С най-новата творба на уважавания български документалист Андрей Паунов "Да ходиш по вода" се открива 23-тият "София филм фест". Прожекцията е на 7 март в зала 1 на НДК. Във фестивалната програма е включена специална селекция с филми, представящи прочутите инсталации на Кристо и Жан-Клод и важни моменти от съвместния им път в изкуството.
Двама американски режисьори документалисти – Албърт и Дейвид Мейзълс – също посвещават част от своето творчество на Кристо и Жан-Клод. Двамата са признати за пионери в "директното кино" – ясно изразената американска версия на френското "cinema verité" да правят нехудожествени филми, в които се разгръща същността на човешкия живот такава, каквато е, без предварителен сценарий и други влияещи на реалното съдържание текстове и похвати. Мейзълс запечатват за поколенията неповторимите художествени проекти на Кристо и съпругата му Жан-Клод.
Христо Явашев-Кристо е творец, ангажирал вниманието на милиони хора по света с изкуството си. Роден е на 13 юни 1935 година в Габрово. Произлиза от виден разградски род. Дядо му е академик Анани Явашев, открил руините на древния римски град Абритус. Братя на Кристо са известният актьор Анани Явашев и инж. Стефан Явашев. От 1953 година учи в Художествената академия. През 1957 година емигрира и е лишен от българско гражданство.
Кристо става популярен с оригиналните си пространствени художествени инсталации. Основна опора през всичките години, в които реализира творческите си проекти, е съпругата му, французойката Жан-Клод де Гийебон. Тя е родена на неговата дата в същата година и е неотлъчно до Кристо във всеки проект. "Аз правя това, защото обичам Кристо. Ако той беше зъболекар, щях да се занимавам със зъболечение" е едно от известните ѝ изказвания, а Кристо навсякъде отбелязва, че цялото му творчество е в тандем с нея. Макар че Жан-Клод си отива от този свят през 2009 година, Кристо заявява, че и бъдещите му проекти ще бъдат подписани от двамата.
Те използват като художествен похват опаковането на предмети – от пишеща машина и телефон до мостове и цели сгради. С все по-мащабни творби, и не само опаковки, изкуството им се категоризира като изкуство на средата (Environmental Art). Всички творби съществуват ограничено време и е невъзможно е да бъдат запазени, с което са сродни и с изкуството на пърформанса. За всеки свой проект Кристо и Жан-Клод се борят упорито, понякога в продължение на години и десетилетия, като разясняват намеренията си на общинари, политици, еколози, граждани. Всички произведения са финансирани с техни собствени средства, но не се продават. Целта е да се създаде желание у зрителя да се наслади на видяното. А публиката е от цял свят. Милиони хора стават свидетели и участват в живота на неповторимите художествени творби "Бягащата ограда", Калифорния 1972-76; "Опакования Понт Ньоф", Париж, 1975-85; "Опакования Райхстаг", Берлин, 1977-95; "Портите", Сентрал парк, Ню Йорк, 1979-2005; "Чадърите", Япония и Калифорния, 1984-91; "Заградените острови", Флорида, 1980-83; "Плаващите кейове" 2016; лондонската "Мастаба" 2016-18.
