Връх Ботев (2376 метра) е най-високият връх в Стара планина и се намира на територията на национален парк "Централен Балкан". До него водят няколко маршрута с различна степен на трудност, като повечето са подходящи за начинаещи планинари и през есенните месеци на годината.
ВИЖ ОЩЕ: Garmin fenix 3 – Кралят на ръчните GPS тракери
Тази част на Стара Планина може би е една от най-живописните. Скали, зъбери, тучни пасища, джендеми, райски пръскала, прохладни гори, поточета - с една: дума рай. А пътят до рая всъщност не е толкова тежък и със сигурност ще ви направи по-добри.
Калофер – хижа "Рай" – връх Ботев
Това може би е най-популярният маршрут през всички сезони, като изключим зимата. Изходен пункт е местността "Паниците", намираща се на 7 километра северно от Калофер. До хижа "Рай" се стига след около 3-4 часа ходене в зависимост от темпото. Минава се през божествена гора, връх Малък Купен, след което се открива невероятна гледка към хижата и към Райското пръскало.
От тук до връх Ботев се стига за около 3 часа през панорамната "Тарзанова пътека", която е по-скоро вертикална, отколкото стръмна. А при ясно време ще станете свидетели на уникални гледки към Южен Джендем.
Карлово – хижа "Равнец" – връх Ботев
Пътеката тръгва от карловската местност "Бешбунар", лъкатуши на север по стръмен склон през хижа "Равнец", набира височина и достига до високопланинското плато на Кочмара и Равнец. От там продължава на север през тясната билна седловина Дюза, където пресича пътеката от хижа "Васил Левски" за хижа "Рай" и продължава на север, следвайки зимната маркировка през "Башмандра", заслон "Ботев" и води до връх Ботев.
Карлово – хижа "Васил Левски" – връх Ботев
Популярен, живописен и лек маршрут. Изходен пункт е град Карлово, след което се редуват хижите "Хубавец", "Балкански рози" и "Васил Левски". Преходът до хижа "Васил Левски" през есента е, меко казано, очарователен. Минава през гора покрай Стара река.
Самата хижа е сгушена на много китно място, от което при ясно време има изглед към връх Купен и към скалите южно от връх Костенурката. Съветвам начинаещите планинари да останат за нощувка в хижата, защото до връх Ботев има още 4 часа преход.
Априлци – хижа "Плевен" – връх Ботев
От квартал "Видима" на град Априлци се тръгва на юг по шосе към ВЕЦ "Видима", където е изходният пункт за хижа "Плевен". Следва много стръмно изкачване през букова гора, което продължава до самата хижа. За не повече от час ще сте там и ще имате възможност да пиете по един топъл билков чай. Пътят към връх Ботев минава през ски пистата до хижата, през рядка гориста част, след което следва широка и открита площ, която ви води по зимната маркировка към връх Млечния чал. Едно почти екстремно изкачване. След около час ще стигнете билото на Стара планина и, ако времето е ясно, на изток ще видите връх Ботев. След около 30 минути ще сте в заслон "Ботев", а финалната част от този маршрут вече е буквално на една крачка разстояние. Предстои ви изкачване по западния склон на връх Ботев и след 40 минути ще имате изключителната възможност да се насладите на прекрасни гледки (ако няма облаци, разбира се).
Хижа "Тъжа" – връх Ботев
Хижа "Тъжа" се намира югоизточно от връх Русалка. До тази хижа може да се стигне както от север, така и от юг. Пътеката от хижа "Тъжа" към връх Ботев тръгва в посока запад - югозапад и се изкачва по северните склонове на високата билна заравненост Русалийски гробища. Следва връх Юрушка грамада, седловината Пилешки полог, връх Параджика, заслон "Маринка" и връх Ботев.
Има и друг вариант - през хижа "Добрила", но това вече е следващо ниво, за което ще ви разкажа друг път...