Кратки, но въздействащи, смели, нежни и завладяващи, романите на Давид Фоенкинос са истински литературни изкушения. "Загадката Анри Пик", най-новата му книга, не прави изключение. И има поне 5 причини да сме сигурни, че ще ви хареса.
Вече сме ви разказвали за Давид Фоенкинос и неговите романи, затова ще пропуснем дългото представяне и ще споменем само най-важното. Автор на повече от десет романа и едно от най-ярките имена в съвременната френска литература, Фоенкинос е носител на множество литературни отличия и любимец на читателите по цял свят.Екранизациите по книгите му са не по-малко успешни, а Фоенкинос бързо доказва, че е изключително талантлив и като сценарист. Разнообразието на темите и лекотата, с която разказва своите истории, наред с чувството му за хумор, са само част от причините да го харесваме.
"Загадката Анри Пик" е роман за романа, роман за писането, за книгите, за мястото им живота както на онези, които ги създават, така и на онези, които ги четат. Именно това е първата причина да се влюбим в него. Защото Фоенкинос е успял да улови всички аспекти на любовта към литературата, поглеждайки я през няколко различни ъгъла.
От този на библиотекаря, способен да познае каква книга ще ви допадне още преди да е разговарял с вас, през този на издателя, лишен от литературни амбиции, но притежаващ безпогрешен (или поне почти безпогрешен) нюх за талант, до този на младия писател – неуверен, но отдаден на работата си.
Втората причина да харесваме романа е вече споменатото прекрасно чувство за хумор на автора му. Елегантен и много литературен, като цялата книга, свеж и изпъстрен с нотки ирония, хуморът на Фоенкинос превръща историята ако не в комедия, то поне в една наистина необикновена мистификация. Може и да не ви накара да се смеете невъздържано с глас, но със сигурност ще ви накара да се усмихнете, особено онези от вас, които някога са се изкушавали да пишат.
Което ни отвежда към третата причина да препоръчаме романа. Деликатната самоирония, с която Фоенкинос описва писането, писателите и целия творчески процес. Нещо, което най-лесно бихме могли да илюстрираме с цитат:
"Писането предоставя невероятни алибита.Това е единствената професия, която позволява цял ден да останеш под завивките, заявявайки "Аз работя“.
Ексцентричните идеи на автора, различността на погледа му към света на книгите, също са пленителни. "Загадката Анри Пик" започва с един библиотекар, някъде в Бретан, който, вдъхновен от друг библиотекар, някъде в Америка, решава да събере всички книги, отхвърлени от издателите.
Сред ръкописите, попаднали при него, ще се озове и този на Анри Пик. Междувременно обаче Фоенкинос ще ни срещне с издателката Делфин Десперо, чиято страст към литературата изцяло е предопределила живота ù. Една мимолетна среща с Мишел Уелбек е достатъчна, за да я убеди, че именно това е професията, на която трябва да се посвети.
Усетът ù за успешни книги е почти безпогрешен и когато попада на ръкописа на никому неизвестния Анри Пик, тя е повече от въодушевена. Оказва се обаче, че авотрът е починал преди две години, а съпругата му не просто не е знаела, че пише, но дори твърди, че не е четял книги.
Умело заплетен около тези странни и именно по тази причина очарователни идеи, "Загадката Анри Пик" е нещо средно между литературен трилър и журналистическо разследване с елементи на любовна история.
И тъкмо тук идва ред на последната (по ред, а не по важност) причина да харесваме книгата. Пероснажите. Малко странни, но изключително пълнокръвни и убедителни, именно те превръщат романа в нещо много повече от обикновена история за неизвестен автор. И ще ви убедят, че точно както една книга може да промени живота на много хора, една "библиотека на отхвърлените" е много повече от ексцентрична идея на възрастен библиотекар.
А най-прекият път към разплитането на "Загадката Анри Пик" е ТУК.
