Много от известните актьори успяват да изненадат феновете си, създавайки качествени музикални продукти като част от артистичните си търсения. Други обаче, наистина трябваше да спрат, още преди да са започнали. Avtora.com представя част от най-блестящите и най-нелепи случаи на актьори-музиканти.
Go!
Актьорът Хю Лори, който няма проблеми да се представя навсякъде като "Доктор Хаус", защото така или иначе е популярен като телевизионен герой, извървя пътя от удобното кресло на английска телевизионна звезда до мега успеха си в касов американски сериал. И типично по английски не изгуби нищо по пътя.
Музиката е важна част от живота на актьора и ако не му плащат, за да остроумничи на екрана, вероятно щеше да стане един доста добър музикант, имайки предвид, че умее да свири на пиано, барабани, хармоника, китара и саксофон. Англичанинът свири на няколко пъти в Bit of Fry & Laurie, Jeeves and Wooster и House M.D., освен това е вокалист и кийбордист на благотворителната рок група Band From TV, която включва други популярни лица от ситкомите.
Талантът на Хю Лори е оценен и от ветерана Мийт Лоуф, с когото се запознават на снимките на "Доктор Хаус", след което Лори е поканен да свири на пиано като специален гост в If I Can't Have You от албума на Лоуф - Hang Cool Teddy Bear от 2010 г. Хю Лори участва като актьор в клиповете Experiment IV на Кейт Буш и Walking on Broken Glass на Ани Ленъкс, а хитовият му албум Let Them Talk отдава почит на нюорлеанския блус и джаз.
Материалът съдържа кавър на St James Infirmary, а гост-музиканти са известният блусмен Dr John и Сър Том Джоунс. В проекта Хю Лори пее, свири на китара и на пиано.
Коравите момчета като него очевидно обичат да пеят блус. А едва ли може да има по-кораво момче в Холивуд от Брус Уилис, който във филмите си се разбива в астероиди, когато не умира трудно. От началото на 80-те Уилис непрекъснато изненадва с превъплъщенията си в разнообразен спектър от роли, вариращи от комедийни до екшън изпълнения, но винаги със закачлив привкус от демоничната усмивка на Брус.
Когато не убива лошите на екрана, актьорът често се качва на сцената. През 1987 г. той участва в музикалния филм The Return of Bruno, където се превъплъщава в алтер егото си Бруно Радолини - легендарен блус певец. Във филма участват още Фил Колинс, Елтън Джон, Бон Джоуви, Ринго Стар и други.
Брус се справя много добре зад микрофона и дори издава хит сингъла Respect Yourself. В музикалната му визитка пише още, че е свирил заедно с легендата Би Би Кинг, а като актьор се появява в клипове на Gorllaz и Breaking Benjamin.
Друг популярен герой, но в романтично-екшън гамата - Кевин Костнър, също се отдаде на музиката. Kevin Costner and Modern West не е от най-известните банди, но успя да осъществи световно турне с дати в Рим и Истанбул. Кънтри рокът на групата е точно каквото може да се очаква от бившия "Танцуващ с вълци" - актустични китари, песни от прерията и дълбокия американски запад - всички онези неща, които стоят окачени на стената до пушката в някоя колиба в Айдахо.
През 2008 г. бандата издава Untold Truths, като албумът се изкачва на 61-во място в кънтри класацията на Billboard, въпреки че нито един от синглите не успява да пробие в чартовете. Kevin Costner and Modern West са повече от сериозни и започват серия от турнета. На Big Valee Jamboree в Албърта, Кевин Костнър и групата му трябва да излязат да свирят, но точно преди сета им, мълния поразява сцената. Един човек е убит, а 40 са ранени.
По-късно се организира търг за събиране на средства за децата на убитата жена. Вечеря с Кевин Костнър е била оценена на 41 хил. долара, а две китари, - едната с автограф от актьора, донесоха още 10 хил. долара за благородната кауза.
Други холивудски знаменитости, които могат да се съберат и да си направят група, са Ръсел Кроу и Джони Деп. Още през 80-те Кроу записва под псевдонима Rus le Roq и дори издава сингъла I Want To Be Like Marlon Brando. Актьорът създава бандата Roman Antix заедно с Дийн Кохрейн, която по-късно прелива в австралийската рок формация 30 Odd Foot of Grunts през 1992 г.
Бандата издава The Photograph Kills EP през 1995 и албумите Gaslight (1998), Bastard Life or Clarity (2001) и Other Ways of Speaking (2003), а Кроу успешно се справя като фронтмен и китарист. Въпреки че 30 Odd Foot of Grunts постигат голяма популярност в САЩ и Австралия, през 2005 г. Ръсел Кроу започва нов проект - The Ordinary Fear of God, а през същата година излиза и дебютният албум My Hand, My Heart, който е пуснат за свободен даунлоуд в iTunes.
През 80-те и невръстният Джони Деп се подвизава на музикалната сцена, преследвайки мечтата си да стане рок музикант. Още от хлапе той свири на китара, подарък от майка му, и забива с различни квартални банди във Флорида. Като член на The Kids, Джони Деп наистина успява да се сдобие с местна слава, въпреки че към този момент момчетата от бандата изглеждат наистина нелепо в своя ню уейв имидж, комбиниран с пънк мотиви от Клаш и Секс Пистълс.
