Странно е как на сцената тук отвреме-навреме изскачат хора, които не утъпкват нови жанрове, защото са си музикално самодостатъчни. С други думи - черпят от себе си, самозареждат се, преди да започнат да разпръскват искри навсякъде. И през цялото време имат вид, сякаш никога няма да спрат да предизвикват земетресения.
Рок музиката има сериозни корени в България, които в последно време поостанаха без почва, поради редица обективни и субективни причини. Главно на база на това, че изкуството у нас сякаш се развива без слънце на обратната страна на луната.
Така че всеки път е изненадващо, когато вълната на нечие вдъхновение все още е способна да взриви покрива.
В столичния Mixtape 5 на 23 май W.O.P.S. загатнаха потенциал и възможност да се развиват като нещо нестандартно в добре познатия клубен аквариум, при това с необходимата доза енергия и самоирония.
Няма как да е иначе, особено когато достигнеш до идеята, че разликата между хората, които свирят и тези, които слушат, е само сцената.
Така е било, нещата са същите, хората са същите, музиката е същата - просто след концерт у всеки остава по нещо ново и позитивно, но все пак същото като тръпка, което поддържа рок културата жива.
Дори Can't Get the Best of Me на Cypress Hill е същото парче, толкова години след времето, когато текила сънрайз не беше просто коктейл за започване на вечерта.
И ако с W.O.P.S. имаше готовност за скок, то при Soundprophet нещата направо опират в тавана. Авторските им парчета са нагазили до колене във визии от отражението на добрия стар град в уличните локви по пътя към клуба, вечно търсещи път навън и нагоре, където всички принадлежим.
Ако Лейн Стейли беше жив, щеше да си поръча още едно за кавъра на Lifeless Dead, защото Soundprophet могат да пресъздадат всичко, преминало на забавен кадър през главата на всеки един запецнал в изгрева си гръндж герой.
Отвъд загрявката в деветдесетарската сиатълска машина, бандата има да добави поне още сто запомнящи се мелодии, завършени или, без съмнение, в процес на креативно структуриране.
Въобще здрава работа, която заслужава един огромен, поне европейски радио/ интернет/ ТВ разпръсквател, защото това, което могат момчетата, скоро не се е случвало по нашите ширини в този размах и в тези си цветове.
И ако Soundprophet могат да предизвикат серии от малки лични революции, Booze Brothers са тежката артилерия от последния участък на оредялата фронтова рок линия, при това без да изглеждат като традиционните за ролята бунтовници без кауза.
Booze Brothers завършиха първото си национално турне по един безскрупулен и оглушителен начин, който напоследък бандата поцинкова в своя запазена марка.
Експлоатираната тема за жени и пиене, която е част от всеки възможен фолклор, в клиниката Booze Brothers е забъркана в коктейл Молотов от симпатии към прашните пътища, тежките питиета и дяволския късмет, който трябва да имаш, малко преди черният ти дроб да се опита да ти каже нещо.
Момчетата действат в мащаб, без съмнение, с користната цел да диктуват нещата на сцената за вбъдеще, най-малкото защото едва ли има друга група, която толкова усърдно и редовно да вдига шум до небето.
За местните стандарти това, което правят Booze Brothers, изглежда като американски Мустанг, който се опитва да се движи по тесен български път, без да падне в канавката. Прашолякът следва колата, докато от прозореца лениво се подава дулото на картечница.
Посланието на Booze Brothers е директно като инфаркт и точно толкова сигурно е, че ако не залегнеш навреме, може вече да е късно.
Гледай видео със Soundprophet>>
Гледай видео с Booze Brothers>>
Снимка Soundprohet: Чавдар Чернев
