Още с приключването на първата част от обзора на музикалната 2012 година бях нахвърляла основата на продължението.
Генералната идея беше да очертая най-значимите случки в жанрови и стилови групи артисти, издания и събития.
За всяка генерална група следвах заека и освен собствените си ориентири за значимост ползвах такива на участници, фенове или експерти в съответните стилове. Дупките обаче се оказаха толкова дълбоки, че въобще не се наемам с обещания за каквато и да било обективност на селекцията.
Това, което ти гарантирам обаче, е, че минутите живот, необходими да прочетеш този текст, са напълно изгубени, ако си слушал повече от 2 минути от творчеството на One Direction (примерно). Както и ако си убеден, че българската музика е шит, българските музиканти са бездарници и т. н. глупости.
Чувствай се предупреден. И спокойно премини нататък…
Новият български рап
Дадох си сметка, че играта е променена завинаги, когато с очите си видях как 1000 човека в морска дискотека приемат вяло артисти като Ъпсурт, STARTERAs и Спенс, но избухват в мощен рев при вида на довчерашни тийнейджъри с вида на обкръжението на Kanye West.
Криско се оказа суперзвезда и властелин на всяка класация, 100 Кила удари YouTube рекордите за гледаемост на Пайнер, Wosh MC стана достоен за предните страници на жълтата преса и съботните следобедни блокове, a Лора Караджова изпя всички припеви на света.
The Top Stoppers, FeeL, Young BB Young, Dim4ou, Били Хлапето, Kuts & Klets, Logo5, Ogi 23 (да, знам, че не са рап, но има ли значение?) и други подобни артисти категорично доказаха, че са новите хитове на нощните клубове, тийн сърцата и всеки рекламодател, който ползва "йо" като обръщение в комуникацията си.
Естествено, реакцията не закъсня – журналисти, музиканти и други общественици побързаха да обявят явлението и всички в него за конник на Апокалипсиса. Което само доказва колко малко са се интересували от тази култура в последните 15 години.
Не знам защо все се сещам за светлата сутрин, в която Играчите обявиха война на Ъпсурт по Ефир 2. Помниш ли? Така си и мисля. Обаче 100% още чуваш около себе си лафове като "притежавам десетки левове", "животът ти е попфолк" и "а още пушиш ли козче?".
"П**ки на масата" на 100 Кила и "Не дължа нищо" на Криско не са равни на "Живей" на DiS или "Спомени" на Wosh MC. Последно, So Called Crew и Fengi & Madbasta са свежи и джази, чуй ги.
Лили Иванова в "Арена Армеец"
Имаш ли нужда от коментар?
Преди и сега
В края на всяка година у нас се завръща поколението на 90-те, което в момента щастливо (или не дотам) живее в чужбина. Вероятно затова и през декември гледахме групи като Ревю, Пиромания, D2 и Babyface Clan – с нови сили и обещаващ нов материал.
Тази тенденция обаче беше силна през цялата 2012 година. Песимистичното обяснение е, че е по необходимост. Оптимистичното – заради намерен нов смисъл. И в двата случая Анимационерите направиха дълго мечтаното от феновете им клубно завръщане.
Gravity Co. пуснаха за свободно сваляне страхотен нов албум + категоричния жест първият клип от него да е точно обратното на всичко, с което биха се подмазали на комерсиалните телевизии.
Остава отбелязаха една от най-успешните си години - с два видеоклипа, Live-албум и два емоционални юбилея през есента и зимата.
В края на октомври пък се състоя поредицата "Улица нов живот: 20 години след Димитър Воев" – изключително явление в културния живот на столицата, което развълнува хиляди музиканти, фенове и приятели на Нова Генерация.
В резултат Клас са отново заедно и готвят голям концерт тази пролет. А творчеството и споменът за Димитър Воев са по-живи от всякога.
Етно
Иска ми се да вярвам, че българската музика може да достигне до световна аудитория и без противно явление от типа Gangnam Style. И един от пътищата към това е чрез иновативната смесица на фолклор с модерни жанрове.
