Повтарящите се мантри по повод изминалата музикална 2012 година у нас за съжаление са предимно негативни: 1. Твърде много фестивали и събития, всеки втори стана промоутър, а публика няма; 2. Безмилостно лош вкус на масовите медии за съвременни хитове; 3. Носталгията към 20 век, с която почти никой организатор на концерт не се бори.
Няма никакъв смисъл да ви убеждавам в обратното. Защото въпреки кризата и противоречивите отношения между публиката и българските изпълнители, през изминалата година имаше и пълни зали, беше създадена страхотна нова музика и развиващата се българска музикална индустрия направи още една крачка напред.
Затова ще опитам да разгледам значимите процеси, а покрай тях – и случките от 2012 година, които оптимистично пълнят чашата ми вяра, че не всичко е загубено.
Фестивалите
Spirit of Burgas, Elevation, Sofia Rocks, Loud Festival, Kavarna Rock...
Да, списъкът с артисти беше далеч от брилянтен, всички заложиха на сигурното и резултатът беше... ами предвидим.
В същото време видяхме най-красивата, млада и модерна българска фестивална публика и убийствен Cypress Hill-лайв на Elevation, най-сетне изградено фестивално поведение, в което не се появяваш само за един концерт, а с удоволствие се забавляваш между 2-3 сцени на Spirit of Burgas (плюс феноменални Chase and Status Live и Jim Jones Revue), наченка на първи истински кален метъл фест около София на Loud, сбирка на симпатични осемдесетарски рок легенди + 100% актуалните Kamelot на Kavarna Rock и огромните Kaiser Chiefs в неадекватна, но все пак поносима комбинация с рок ветерани на Sofia Rocks.
За съжаление най-впечатляващият откъм програмиране фестивал - ParkLive 2012 - така и не се състоя, но за сметка на това Sozopol Fest и A to Jazz предложиха списък с непопулярни у нас, но световно актуални артисти, за които бедният български меломан до преди няколко години само можеше да фантазира.
Банско отново направи силно издание за верните почитатели на класическия джаз. Джаzz+ също отчетоха поредно качествено включване, макар с вече познати на публиката артисти и въпреки излизането си от културния календар на столицата.
Младият Фортисимо Фест пък отново показа как с много въображение (и не по-малък бюджет) класическата музика може да бъде поднесена по нов, нетрадиционен, вълнуващ и завладяващ за масовата публика начин от световни виртуози.
Хвани гората
Ако трябва да съм честна, личното ми мнение е, че фестивалът с най-голям международен и туристически потенциал в България не е обожаваният от медиите и букинг мениджърите на Prodigy Spirit of Burgas, а Беглика Фест.
Започнал като еко протест в защита на глухаря и стигнал до платено и все по-фешън събитие за алтернативната младеж с уклон към био храни и свирене на тарамбука в парка, той предлага наистина уникално преживяване.
Качествена етно музика от цял свят, поезия, изкуства, хранене, работилници и красивата природа на Родопите са сред причините Беглика Фест да е българското събитие, за което неохипита и юпита всяка година пазаруват къмпинг оборудване.
Подобен е случаят с Artmosferic, който продължава да радва почитателите на интелигентната електроника с международен лайн-ъп и приятелска атмосфера в полите на Западна Стара планина.
И като стана дума за фестивален туризъм, ето ви двата фестивала с чужди организатори, които през 2012 г. доведоха в Пирин и Родопите стотици чужденци, оставяйки незабравим VIP-привкус за добралите се до тях българи - Meadows in the Mountines (британска инди музика и съответстващата й публика) и Tangra Eco Art Dance Festival (изкуства, минималистична електроника и публика от всички континенти).
Концертите
Трите големи бяха Red Hot Chili Peppers, Lady Gaga и Дженифър Лопес и коментарът на този факт ми се струва... ненужен. "Фестивална" едва удържа напъна на хилядите екзалтирани фенове на евродиското по време на I Love the 90's.
В тежката музика бих отличила Anathema, Hatebreed (с Last Hope, Vendetta и Smut) и Opeth. Изненадата от Зала 1 на НДК беше любовта и пълната зала на Zaz, приятни бяха и Fuel Fandango, както и винаги топло посрещаната Mariza.
Още потръпвам от удоволствие, че гледахме, чухме и усетихме Theophilus London, Hooverphonic, The Subways, The Sweet Vandals и Dirty Beaches в България.
Партитатa
Годината започна със силен прилив на енергия от младите дъбстеп ентусиасти Platform с Phaeleh и This is Dubstep. Последва слънчевото начало на лятото с Hello Summer на Metropolis и специален гост John Digweed. Solar Summer Festival в рамките на Spirit of Burgas? Не, благодаря.
David Guetta и Tiesto обаче успяха да взривят хилядите фенове в Несебър, където реално се състоя фестивалът тази година. Sven Vath на Cacao Beach остава в родната парти история с 15-часовия си сет и няколко изпуснати полета в чест на българската публика.
Традиционно смазващ Drum&Jazz 2012 с Balkansky и Utah Jazz и автентична индустриално-заводска забава на Future Heroes в Sofia Sound Factory. Solar Christmas в "Арена Армеец", йо-хоу-хоу и Sophie Ellis-Bextor и Fedde le Grand.
2012-тa в музика. Част 2>>
