Или почти никой. Със сигурност сте чували следващите заглавия. Вероятно дори сте чели някои от тях. Независимо от това обаче те попадат сред книгите, които най-много хора признават, че не са успели да дочетат. И за това си има причини.
"Бдение над Финеган" на Джеймс Джойс
Често определян като най-сложния и труден за четене роман на Джеймс Джойс (James Joyce) Finnegan’s Wake (Бдение над Финеган) е препънал сериозен брой читатели. И вероятно ще продължи да отказва дори най-упорите любители на литературата, защото езикът е изключително сложен.
Романът е писан в продължение на седемнадесет години и излиза малко преди смъртта на писателя. Експерименталният стил на последната творба на Джойс може и да е победил неподготвените и не достатъчно търпеливи читатели, но със сигурност си заслужава усилията - преведен е дори на китайски.
"Сто години самота" на Габриел Гарсия Маркес
Изненадващо, но факт. Ако Джойс е всеизвестен като труден за четене писател, то Габриел Гарсия Маркес (Gabriel García Márquez) едва ли може да се определи като такъв. Въпреки това едно от най-известните му произведения - Cien años de soledad (Сто години самота) - е надвило волята на доста читатели. 
Дори броят на персонажите в една семейна сага, каквато е "Сто години самота", е достатъчен, за да обърка невнимателния читател, а Маркес проследява историята на цели седем поколения. Както повелява традицията, едно и също име често се повтаря във фамилията. Въпреки това именно "Сто години самота" е сред най-често цитираните произведения на колумбийския писател. Можем само да се надяваме това да означава, че все пак някой го е прочел докрай.
"Великият Гетсби" на Франсис Скот Фицджералд
Ако дотук ставаше дума за обемни произведения, което би могло да оправдае отчасти факта, че читателите им се отказват, The Great Gatsby (Великият Гетсби) на Франсис Скот Фицджералд (Francis Scott Fitzgerald) е съвсем кратък роман. 
Не е сигурно дали това, което обезсърчава хората, посегнали към тази книга, е стилът на Фицджералд (доста описателен на фона на съвременната литература) или фактът, че романът е екранизиран толкова пъти, че всички знаят какво ще случи.
"Моби Дик" на Херман Мелвил
Историята за белия кит също е препънала доста читатели, главно защото действието съвсем не е динамично. За сметка на това описанията на различните видове китове са много и дълги. Дали вината е в разглезеността на съвременните читатели, или Херман Мелвил (Herman Melville) наистина е можел да спести част от подробностите около кашалота, преследван от капитан Ахав, е спорен въпрос. 
Факт е обаче, че повече от век след излизането си Moby Dick (Моби Дик) е истинска класика.
"Врява и безумство" на Уилям Фокнър
Разностилен, объркващ и сложен са само част от определенията, подхождащи на романа на Уилям Фокнър (William Faulkner) The Sound and the Fury (Врява и безумство). Още една истинска класика, препънала не един читател. В това обаче няма нищо странно - не само защото повествованието се води от трима различни герои, но и защото, за да не загубите нишката на историята, в която Фокнър използва няколко различни стила на писане, наистина трябва да сте много съсредоточени. 
Известността на романа идва едва след като самият Фокнър става известен, но пък именно той попада в класацията на Modern Library на стоте най-добри англоезични произведения на 20 век.
