Наскоро, популярният ТВ и радио водещ Кирил Христов се завърна в България след като посети големите музикални фестивали Роскилде и Екзит. За преките впечатления на Киро, както и възможностите и изискванията подобно събитие да се случи и в България може да прочетете в настоящия материал.
10 неща които трябва да направи България за да има свой музикален фестивал
Фестивал в България? Музикален? Ама не фолк, така ли? Фестивал в България е нещо абсолютно невъзможно си мислят повечето хора, уви засега дори и аз си мисля така, макар все още да не знам дали Monsters Of Rock във Варна ще успее.
Някак си е не е добре, да давам лоши прогнози, но тези готини агенти, които са се захванали със супер идеята да направят такова огромно едноседмично събитие, едва ли знаят какво ги очаква. Много е трудно да направиш фест със над 100 банди, при цена на билета около 100 долара (не много впрочем).
Ето няколко пожелания към тях и към всички, които искат и у нас да има големи летни фестивали и тук не говоря за Планета Прима или както се казва там плейбек фиестата на чалга Барби гърлите от Пайнер.
10 пожелания за добър фестивал:
Охраната
Като за начало е добре да споменем отношението на охраната. Не може да отидеш на фестивал с надеждата да се веселиш, а пред всяка сцена вместо охранители да те дебнат озъбени глигани, които освен, че проклинат теб, заради който в момента са на работа и групата, която е на сцената, така проклинат и майка ти, която често споменават.
На фестивалът в Роскилде, абсолютно всички служители до последния шеф са доброволци и фенове на музиката. Всички работят с общата идея да се забавляват заедно. Работата на охраната, които разбира се са също доброволци е да следят за сигурността на публиката и да я пазят от самонараняване. Често тука умираш от жажда по време на концертите. Там това е невъзможно, защото постоянно ти дават вода. Особено на тези отпред. Има толкова вода, че накрая дори не ти се пие.
Охранител в ролята на "сервитьор"? Има и такова чудо!
Боклука
Не може да няма боклук. Нито българските фенове, нито западно европейските мислят за чистотата особено по време на фестивал. Ясно е, че боклук ще има. Но как да решим по-лесно този проблем.
Рециклиране. Всеки фен на фестивалът Роскилде може да върне кофичката, чашката или бутилката от току що изпитата бира или кола и за нея да получи 1 крона (25 ст.). Разбира се не всеки го прави, но именно тези изхвърлени боклуци помагат на феновете останали или загубили парите си да спечелят с малко общественополезен труд. Елементарна схема и ужасно ефективна. Смятайки, че 4 кофички за левче направо ми идваше да запълзя и с удоволствие да засъбирам.
И така се изкарват пари
Култура на пиене и биене
О, да. На фестивали не се пие. Там направо се смуче от бутилката като бебе от майчина гръд. Именно това е и причината фестивалът да прилича на една огромна детска градина. И наркотици има. Леки. Просто отдавна не е модерно младежите да употребяват твърда дрога. Всеки си се докарва до неговото си ниво на издръжливост, други заспиват по алеите и между палатките и това е напълно нормално.
Не е нормално, как измежду 100 000 пияни датчани, германци, шведи, англичани и всякакви по-малки групи хора , да не е регистрирано нито едно сбиване в рамките на 8 дни. 8 дни в които повечето от тези хора са били на висок градус. Тук очевидно се намесва балканския манталитет и чувството за безнаказаност след посегателство срешу друг човек. Може би ефективни глоби и присъди за хулиганство ще разсеят намеренията на любителите на баталните сцени.
Тъпо е да стане като миналата година на „фестивалът“ - „Берксток“, където добрите намерения за безплатен вход бяха докарали всяка една местна мутра на бира и кебапчета до разлютените фенове на пънкарите Exploited. Ясно беше, че ще има анархосъпротива на зажаднелите за приключения местни „бой-банди“.
Ченгета
Тук е малко спорна тема, имайки предвид, че полицията трябва да се грижи за хората и тяхното спокойствие, а не да го нарушава, както обикновенно става тук. Това, че някой си е палнал джойнт пред палатката не бива да става повод за палки в колената, заплахи, изнудване за пари и филми тип : Доброто ченге и лошото ченге.
Полицията трябва да е там в случай на нужда и да всяка спокойствие у хората, за това, че няма да бъдат нападнати, ограбени или пребити от инфантилите от по-горната точка. Наистина датските полицаи изглеждаха доста дружелюбни в това отношение, винаги усмихнати и отзивчиви. Сръбските на фестивалът EXIT, някак си бяха по-балкански и се разхождаха с кучета, но пак се държаха на особена дистанция. Но пък и да си признаем фестивал в БГ без ченгета евентуално би завършил с касапница. Така че те май си остават едно необходимо „зло“.
