Всеки пътешественик знае, че колкото и да са полезни пътеводителите, не те ни вдъхновяват, когато избираме дестинация за приключенията си. Следващите три заглавия са поглед към няколко нетрадиционни, но изкушаващи дестинации.
"Неща, които не се побират в куфар" на Енрике Криадо
Конго определено не е традиционна туристическа дестинация, но след като прочетете "Неща, които не се побират в куфар", ще се убедите, че си струва да посетите тази далечна страна и че тя съвсем не е толкова различна от България, колкото си мислите.
Енрике Криадо е млад испански дипломат, прекарал известно време в Конго, след това кариерата му го отвежда Австралия, а в момента живее в България. Самият той си задава въпроса "Всъщност кому изобщо е нужно да ходи в Конго?" само осем месеца преди да се озове на летището в Киншаса.
Освен любопитните и изненадващо изобилни прилики между Конго и нашата малка страна, в "Неща, които не се побират в куфар" ще откриете интересни подробности за конгоанските барове, за нормалността на страната, която сме свикнали да свързваме само с руди, партизански войни, деца войници, бежански лагери и геноцид.
Самите конгоанци едва ли биха искали това да е единственото, което светът знае за тях. Колкото до автора на тази необикновена книга, той определя Конго като най-африканската страна в Африка. Но и още нещо: "С реката, хората, климата, миризмите, ритъма, насилието и контрастите си Конго има способността да смразява кръвта ти от страх и да изпълва мисълта ти с мечти."
"На юг от разума" на Изабела Шопова
Едва ли бихте определили най-южния континент като традиционна туристическа дестинация, но пък определено е място, което изкушава всеки пътешественик по душа. Изабела Шопова е добре позната на българските читатели с "На изток – в рая" и "На запад от рая", в които разказва за живота си в Австралия и Нова Зеландия.
През 2015 година тя прекарва един месец в българската антарктическа база на остров Ливингстън и осъществява една от мечтите си на заклета авантюристка – обикаля по ледената шапка на планетата ни, запознава се с дружелюбните пингвини, с мързеливите тюлени и с една крадлива скуа, мръзне, мокри се, учудва се, възхищава се, удивлява се, изпада в захлас и в потрес.
В "На юг от разума" тя събира емоциите, радостите и предизвикателствата на това свое пътуване, за да пренесе читателите до сърцето на ледения континент, който описва така:
"Антарктида е най-студеният, най-ветровитият, най-сухият, най-пустинният, най-високият, най-изолираният, най-недостъпният континент. Държи толкова много "най-" титли, че е абсолютният географски шампион на планетата. Тук духат не какви да е, а най-силните, най-свирепите, най-студените, най-пословично ужасните, най-адските, най-смъртоносните ветрове, които атмосферата на нашата планета е успяла да измисли и осъществи."
"Срещи с животни" на Джералд Даръл
Джералд Даръл е известен с любовта си към животните, но и с тази към пътешествията. Бил е в Африка, Парагвай, Аржентина, Сиера Леоне, Мексико, Мавриций, Мадагаскар и на още много места по цял свят. Общото между всички тези дестинации са животните, но това, което ще ви накара да мечтаете да ги видите лично, е умението на Даръл да разказва за тях колкото увлекателно, толкова и забавно.
"Срещи с животни" започва с едно от посещенията на Джералд Даръл в Аржентина, при което той за пореден път с изненада забелязва, че: "... по цял свят хората не обръщат и капка внимание на заобикалящата ги фауна."
В тази книга авторът се е постарал да категоризира животните и да ги систематизира по свой си даръловски начин.
През неговите очи виждаме не само една различна страна на познати места, но и очарованието на създания, които при други обстоятелства едва ли бихме забелязали. Като стоножките например...
