Доколко това как възприемаме книгите, които четем, зависи от възрастта ни? Малко странен въпрос, но ако се замислите, бързо ще установите, че между двете неща има тясна връзка. В световната литература има истинско изобилие от романи, които доказват това твърдение. Романи, които ни казват различни неща, когато ги препрочитаме на една по-зряла възраст. Следващите пет заглавия са точно такива.
Малкият принц
Безспорна литературна класика, "Малкият принц" на Екзюпери е от онези книги, които четем на децата си още преди самите те да са се научили да четат. И които обичаме, независимо от това колко сме пораснали. Убедени сме - повечето от вас са разгръщали страниците на най-известното произведение на френския писател повече от веднъж.
Въпреки това, независимо колко пъти сте препрочитали "Малкият принц", всеки следващ прочит носи нещо ново. Послание, което досега не сте забелязвали, или пък просто преосмисляне на текста.
Една от основните теми в книгата е разликата в начина, по който децата и възрастните възприемат света. Ако децата виждат фантастичното, то е защото въображението им е по-богато, а съзнанието им - по-чисто. Именно това е причината да препоръчваме горещо препрочитането на "Малкият принц" -като средство да събудим изгубената си чувствителност и да погледнем на света по различен начин.
Приказна и философска, предназначена колкото за възрастни, толкова и за деца, "Малкият принц" е от онези книги, които трябва да присъстват във всяка библиотека, а хубавото издание винаги е изкушение. Сигурни сме, че няма да можете да устоите на новото двуезично издание с великолепно оформление, съчетаващо прекрасния превод на Константин Константинов, оригиналния текст на френски език и илюстрациите на автора.
Най-лесният начин да се сдобиете с него е ТУК.
На лов за Снарк
Още едно великолепно заглавие, което разсмива децата, но натъжава възрастните. "На лов за Снарк" е сред по-малко познатите, но не по-малко впечатляващи произведения на Луис Карол. Известен по цял свят като автор на "Алиса в Страната на чудесата" и "Алиса в Огледалния свят", Луис Карол, чието истинско име е Чарлз Доджсън, е не само писател, но и брилянтен математик.
Бил е преподавател по математика в Оксфорд, има сериозен брой научни трудове по геометрия, алгебра и логика. Макар да прави първите си литературни опити на шега, безспорният му талант се откроява още докато пише за семейното списание, за да забавлява близките си.
Поемата "На лов за Снарк" е един от безспорните шедьоври в творчеството му. В нея странен екипаж от осмина джентълмени, един бобър и един ботуш тръгва на лов за нечуван, но много страшен, подозрително вкусен и крайно коварен звяр.
Безуспешните им усилия да го заловят забавляват малките читатели, но когато отворите книгата в една по-зряла възраст, смехът е изместен от сериозността зад метафората. В неуспехите на екипажа възрастните читатели разпознават собствената си неспособност да се справят с големите житейски изпитания.
Брилянтно доказателство за това колко е тънка границата между смешното и тъжното, "На лов за Снарк" се счита за едно от върховите постижения на английския стихотворен нонсенс. Най-прекият път към това нетрадиционно пътешествие от забавното до сериозното е ТУК.
Никълъс Никълби
Определян като истински комичен триумф още след излизането си, "Никълъс Никълби" се появява след огромния успех на "Посмъртните записки на клуба "Пикуик" и "Приключенията на Оливър Туист" и утвърждава Чарлс Дикенс като едно от най-значимите имена в английската литература. Дикенс продължава майсторски да използва характерни литературни похвати като бурлеската и фарса и едновременно с това създава изключително ярки и запомнящи се второстепенни персонажи.
Историята разказва за младия Никълъс, който трябва да се грижи за семейството след смъртта на баща си. Добронамерен, но наивен и без достатъчно опит, той се сблъсква с множество трудности, но не изгубва желанието си да прави добро, да се бори срещу неправдите и да помага на безпомощните. Именно в това се крие неговото очарование. И докато по-младите читатели биха могли да се идентифицират с него, по-възрастните го възприемат много по-различно.
Така че независимо дали сте чели "Никълъс Никълби", или досега не сте попадали точно на този роман на Дикенс, определено си заслужава да му отделите време. Най-прекият път към историята на Никълъс, а с нея и към викторианския Лондон, е ТУК.
Улица "Консервна"
Когато четеш "Улица "Консервна" като ученик, тя е различна книга от тази, в която се превръща, когато я прочетеш отново на тридесет, и няма почти нищо общо с онова, което би открил в нея един по-зрял читател. Книга, която се променя с възрастта на четящия. Може и да звучи странно, но всъщност е често срещано явление.
Именно тази способност за промяна е един от признаците, по които разпознаваме "голямата литература", онези романи, които остават във времето и които могат да се превърнат в значимо събитие в живота на хората, разгръщащи страниците им. Едва ли има нужда да ви убеждаваме в майсторството на перото на Джон Стайнбек. Не защото е лауреат на Нобелова награда за литература, а защото е любим писател на няколко поколения.
Затова ви предлагаме да се разходите отново по улицата на консервните фабрики в Монтерей, Калифорния. Цялата в ръжда и трески, пропита с характерна неприятна миризма и дом на особени персонажи, които някой би нарекъл проститутки, сводници, комарджии и негодници, но ако се вгледате внимателно, ще ги видите в съвсем различна светлина.
Най-лесният начин да се сдобиете с "Улица "Консервна" е ТУК.
Приумиците на смъртта
Жозе Сарамаго е португалски писател, носител на Нобелова награда за литература и едно от най-важните имена в съвременната литература. "Приумиците на смъртта" е необикновен роман, а причината да го причислим към книгите, които заслужават да бъдат препрочитани многократно, може да се обобщи с един цитат: "Животът обаче не е само празник, редом до неколцина, които се смеят, винаги ще има други, които плачат, и то понякога, както в сегашния случай, по едни и същи причини".
Представете си, че на смъртта й хрумне да си почине и хората внезапно престанат да умират. Какво ще стане с болните, престарелите, с погребалните агенции, с болниците? И къде ще живеят всички? Тези и много други въпроси задава Сарамаго в "Приумиците на смъртта", описвайки един град, в който смъртта се е оттеглила. А когато решава да се завърне, го прави по много необикновен начин.
С неизчерпаемо въображение и изключително внимание към детайла Жозе Сарамаго ни изправя пред една сложна ситуация, която ни кара да се запитаме има ли нещо по-силно от смъртта. Ако сте любопитни да откриете отговора, можете да го намерите ТУК.
