Чувството да напишеш, че Aerosmtih е велика банда, е странно. От една страна, никой не може да оспори твърдението - просто защото американците са на сцената от 40 години, продали са милиони албуми, написали са някои от най-славните рокендрол песни за всички времена. От друга страна, обаче, идва онова усещане за грандомания, което се прокрадна по време на техния първи концерт в България.
Виж снимки от концерта на Aerosmith ТУК
Преди шоуто се отдадох на разсъждения, въпроси и съмнения. Ще бъде ли поне толкова яко, колкото на AC/DC? Дали са още в топ форма или ще отбият номера? Възможно ли е кемтрейлс да съкрати изпълнението им, както се случи с Bon Jovi? И още подобни леки терзания се прокрадваха по пътя към стадион "Локомотив" в столичния квартал "Надежда".
Aerosmith не успяха да отговорят на нито една от питанките. Защо ли? Ами, много просто - защото са Aerosmith и те няма нужда да бъдат сравнявани с AC/DC, Bon Jovi или който и да е друг. Това е банда, чиито членове са изживели и все още изживяват рокендрола в истинския му смисъл.
Aerosmith са си извоювали правото да бъдат на върха на хранителната верига в своята екосистема. Както тигърът и лъвът не се срещат на едно място, така и Стивън Тайлър и компания не съжителстват с други големи. Или пък съжителстват, но са от един биологичен вид и всеки пази своята територия.
Появата на Aerosmtih на сцената в София е едно от онези неща, за които мнозина казват "сбъдната мечта". Преди тя да стане реалност обаче, групата от Бостън получи здрава подкрепа на родна земя. След като подгряха Bon Jovi, на D2 се падна честта да открият още един гигантски концерт.
Българската група наскоро издаде своя нов албум "Феникс" и изстреля няколко песни от него. Освен на тях публиката се наслади и на по-стари неща като "Тук и сега", Breakdown и "Черна сутрин" - парче, вдъхновено от антиправителствените протести у нас. Накрая D2 завършиха своя сет с може би най-известната си песен "Не мога да спра да те обичам" и, естествено, накараха стадиона да пее с тях.
В промеждутъка между сетовете на българската банда и на хедлайнерите на видеостената зад сцената започнаха да се прожектират кадри от бекстейджа на Aerosmith. Въпреки че изглеждаше твърде нагласено и безсмислено, публиката вече бе обзета от ентусиазъм - все пак тук, в София, бяха едни от най-големите рок легенди. И мнозина вероятно са "плакали, когато са ги срещнали".
Зад група с над 40-годишна история да подбереш подходящите песни за поредно световно турне сигурно не е лесна работа. Може би всеки втори български фен на Aerosmith би започнал сетлиста с Crazy, но, незнайно защо, гостите от Бостън я спестиха и това леко нагорча в края на шоуто.
Други пък биха отбелязали липсата на Pink, Dude (Looks Like a Lady) и Mama Kin. Но, в крайна сметка, затова Aerosmith са великани - защото могат да си позволят надменно да пропуснат любими на няколко поколения хора песни.
В същото време обаче стартът на концерта беше леко изненадващ - с кавъра Walkin' the Dog (в оригинал на Руфъс Томас). Бандата демонстрира професионализъм от първата до последната нота - стегнато свирене, маркови сола на Джо Пери и дозирана лудост в поведението на Стивън Тайлър. На моменти всичко изглеждаше толкова добре изчислено и премислено, все едно някой бе забравил да поръси членовете на Aerosmith с въображение.
А такова нямаше да е излишно. След откриващата песен Aerosmtih заредиха хитовете - Eat the Rich, Love in an Elevator, Jaded, Cryin', Livin' on the Edge, Janie's Got a Gun... плюс няколко не толкова комерсиални парчета като Rag Doll и Toys in the Attic.
Бандата продължи безупречно да следва своя сет, а по-нататък дойдоха още задължителни песни като I Don't Want to Miss a Thing, кавъра на The Beatles - Come Together и революционната Walk This Way (макар и без Run D.M.C.), след която Стивън Тайлър ни пожела лека нощ.
Бисът, който също е част от програмата на бандата, бе съставен 70-тарските класики Dream On и Sweet Emotion. Aerosmith отново благодариха на публиката, споделиха, че им харесва тук и ще се върнат пак. И може би тогава ще изсвирят Crazy, Dude, Pink и Mama Kin. Просто защото на великите групи никой няма право да им търси сметка.
