Жанр: Third Person Action/Horror
Година: 2010
Произв./Изд: Remedy/Microsoft
Платформа: X360
За играта:
След като показаха на всички какво могат с двете части на великолепния ноар трилър Max Payne, производителите от Remedy запретнаха ръкави, обещавайки, че следващият им проект ще бъде игра, каквато не сме виждали досега.
От това обещание изминаха толкова много години, че доста хора се чудеха дали Alan Wake ще излезе изобщо. Е, ето го и него, един от най-важните ексклузиви за Xbox 360 за тази година наред със задаващия се към края й Halo: Reach. Струваше ли си чакането? Определено!
Не сме се и съмнявали в умението на Remedy да разказват мрачни виртуални приказки, но въпреки това Alan Wake изненадва с невероятната плътност на атмосферата си и заплетен сюжет. Господинът от заглавието - Алън Уейк - е изпаднал в творческа криза писател, който отива със съпругата си Алис в идиличното, забутано градче Брайт Фолс, където да си почине и евентуално да възвърне вдъхновението си.
Както знаем от Стивън Кинг обаче (споменаваме го ненапразно, играта изобилства с препратки към творчеството на именития писател и дори започва с цитат от него), именно в идиличните забутани градчета се случват най-зловещите неща. Съпругата на Алън изчезва, самият той бива методично нападан от странни, изтъкани от мрак същества, натъква се на страници от негова книга, които няма спомен да е писал, а местните го смятат за откачен, защото дори и къщата, в която твърди, че е отседнал с Алис, всъщност... не съществува.
Визия и звук:
Без никакво съмнение Alan Wake е една от най-красивите игри на конзолния фронт и във визуално отношение може да се мери единствено с плейстейшън шампиона Uncharted 2 и актуалния Red Dead Redemption. Дори да оставим смазващата техническа реализация настрана обаче, играта се радва на такава чудовищна детайлност на света, който изгражда, че нито за миг няма да чувстваш местата, през които минаваш, като части от нива.
Тук всичко - от клончетата на дърветата до разхвърляните кашони в някой мрачен склад - просто изглежда истинско, живо, реално. Докоснато от човешко присъствие. Alan Wake ти предлага един пълнокръвен свят и точно благодарение на това пропълзелият насред идиличните пейзажи алогичен ужас изглежда толкова близък и истински. Музиката и озвучаването също са на върхово ниво.
Геймплей:
Алън е обикновен човек, изправен срещу свръхестествена заплаха, така че не очаквай виртуозните изпълнения на Макс Пейн с двата пистолета. Арсеналът тук е сравнително беден и всъщност най-важна роля в него играе... фенерчето. Светлината, логично, наранява изтъканите от мрак изчадия, така че е добре да отслабиш защитата им с някой добре насочен лъч преди да ги простреляш с револвера или пушката си.
Този нов подход превръща принципно скучни попълнения от арсенала на други игри като сигналните пистолети или заслепяващите гранати в най-могъщите възможни оръжия, а навременното задействане на някой генератор, който да включи осветлението, често пъти е по-важно от бързите огнестрелни рефлекси.
В своята същност Alan Wake е сравнително праволинеен екшън, залагащ на няколко оригинални идеи, свързани с противопоставянето на светлина и мрак, но плътната атмосфера, смазващата визия, стаеният във всяка следваща крачка на героя ти ужас и страхотните кинематографични моменти успяват да превърнат едно заглавие с принципно простичка геймплейна механика в игра, която непрестанно те изненадва с нещо ново и няма да те остави да скучаеш дори и за миг.
Плюсове:
- Невероятно детайлна визия, послужила за създаването на един невероятно истински свят;
- Стилна и ужасяваща история, съчетана с непоклатима атмосфера;
- Високи нива на кинематографизъм;
- Достоверни централни персонажи, за чиито съдби наистина ще ти пука.
Минуси:
- На практика след изиграването на соловата кампания и разплитането на мистерията нямаш особени причини да се връщаш отново към Alan Wake. Да, на високите трудности се отключват някои апетитни екстри, но прецени за себе си дали би искал да дадеш над сто лева за десетина часа (първокласна) игра.
