш връзки, затова от телевизионния екран ни залива само помия и гледаме някакви неудачници и некадърници. Просто ужас. Аз не гледам телевизия. Мразя интернета и социалните мрежи. Може да звучи странно, но е така! Честно ти казвам – не искам моето дете да живее тук.
Откакто се помня живея с изречението, че за нас нещата ще се оправят. Днес съм убедена, че нещата никога, ама никога няма да се оправят, нито за нас, нито за децата, нито за внуците ни! Ние винаги сме живели в криза, така че не знам за какво си говорим. А къде се пропукаха нещата ли? Ами дойдоха някакви мутренски времена. Новото поколение отрасна с някаква безумна чалга и не знае нищо друго освен Глория, Анелия...
Не чете, не се интересува от нищо друго, освен от интернет, компютри и социални мрежи. Интересува се да е с най-новия телефон, прическа. Виж на какво приличат момичетата. Не може ученички да изглеждат като 30 годишни жени. Те са гримирани..., защото подражават на тази чалга култура. Не може баща да подари за бала на дъщеря си силиконов бюст. Някъде се разминават нещата!!! Това не са ценности! Къде отиваме? Какво се случва?
Аз съм много объркана и много се страхувам. Вече мисля по друг начин като имам дете. Днес съжалявам, че когато имах възможност да се махна от тази държава не се махнах. Аз не искам детето ми да живее тук и ще направя всичко възможно томва да не се случи. Тук човек няма сигурност, не може да си направиш някакви планове. Хората в чужбина си знаят програмата за две години напред, а у нас утре не знаеш дали ще имаш работа.
.: Къде искаш да отидеш?
Александра Сърчаджиева: Честно казано, бих отишла където и да е, само да не съм тук.
Вкарахме доста негативизъм в разговора, но нещата са такива. Да опитаме малко по-позитивно. В живота ти се появиха Иван Ласкин и София.
Александра Сърчаджиева: Те са най-хубавото нещо в живота ми. Иван е прекрасен човек, моя най-добър приятел и моя спътник в живота и така се надявам да бъде и за в бъдеще. Едно прекрасно момче, един мъж, който в същото време е и дете, който толкова се грижи за мен, че думи нямам.
Изключително чувствителен и раним, качества които прикрива, защото ако разберат, че е такъв ще го смачкат! Много честен, много верен като приятел, като мъж. Той ми е подкрепа, опора, той е всичко за мен. А сега с появата на София – щастието е цяло! За мен трите най-важни неща са семейството, приятелите и истината в отношенията между хората.
