За себе си казват, че всички ги мразят. Ние не сме съгласни. Причината? Публиката на Voyvoda e по-многобройна от населението на Мелник, на зряла възраст е и говори всички балкански езици. Музиката им се слуша не само онлайн , но и на сцената в добрите софийски и балкански клубове. За повече от три години съществуване Voyvoda са издали един албум и три EP-та. Освен това Камен Калев им се довери за музиката към сцената с побоя в "Източни пиеси". Иначе да разговаряш с тях е все едно да водиш диалог с някой Бекетов герой. Мрачни, дълбоки и адски странни са. И не спират да се шегуват – хуморът им е черен, абсурден, отвъд политическата коректност. Но не и безидеен. С Филип, Серж (Младен Савов) и Мая се срещаме в едно шумно столично заведение. Разговорът тръгва наопаки. Филип и Серж довършват изреченията си, Мая е странно мълчалива. За финал обаче, ни казва нещо, което се вклинява в съзнанието ни като неоспорима истина.
Евелина Иванова: Да започнем с баналния, но необходим въпрос - какъв всъщност е музикалният стил на Voyvoda?
Филип: Пост уейв... запиши си.
.: Но се определяте като ambient, industrial, post punk, дори като балкански пост военен поп…
Серж: Чист ambient сме.
Филип: Абе нито едно от тези не сме. И ние всъщност не знаем какви сме. Запиши си там колд уейв, пост уейв.
Серж: Да "колд" сме. На пролет може да разчупим малко ледовете.
.: Групата е била с "щаб квартира" София, Будапеща, Риека, Париж, Лос Анджелис, Флорида. След толкова много скитане не е ли по-логично да се казвате "хъшове"?
Филип: Това е стара информация. Седалището ни е единствено във Франция.
Серж: В България сме само заради концертите.
Филип: А и "хъшове" звучи гадно.
Серж: И ме подсеща за Браила.
Филип: Нямам желание да ходя в Румъния.
Серж: Кракът ни няма да стъпи там. От Балканските държави само в Румъния не сме имали концерт.
.: Често свирите извън граница…
Филип: Преди. Вече не.
Серж: Мая, къде сме свирили?
Мая: Аз точно няма как да знам. Отскоро съм в групата – от година и нещо.
Серж: Абе свирили сме главно по разни читалища, младежки клубове. В Македония веднъж ни цензурираха.
Филип: Обикновено караме там с рейсове наша българска публика.
Серж: Веднъж през Станке Лисичково се изви колона от автобуси с наши фенове. Тогава един балкански рис претича през пътя. Беше поне 45 кг.
Филип: Верно си беше огромен. Както и да е – вече не свирим в чужбина. Остарехме и решихме, че няма да свирим на живо. Последният ни концерт беше на 25 февруари в клуб The Box.
Серж: Сега ще правиме експериментална музика. Ще записваме случайни предмети (смее се).
.: Споменахте, че са ви отменили концерт в Македония. Има ли омраза между българите и македонците?
Филип: Колкото и банално да звучи, не трябва да се вярва на медиите. Ако има омраза, тя е изкуствено насадена. Всъщност няма "нас" и "тях".
Серж: Ще дойдеш с нас на концерт в Македония и ще видиш, че няма омраза. Сърбомани има, но...
Филип: Да, сърбоманите не ни обичат.
.: Voyvoda съществува вече повече от три години. Защо се събрахте и направихте група – заради завидното си остроумие, мрачното си чувство за хумор, споделените идеали…
Серж: Един наш бивш приятел ни запозна, а после ни предаде. Това е.
Филип: Насилиха го към предателство.
Серж: Замина за една друга държава, където е по-студено и от тук.
Филип: В Сибир е.
.: Защо в групата ви има само една жена?
Серж: Е колко?
Филип: Преди имахме една друга жена, но тя забременя. В момента живее в панелен блок в Берковица. Може би за това приехме Мая.
Мая: Включих се от отчаяние - там нещо да свиря с два пръста.
Филип: Нашият ментор Чиори избира членовете на групата. Седи долу в мазето на едно бюро и оценява по десетобалната система. Мая, кажи как се чувстваш в нашата компания.
Мая: Умирам.
Филип: Всеки ден по малко.
Серж: Не знам как издържа.
.: Всички ли сте школовани музиканти?
Серж: Тук само Мая може да свири добре, тя е единствената с професионален подход.
Мая: И това пречи в случая. Научила съм едно-две неща в университета, но съм си набавяла нужното предимно на частни уроци.