Мистерията на българските гласове, Иво Папазов, Карандила и Теодосий Спасов вече не са единствените посланици на България, първокласният джаз не е единствената площадка за експерименти, а циганският балкан бийт от Сърбия и Румъния е продрана вчерашна плоча.
Алтернативата? Demoni на Kottarashky & The Rain Dogs дебютира директно в челната тройка на World Music Charts Europe и бе последван от европейско турне и шоукейс на Womex.
Оратница издадоха дебютния си албум в България (вече с дистрибуция в още 4 европейски държави), бяха хедлайнери на Brosella Folk & Jazz в Брюксел, спечелиха Battle of the Bands на World Music Network и хвалебствени ревюта в трите най-големи световни списания за етно музика.
Eva Quartet и продуцентът Димитър Панев, заедно с френския композитор Хектор Зазу, осъществиха най-мащабния проект в историята на световната етно музика – The Arch. Албумът, базиран върху българския фолклор, вече се разпространява в България и 10 европейски държави и включва невъобразим списък от 50 гост-музиканта като Лори Андерсън, Robert Fripp, Bill Frisell, барабанистът на R.E.M. Bill Rieflin, джаз класиците Дживан Гаспарян, Золтан Лантуш, Нилс Петер Молвар, Руичи Сакамото и много, много други.
Отвъд попа
2012-та беше година, в която Белослава ни зарадва с нов албум, a Живко Петров и JP3 бяха в програмата на London Jazz Festival.
Рут Колева окончателно се превърна в младото лице на българския мейнстрийм, при това с песни, в които има всичко друго, но не и лековерни поп залъгалки.
Rachel Row най-сетне дебютира на българската и международната сцена и добрите реакции не закъсняха. Младите Free Style и SouthWick издадоха обещаващи студийни дебюти. Чухме и дългоочаквания общ проект на Bluba Lu с Eddie Stevens от Moloko.
Тежка категория
Celebrations на Mental Architects е категорично, адекватно на съвременността и едновременно с това оригинално явление, което ме кара да вярвам, че въпреки мрънкането нещата тук се случват.
Odd Crew и Last Hope - властелините съответно на метъл и хардкор сцените у нас зарадваха феновете си с албуми на много високо ниво, които ще се задържат в плейлиста ми още дълго.
Бих отличила също EP-та на Expectations, Satan is my Bitch и Der Hunds, както и албумите на Wartime, Ювиги и Overgame.
За накрая си признавам, че доста се забавлявах на демо-сплита на Razgruha & Nelepa Brena и че сериозно залагам надежди на Bright Sight и Rebirth Capitol.
Електро
KiNK на 5-то място в класацията Top 20 live acts of 2012 на Resident Advisor. Иван Шопов с Orenda на Бalkansky, ReBirth на Cooh и Silent Siren на Underhill. Somnia на Shrine, издаден от канадския лейбъл Cyclic Law е божественият звук – фон на създаването на света (или смъртта му).
1000names с красивото концептуално и визуално A Minute a Day LP. High Roll на Konspirator & Mocks и Basscatz на Jamez Bong & Monk заради силната връзка със сцената тук, но и успехите на международно ниво.
Labyrinth и Labyrinth Remixed на Mloski е едно от събитията в младата електроника. През 2012 палците са горе за Robustus, Georg Hekt и L33.
Експерименталната ъндърграунд електроника остава в приятелски кръгове около места като Влайкова, 8bit и Twins, както и на полудомашни партита между Варна, Пловдив и София.
Постепенно обаче географските граници започват да губят значение и международните компилации от местни лейбъли стават все по-добри. В този смисъл задължително дай едно ухо на Eat Dessert First на мистериозния лейбъл WTF is Swag, Between the Ears на Mozyk, Sound Temple и ако си сред традиционните екстремисти - Hardcore Inter Mundos.
