Алън Рикман не е предполагал, че ще стане толкова известен, колкото е днес. Всъщност до 42-та си годишнина не е участвал в нито един филм. Отдаден на театъра, той е имал съвсем други цели и амбиции. Докато един ден малък екшън филм със заглавие Die Hard (Умирай трудно) промени всичко.
Много киномани казват, че Рикман дава на киното някои от най-великите злодеи. Дори да отбележим само изключителния Ханс Грубер от Die Hard (Умирай трудно), би било достатъчно впечатляващо за влиянието му върху съвременното комерсиално кино. Но всъщност това би било доста скромно за неговия метод на игра. Както самият британец се изразява, той не играе злодеи, а много интересни и комплексни образи.
Всичко започва през 70-те години на миналия век от театъра и от Бродуей, където Рикман получава добра школовка и се запознава с техники, които позволяват на актьора да изгражда пълнокръвен и убедителен образ.
Именно това се случва с първата му роля в киното, която е крайъгълен камък за Алън Рикман по ред причини. Говорим за вече споменатия Ханс Грубер в Die Hard, с който британският артист влиза в Холивуд на цели 42 години. Злодеят първоначално е представен като дивак във военна униформа, което през 80-те си е стандарт, особено ако погледнем екшън класики със Силвестър Сталоун и Арнолд Шварценегер. Театралната история на Рикман обаче го прави много далечен за екшън жанра. Изведнъж той се оказва с оръжие в ръце и в необичайна за него роля. Което го кара да предложи промяна в образа на Грубер – той му слага костюм, прави го някаква извратена версия на джентълмен и му дава мотив, който прави персонажа много по-интересен и убедителен.
За много киномани Die Hard е най-великият филм в жанра и те отдават това в голяма степен именно на Рикман. Все пак един филм е толкова добър, колкото е добър злодеят му…
Само три години по-късно актьорът влиза в друга емблематична за Холивуд роля – тази на шерифа от Нотингам в Robin Hood: Prince of Thieves. И тук Рикман ни грабва с прочутото си чувство за хумор. Истината е, че колкото и чаровен да беше Кевин Костнър в главната роля, той нямаше да блести толкова, ако срещу него не стоеше Алън Рикман.
Разбира се, най-популярната роля на звездата е тази на професор Сивиръс Снейп в поредицата за Harry Potter (Хари Потър). Докато Ханс Грубер и шерифът от Нотингам бяха класически злодеи, то Снейп е перфектният антигерой, в чиято роля не си представям нито един друг актьор. Особено след като Рикман му посвети над 10 години от живота си. За младото поколение киномани той е една от емблемите на фентъзи поредицата. Много по-пълнокръвен персонаж дори от вечния враг на Хари – Волдемор.
"Мисля, че персонажът ми изпъкваше с комплексната си история на фона на други герои, които не бяха развити по този начин", споделя актьорът в свое интервю за списание Empire.
Джоан Роулинг до такава степен вярва на Алън в развитието на Снейп, че му разкрива цялата история на този трагичен образ. Така Рикман успява да промени много режисьорски решения, тъй като вижда разгръщането на героя по начин, по който незапознатите с историята му не могат да го видят.
Но антагонистите в кариерата на Рикман, макар и изключително значими, далеч не са всичко. Точно затова е толкова добър – той не си позволява да попада в някаква рамка. Няма два еднакви персонажа, а отдава 110% на всеки един поотделно.
За да го оцените напълно, трябва да се запознаете и с по-малко популярните му филми. Защото между блокбъстъри като Harry Potter, Die Hard или Robin Hood той прави и малки филми, които според самия него почти никой не гледа.
"Има такива, които публиката очаква, има и лични. И личните със сигурност са по-важни по някакъв начин, защото те представляват живота ми. Така че след Robin Hood направих Closet Land, който май почти никой не видя. След това работих с Пат О’Конър в The January Man. Truly, Madly, Deeply беше там някъде. И Close My Eyes. Така че от моя гледна точка всичко беше разбъркано."
В много от т.нар. си "лични" истории той си партнира с дългогодишната си приятелка Ема Томпсън. Двамата са както екранни партньори, така и колеги в режисьорските проекти на Алън Рикман.
В сянката на голямата троица (Шерифът, Грубер и Снейп) остават персонажи като Метатрон в Dogma (Догма), Джейми в Truly, Madly, Deeply, Хари в Love Actually и др. Дори в комедия като Galaxy Quest (Галактическа мисия) Рикман се представя на изключително ниво, предоставяйки ни свеж поглед върху актьорската професия.
Тъжно е, че кариерата му приключи, когато знаехме, че има какво още да видим от него. Десетките му роли са като учебник по актьорско майсторство. Показват метода, с който да не попаднеш в коловоза на известните си персонажи и да предоставяш всеки път нещо ново на публиката си – независимо дали тя е малка и голяма.