Промоутъри и банди
С цялото ми сериозно уважение към всички масови прояви у нас, но е глупаво страна в по-изгодно икономическо положение от Сърбия да няма собствен фестивал. Живот и здраве ще имаме Моnsters Of Rock, но там говорим за стотина метъл групи. Ами другите фенове. Защо да няма един наистина разнообразен фестивал. Ясно е, че феновете на музиката в днешно време припокриват десетки различни групи и влияния. Защо в една страна като Сърбия, която е обладана от турбофолк се намират 15 000, които да оценят група като Ladytron, а у нас – родината на една от фронтдамите им - Мира Аройо, да не могат да се съберат повече от 2000.
Има фенове, просто няма кой да направи фестивал. И ако си нямаме Петровардинска крепост, то поне си имаме безброй декари полета като в Роскилде, Дания.
Да го направим за фън
Свеж пример, затова, че докато се забавляваш можеш да помагаш на други е датския Роскилде. Там всяка година фестивалът печели по около 10 милиона евро. 8 милиона отиват за благотворителност и 2 милиона за разходи и хонорари за групите за следващата година. Абсолютно цялата организация на фестивалът, която е повече от 15 000 души работи за удоволствие и с радост от факта, че са част от такова значимо събитие. За това, че предоставяш труда си, ти имаш възможност да видиш много от групите безплатно, пък и имаш безплатна храна, легло и няколко бири.
Толерантност
Трудно е да накараш някои от феновете да си легнат на палатки. Ако при метъла нямаме никакви проблеми, то едва ли би могъл възможен поп-фолк фестивал на палатки. Всъщност е възможен, но си опитвам да си представя баталните сцени на 5-я ден.
Българския фен трудно може да бъде вкаран в палатка, най-малкото, че той през цялото време ще се притеснява да я напусне, именно някой друг агент да не си хареса ценностите му в нея. Да това е реален проблем, а катинарчета по палатките не са особено ефективни.
На Роскилде има традицията палатките да се изгарят в последния ден и банда пияни англичани се грижат това да продължава наистина. Ето там ми се е случвало да видя изгаряне на палатки на клада със всичко, което има вътре. Единственото условие е да няма хора, макар , че е цяло чудо, че досега никой не е бил запален.
Палатковият лагер на Роскилде
Пари
Проблемът с парите и промоутърите в България е сериозен. Разбира се, тук не говорим за големите промоутърски имена като СМЕ например. Но освен тях и още един двама ситуацията е доста различна. Не веднъж се е случвало звезда да си чака хонорара на летището в Лондон и да заплашва, че няма да се качи на самолета за София, ако не му бъде изплатен веднага.
Ами, трябва да се плаща. Знаем и за няколко злополучни феста провалени по същия начин. Чухме и за мутренските сплашвания около Берксток и как някои групи са били заставени да излязат насила. Еми, по всичко личи, за да са наред нещата, ще трябва да се плаща предварително. А, ако нямаш пари, никой няма да те чака да продадеш еди колко си кебапчета докато групата свири, за да можеш да им платиш.
Подкрепа
За да направиш готин фест, разбира се ти е нужно и някаква подкрепа от общината, някой кмет или човек с възможности. Прекрасен пример е кметът на Каварна – Цонко Цонев. Подозирам, че май скоро той няма да напусне кметската си позиция.
Още един двама готини агенти биха могли да свършат чудеса. Добра позиция, малък хубав град и добра идея. Все пак 50-60 000 души дори да живеят на палатки трябва да живеят някак си и да заплащат услуги и стоки, а това и по най-простите сметки са милиони левове изливащи се в касите на малките провинциални микроикономики.
Няма музикални фенове
Пълна глупост. По много от фестивалите свирят напълно непознати групи и хората им се радват. Фестивалът не е концерт на който стоиш от край до край. Гледаш една група половин час и отиваш на другата сцена, където свири друга. Обикаляш и постоянно слушаш разнообразна и хубава музика. Това е и най-добрият музикален форум и най-убедителния начин да покажеш на някой музиката си (освен ако не са те резнали с озвучаването разбира се).
Ако един човек не би отишъл на концерт на група X, то това не означава, че няма желание да я види на фестивал, където така или иначе е платил един билет.
Все пак след всичко изговорено, не мога да не призная, че вече България има своя истински фестивал. Със всичките му добри и лоши страни, алкохолни фиести, необуздан секс и неспирни партита. 
Стоежът на основната сцена на Роскилде
Да този фестивал е малко поп фолк, посетителките му са на токчета, а посетителите с бели чехлички, бели панталонки и бели прашки. Те не спят на палатки, а на хотели или в краен случай квартири. Той мирише на кокаин и кебапчета и е цял сезон. Неговото име е Слънчев Бряг.
Автор: Кирил Христов
Снимки: Кирил Христов
(Материали за впечатления от концерти, и/или други актуални събития можете да изпращате на e-mail [email protected]. Най-интересните от тях ще бъдат публикувани в тази секция на Avtora.com)
