В наши дни да споделиш на глас или писмено, че се чувстваш тъжен, потиснат, разстроен, огорчен или отчаян, в повечето случаи не просто не буди съчувствие, а кара хората, до които посланието ти достига в резултат на непонятен за простосмъртните алгоритъм, да превъртат отегчено очи и да се питат: "този да не си мисли, че светът се върти около него", преди да игнорират емоциите и съществуването му. Те не са виновни за това – те искат да разберат как се чувстваш и да засвидетелстват внимание, но думите просто вече не означават нищо… Ето защо трябва да си налегнеш парцалите и да потърсиш подходящото меме, картинка или най-добре анимирано изображение (gif), чрез което да изразиш цялата тази болка и страдание, които напират в слепоочията и в пръстите ти.
Точно така, зарежи баналните фрази и мелодраматизма на осакатената от неграмотните интернет потребители реч! Покажи на света как би реагирал, ако притежаваше повече актьорски талант и способността да визуализираш субтитри чрез някое от показаните по-долу gif изображения, а ако наистина искаш да постигнеш максимален ефект, опитай се да проявиш и чувство за хумор, като се надсмееш над самия себе си – в крайна сметка хората винаги ще предпочитат да се смеят пред това да ронят кофи сълзи. И не забравяй – ако искаш моментално да спечелиш вниманието, публикувай в профилите си в социалните мрежи gif с тъжно куче, правещо онзи поглед.
И така, ето няколко трудни житейски ситуации, които ще ти се прииска да споделиш с приятелите си, загатвайки за психическото си състояние, и да получиш потупване между плешките или рамо, на което да поплачеш - в пряк или преносен смисъл. Понякога човек реагира еднакво силно на реални драми и на събития или преживявания, които не го касаят пряко, но просто разбутват вътрешния му баланс, поради което и сред картинките по-долу има и от единия, и от другия тип. Свързването на дадена реакция с определена причина е само примерно и пожелателно.
И след като вече всичко е казано, идва ред да бъде видяно!
Когато установиш, че wi-fi сигналът ти е спрял. 
Когато гледаш реклама на приют за бездомни животни с известна личност от родната естрадна сцена или малкия екран. 
Когато все още си далеч от финалната линия. 
Когато статия в носталгичен тон ти припомни реалната ти възраст. 
Когато чуеш Someone Like You на Адел. 
Когато отидеш до фризера, за да си вземеш сладолед, и установиш, че не е останал никакъв. 
Когато поредният сезон на любимото ти шоу завърши, без да си сигурен за съдбата на любимия си герой.
Когато отидеш на фризьор и излезеш двойно по-късо подстриган от първоначалния замисъл. 
Когато спазиш точния час за ангажимент или някакво събитие, което очакваш с интерес, и видиш, че няма останали места или имаш 20-метрова опашка пред себе си, която ще се точи един час.
Когато фийдът ти във Facebook се напълни с коментари и снимки на твои познати, които са на събитието, на което не си могъл да отидеш, а толкова много си искал! 
Когато залееш новия си тоалет с червено вино. 
Когато избършеш очите си със салфетка, върху която е имало антибактериален гел. 
След като си изгледал първите десет минути на Up. 
Да отидеш на среща с непознат и той или тя изобщо да не се появи. 
Когато извънредно увлекателната книга, която си чел, завърши със смъртта на главния герой. 
Когато човекът, по когото си падаш, смени статута си от "необвързан" на "има връзка с...".
Когато сладката, невинна и положително въздействаща на околните колежка в офиса излезе в отпуск и замине за друго място. 
Когато дъждът провали плановете ти за парти на открито. 
Когато не получиш работата, за която си кандидатствал. 
Когато никой не харесва новата ти профилна снимка. 
Когато гледаш епизод на "Пълно преобразяване". 
Когато се опиташ да купиш предварително билети за шоуто на живота си и разбереш, че събитието е разпродадено. 
Когато случайно попаднеш на снимка на близък човек, с когото отдавна и безвъзвратно си изгубил контакт. 
Когато чуеш песен, която ти напомня за бившето гадже. 
Когато гледаш видео на две животни от различен вид или порода, които са станали най-добри приятели. 
В последния ден от ваканцията на морето, когато дори фактът, че вали из ведро, не е в състояние да те утеши.