Групата се премества в Лос Анжелис в опит да намери лейбъл, който да ги продуцира и дори променя името на Six Gun Method, но нещата не се получават и The Kids се разпадат, преди да са подписали договор за албум. След това, като музикант без група, Джони Деп доста често работи с Rock City Angels и дори участва в записите на песента Mary, влязла в дебютния албум на групата.
По-късно той е известен с дружеските си отношения с редица големи имена от гилдията като Кийт Ричардс, Стивън Тейлър и Иги Поп. Като китарист Джони участва в записите на Fade In-Out и Fade Away на Oasis, както и в първия солов албум на приятеля си Шейн Макгоуън от The Pogues.
Освен това, той изпълнява песни на акустична китара за саундтраковете на филми като "Шоколад" и "Имало едно време в Мексико". Въпреки че през 90-те кариерата на Джони Деп го утвърждаваше като разнообразен и нестандартен актьор, музикалните корени на американеца го отведоха отново към рок сцената.
През 1993 г. вокалистът на Butthole Surfers - Гиби Хейнс, Джони Деп, Сал Дженко и Бил Картър създават бандата P - хаотична рок шумотевица в духа на началото на 90-те. Първото шоу на бандата е на Austin Music Awards, а през 1995 г. издават албум, който е е преиздаден през 2007 г. Понастоящем групата отново е в движение, след като наскоро в интернет се появиха снимки на Деп, вилнеещ с китара в ръце по време на концерт.
Stop!
Еди Мърфи изглежда се подведе по модата от края на 80-те, когато цветнокожото население от афро-американци търсеше свое лице, което да счупи в някоя полицейска палка на бунтовете в Лос Анджелис през 1992 г. В края на 80-те, ако си цветнокож, е готино да пееш хип-хоп или R'N'B и да говориш, че се бориш за правата на малцинствата.
В известен смисъл тази тенденция не се е променила много и до днес, просто второто е отпаднало. През 1987 г. актьорът Еди Мърфи записва Party All the Time и Put Your Mouth on Me, като първата е включена в дебютния албум на актьора - How Could It Be. Въпреки че на клипа към Party All the Time Мърфи изглежда щастлив от това, което прави, песента попада сред 50-те най-лоши в историята в класациите на VH-1 и Blender.
През 90-те Еди Мърфи продължи да се опитва и записа албума Love's Alright, в който е включено парчето Whatzupwitu. Песента е записана в дует с Майкъл Джексън, което по никакъв начин не спасява репутацията й. Странно е как мениджърите са допуснали известен актьор и Краля на попа да запишат слабо парче, но още по-странно е, че Мърфи и Джексън са се навили да участват в толкова абсурден клип.
Във видеото Джексън и Мърфи танцуват на фона на синьо небе, всеки от тях си изпълнява номерата и физиономиите, а хореографията между двамата прилича на откровена свалка. Мърфи все още си вярва, че е екшън герой и носи вечната екипировка за екшън героите - бял потник и готини слънчеви очила.
За Еди Мърфи може би е било престижно да запише с Краля на попа, но Джако в черна унифрма с червени нашивки , сгъващ тялото си, както само той можеше, заобиколен от дузина афро-американци, облечени като пикола, пасва притеснително много на цялата абсурдност на това парче. В края на клипа Еди прави услуга на всички и му запушва устата.
Дълго време се считаше, че Стивън Сегал е само хватки, юмруци и три каменни физиономии. Всъщност "Човекът на закона", който понастоящем е и шериф в Луизиана, има и нежна страна, която изразява чрез струните на своята китара. Според запознати, музикалното творчество на Сегал го поставя в по-различна светлина и всъщност е най-доброто, с което някога се е захващал.
А творчеството на актьора не се побира само в албумите, но извира и от саундтраковете на филмите му. Негови парчета са включени в музиката към Fire Down Below, Ticker и Into The sun, а отделно Сегал има записани два албума с поп, кънтри и блус мотиви. Наименованията и на двата не оставят съмнение за това кой ги е измислил.
В първия Songs from the Crystal от 2005 г. има дори дует със Стиви Уондър, а клипът към сингъла Girl It's Alright прилича на сцена в екшън филм от 90-те, в която хармоничният живот на безименния монах, кунг-фу майстор, говорещ на американски английски, в будистките храмове, всеки момент ще бъде прекъсната от орда нинджи и завършена от преждевременната им гибел, когато срещнат смъртоносните хватки на Стивън Сегал.
Това за първи път, откакто Сегал е пред камера, не се случва. Във видеото американецът пее блус с неочаквано мек за такъв корав тип като него глас, докато около него танцуват ослепителни азиатки. След това той прави това, което най-добре може - играе с деца в някаква негова си хореография, която наподобява приятелски ръкопашен бой. Накрая Стивън вече е яхнал слон и заедно с хубавицата до себе си се отправя към някое друго място, където хората се нуждаят някой да донесе доброто и наложи справедливост чрез груба сила.
Изглежда към всичко, което прави Стивън Сегал подхожда като към някой от своите филми. В смисъл, че само той може да схване посланието в тях. Иначе вторият му албум се казва Mojo Priest.
