В този прекрасен мрачен следобед, парализирани от ниската си водоустойчивост, можем единствено да мислим за посланията на лошото време и да се наслаждаваме на този неповторим мирис, който ни носи само дъждът. Но откъде се появява той?
Този въпрос са си задавали и много преди нас, а учените трудно могат да му отговорят еднозначно. Въпреки това ще наситим любознателността ви с всички възможни обяснения.
Някои учени вярват, че хората са наследили привързаността към мириса на дъжда от предците си, които разчитали на дъждовното време за оцеляването си. Любопитно обаче е защо този аромат е толкова приятен.
Има няколко аромата, свързани с валежи, които ни харесват, разказва Live Science. Един от тях, наречен "петрикор", се появява, когато дъждът ни навестява след дълги сухи дни. Терминът е въведен през 1964 г. от двама австралийски учени, изучавали магията на дъжда, и произлиза от двойка химични реакции.
Освен това в периоди на суша някои растения отделят масла, които при дъжд се отделят във въздуха. Втората реакция, която допринася за появата на петрикор, възниква, когато се отделят химикали, произведени от бактерии, обитаващи почвата. Те са известни като актиномицети. Тези ароматни съединения се съчетават, за да създадат приятен аромат, когато небесните капки благославят земята.
Друг аромат, свързан с дъжд, е озонът. По време на гръмотевична буря мълнията може да раздели кислородните и азотните молекули в атмосферата, а те от своя страна да се рекомбинират в азотен оксид. Това химично вещество взаимодейства с други такива в атмосферата, за да образува озон, който има остра миризма, леко напомняща на хлора.
Затова, когато някой каже, че може да помирише дъжда, може би вятърът от приближаващата буря е пренесъл озон току под носовете ни.
Насладете му се!
