Писател и сценарист, Пиер Льометр е един от най-ярките творци в съвременната френска литература, а произведенията му се радват на впечатляващ успех. На какво се дължи това? Поне според нас, в еднаква степен на прекрасния му стил и на способността му да изненадва.
Малко писатели се справят с еднаква лекота с различни жанрове. Всъщност, ако трябва да сме обективни, като цяло писателите, които не се страхуват да експериментират и не залагат само на един жанр, не са много. Пиер Льометр обаче отдавна е доказал, че независимо дали пише криминална поредица или исторически романи, прозата му винаги е въздействаща, непредвидима и вдъхновяваща.Следващите три романа са повече от достатъчно доказателство за подобно твърдение, макар да представят само малка част от творчеството на Льометр. И във всеки от тях се крие (поне) по една причина да го четем с удоволствие.
"Цветовете на пожара"
Нека започнем от "Ще се видим там горе", най-награждаваният роман на Пиер Льометр, удостоен с награда "Гонкур", чиято екранизация спечели голямата награда на журито на тазгодишното издание на фестивала "CineLibri" и това съвсем не е единственото ù отличие. Ако все още не сте гледали филма, ще ви оставим да откриете достойнствата му сами. За романа сме ви разказвали няколко пъти, но няма как да не го споменем отново, защото той поставя началото на поредица от няколко книги, които Льометр замисля и сам определя като свой "балзаковски пъзел". "Цветовете на пожара" е втората част от тази поредица, макар да не е продължение на "Ще се видим там горе" в класическия смисъл.
Историята започва през 1927 година с погребението на банкера Марсел Перикур. Наследник на финансовата му империя е дъщеря му Мадлен. Нейният син Пол е на седем години и скача от прозореца точно върху ковчега на дядо си. Инцидент, след който, макар и жив, остава инвалид. Заобиколена от алчност и предателства, Мадлен трябва да се справи сама в един особено тежък за цяла Европа исторически период. Унижена, но безкрайно изобретателна, тя се наема да отмъсти на всички, които са я наранили, с решителност, достойна за граф Монте Кристо.
Тук стигаме до първата причина да харесваме романите на Пиер Льометр. Персонажите му са ярки, пълнокръвни, излизащи извън всички клишета, а историите им са повече от завладяващи. Ако сме успели да събудим любопитството ви, най-прекият път към "Цветовете на пожара" е ТУК.
"Булчинска рокля"
Този роман не е част от поредица. Той е внимателно изграден, макар и доста нетрадиционен психологически трилър с изключително силно осезаем социален акцент. Льометр проследява историята на Софи – жена, над която сякаш тегне проклятие. Отначало тя е просто разсеяна, но скоро започва да се чувства все по-зле както психически, така и физически.
Белите петна в паметта ù стават все повече. Първо губи работа си, после съпругът ù се самоубива при доста съмнителни обстоятелства. Накрая самата тя се оказва издирвана от полицията и всички я смятат за убийца. И наистина изглежда сякаш е такава, само че Софи изобщо не може да обясни как се е стигнало до всичко това.
И ето че се появява Франц –странен мъж, който пази една стара булчинска рокля като зеницата на окото си. А Софи все още няма никакъв спомен за ужасяващите неща, в които я обвиняват. Само че няма и алиби. Така стигаме до втората причина да харесваме Льометр – все пак не са много писателите, които умеят да държат читателите в напрежение от първата до последната страница.
Най-прекият път към "Булчинска рокля" е ТУК.
"Алекс"
Третата по ред, но не и по важност причина е Камий Верховен. Комисар Верховен има мрачно минало, блестяща интуиция и всъщност всички останали качества, които един полицай трябва да притежава. И все пак не успява да се впише в клишето и да ни заприлича на всички онези класически детективи и модерни ченгета антигерои.
Поредицата романи, чийто главен герой е Верховен, започва с "Travail soigné" (Чиста работа) и продължава с "Алекс". Всъщност можем само да съжаляваме, че все още няма български превод на първия роман, макар че връзката между двете книги е единствено Верховен. Това, че ще започнете поредицата от втория роман, в никакъв случай не е фатално.
И така, Верховен е изправен пред поредния си странен случай. Една млада жена е отвлечена. Само че впоследствие похитителят ù се самоубива. Дали Алекс е жертва? Или е палач? А може би и двете, защото, докато се опитва да научи повече за изчезването ù, Верховен бързо установява, че момичето е свързано с няколко убийства.
Може би е просто съвпадение? Може би е лош късмет? А може и да е отмъщение. Най-лесният начин да разберете е ТУК.
