За българската публика, Александър Сано (по прякор Среброто) едва ли има нужда от особено представяне. Още от 2004 г. името му нашумява на родната музикална сцена с революционния проект "Братя Мангасариян", в който участват още Владислав Петров (Кулю) и Силвестър Силвестров (Зюмбюл).
Съчетава успешно страстта към музиката с тази към актьорската професия - участвал е в редица пиеси в театъра, реклами, а отскоро прави кариера и на екран - след изпълнението му в хита на Виктор Чучков-син "Тилт", за което е номиниран за награда от Българската филмова академия, получава и роля в новия БГ сериал на Димитър Митовски - "Под прикритие". Скоро пък ще го гледаме и в "Миграцията на Паламуда" на Людмил Тодоров.
Митко Попов: Беше неотделна част от "Братя Мангасариян", а сега като че ли възраждаш с бързи темпове и актьорската си кариера. Преди време пък се говореше, че детската ти мечта е била да станеш адвокат, а след това те приеха и политология, която съчетаваше с ученето в НАТФИЗ. Не страдаш от липса на амбиции, но все пак коя е истинската ти страст в живота?
Александър Сано: Е, това за адвокатът се появи в медийното пространство, тъй като баща ми ме беше посъветвал да имам "сериозна" професия, защото с изкуство винаги съм можел да се занимавам (за което се оказа прав), но тъй като не ме приеха "право, учих по инерция "политология" две години и после просто реших да бъда себе си. Иначе исках и продължавам да искам да съм космонаФт.
.: От тийнейджър съчетаваш любовта към киното с тази към музиката. Разкажи малко за първите си музикални изяви – бил си част от русенския "Хор на момчетата", а по-късно основаваш и собствена пънк банда?
Александър Сано: Да, времето, което прекарах в русенския "Хор на момчетата" беше велико! Винаги ще помня как лятото на 1989 г. отидохме на турне в ГДР, видях Берлинската стена, прибрахме се и няколко месеца по-късно гледах как изчезва по телевизията. Беше много забавно. Не, че се вълнувах толкова, все пак бях на 12 години, но в квартала никой не я беше виждал на живо. След две години със съученици основахме първата пънк група в Русе – "ТrЪn". Имахме бравурен успех, защото бяхме единствени.
.: А как се стигна до основаването на "Братя Мангасариян" и можеш ли да кажеш, че идеята ви отговаряше на последвалото определение "културен феномен"?! Очакваше ли сериозния успех, който постигнахте?
Александър Сано: До основаването се стигна аналогично с пънк групата ми. Проектът "Братя Мангасариян" беше и си остана единствено проявление в този "коридор" и при всички положения е едно от най-хубавите и смислени неща, които съм създавал. Радва ме фактът, че голяма маса от хора го разбраха, а с така наречените "хейтъри" искрено съм се забавлявал.
.: Завършил си НАТФИЗ, но въпреки многото изяви в театъра, доскоро не успяваше да се наложиш на големия екран. "Тилт" ли се оказа големият ти шанс?
Александър Сано: До момента изявите ми в театъра са точно пет - не чак толкова много. Но пък всички роли са ми много яки и любими. Иначе и аз не съм се напъвал да ходя по кастинги. Пет години от живота си след НАТФИЗ, посветих на музиката.
Братя Чучкови бяха достатъчно далновидни да ме открият за "големото платно", а оттам нататък нещата си се подредиха логично. Иначе, още след като Виктор ни показа първата версия на "Тилт", разбрах, че това е много добър филм и го чака сериозен успех.
.: Сам ли избра ролята на Дъвката в "Тилт" и какво всъщност мислиш за отрицателните персонажи, играеш такъв (Здравко Косъма) и в новия сериал на Димитър Митовски "Под прикритие"?
Никога не съм бил от актьорите, които непременно искат да изиграят "еди коя си" роля. Въпросът е какво ще правиш с ролята, която е застанала на професионалния ти път. Аз винаги съм обичал персонажите си и ги "обладавам" с кеф. Така резултатът е далеч по-добър. Така се получи и с Дъвката, мисля че и с Косъма в "Под прикритие". Освен това никога не съм разграничавал героите на "лоши" и "добри". Има дълбочина и пластове във всеки, стига да можеш да ги видиш, разбира се.
.: Смяташ ли, че в България има "глад" за български филми и сериали?
Александър Сано: Определено. И пълните салони на БГ прожекциите го доказват. Но и има защо, доста хубави български филма излязоха през последните две-три години.
.: Малко и на шега – какъв, според теб, ще е прякорът на следващия ти герой (След "Дъвката" в "Тилт" и "Косъма" в "Под прикритие")?
Александър Сано: Ха, ха! Не си първият, който ме пита, вероятно ще е "дъвка с косъм". Всъщност между тези две роли изиграх и ролята на "Кръстника" в "Миграцията на Паламуда" на Людмил Тодоров, филм, който трябва да излезе по екраните до края на годината.
.: С Нели Атанасова сте една от най-актуалните светски двойки, имате и две деца (дъщеричка Ава и син Иво). Лесно ли е да задържиш една от най-харесваните жени в България до сърцето толкова години и как всъщност се стигна до връзката ви, с какво успяхте да се провокирате един друг?
Александър Сано: Няма да ни стигнат и 100 страници да ти обясня всичко, пък и много пъти съм го разказвал, не ми се връща пак към началото. Годините не са чак толкова много, почти три са, но сме си поставили високи цели за семейно дълголетие. Жена ми и децата са най-големият дар в живота ми и аз ги обожавам. Други обяснения са излишни.
.: Вълнуваш ли се от хорското мнение или го приемаш като неотменна част от славата?!
Александър Сано: Никога! Прекалено самовлюбен и егоцентричен дебил съм, за да ме интересува чуждо мнение. Иначе славата много ми помага! В бакалията са ми страшни фенки.
.: Винаги си имал мнение относно политическата обстановка у нас. Оптимист или песимист си днес, възприемайки случващото се?!
Александър Сано: Принципно съм твърд оптимист, но все още има моменти, в които искам да телепортирам някои "особи" далеч от нашата Галактика. Но свинете в политиката съвсем скоро сами ще се саморазрушат. Иначе повечко бунтове няма да навредят на тоя позаспал народ, защото някои "тукимамногонецензуренизраззачовекоподобни" са доста наглички.