Филип: Със Серж сме възпитаници на школата "научи се сам". Всичко си правим абсолютно сами. Някои хора са пробвали да бъдат зад нас, но не им се е отдало. Или поне не за дълго време.
Серж: Освен това пишат Voyvoda с "i". Сега записваме сами, свирим сами и си измисляме песните сами.
Филип: Да всеки от нас записва в различно студио. Мая е в "Бункера", Серж на "Венелин 1", моето студио е "Кървави поток". Избягваме да се виждаме - пращаме си нещата по интернет или Серж ги качва на флашка и изпраща някой напълно непознат да ми ги донесе. Сега подготвяме нов албум, който ще се казва "Изток" - и няма да ти обяснявам защо сме решили заглавието да е такова (смее се).
Серж: Парчетата в него ще са между 10-20.
Филип: Засега са 19, от тях някои ще отпаднат.
.: Някои ви обявяват за "черногледци". Мрачни ли сте всъщност?
Филип: Ти къде живееш? Не може да си в България и да не си мрачен. Цялото ни народно творчество е таковa – църно.
.: Защо намирате вдъхновение в далечното минало?
Филип: В музиката ни присъстват личности, изгубени за хорската памет. В България се знаят трима национални герои - Раковски, Левски и Ботев. А героите ни са много повече и би трябвало да ги помним. Нас ни вдъхновява миналото, защото настоящето е много тъжно. 21-ви век ме натоварва, бих се върнал няколко столетия назад. Иначе би било хубаво някой да чуе наша песен и да прочете за хората, за които пеем. Трябва да се знае повече за Стефан синът на влаха …
.: Кой е той?
Филип: Ето. Виждаш ли. Потърси в интернет и ще разбереш.
.: Патриоти ли сте?
Серж: Да-не.
Филип: Зависи какво разбираш под "патриот" – затова и отговорът е "да-не".
Серж: Ние сме се обявили за борба срещу предателството. Българите са сред най-големите предатели.
Филип: На тази маса е пълно с предатели.
Серж: Днес, докато изнасях кашони пълни с прах (б.а.Серж е посветил почивната си събота на чистене на семейното мазе), много пъти си зададох въпроса за предателството. Някои приятели не дойдоха. Типичен пример за предателство – разчиташ на тях за помощ, а те...
.: Звучите като огорчени анархисти…
Филип: Не сме анархисти, но аз не съм и за държавата. Не бих избягал оттук. Харесвам София, харесвам Балканите. Но смятам, че държавата само вреди на България. Последните премиери на страната ни са доста жалки – не мога да разбера българите, които гласуват за тях.
.: Ъндърграунд ли сте или елитаристи, които се слушат само от избрана публика?
Филип: Много сме далече от елита. Виждаш ли как изглеждаме – небръснати, със скъсани панталони, а някои от нас са и насинени (б.а. ден преди интервюто Мая злочесто и съвсем инцидентно е паднала върху твърдия паркет в апартамента си и сега крие насиненото си око зад тъмни очила). Няма начин да сме от елита. Тъпо е сами да се определяме като ъндърграунд или не-ъндърграунд. Правим неща, които, в повечето случаи, харесваме . Нямаме скрития замисъл "ей сега ще направим еди какво си, което ще звучи еди как си".
Серж: Имаме песни, които са непоносими за свирене.
Филип: Нас всички ни мразят.
.: Вие кого мразите?
Филип: Мога да ти кажа кого обичам. Обичам джуджетата. Искам повече джуджета в моя живот. И бате Енчо обичам. Той е моят идол. Не е идвал на наш концерт – дано да прочете това и да дойде да ни слуша.
Серж: Иначе мразим реге.
Филип: Той мрази кучета, аз ги обичам. Мразим ска. Мразя и ако някой ми духа в некакъв инструмент. Мразя нихилистите – всички около нас са такива. Мразя и наркоманите.
.: Не употребявате ли наркотици?
Серж и Филип: Не.
Филип: Аз дори цигара не съм пробвал. Музиката ни е базирана върху омразата ни към наркотиците. Имахме един член, който злоупотребяваше…
Серж: Същият, който ни остави и замина за Сибир.
Филип: Така че не злоупотребявайте, за да не свършите в Омск (б.а. руски град в северозападен Сибир).
.: Наскоро направихте клип към песента Veni, която е от 2008 година. Защо не промотирахте някое от по-новите си неща?
Филип: Тази песен вероятно ще я има и в новия ни албум, но ще звучи малко по-различно. Иначе наистина е включена в едно наше ЕР от 2008 г., озаглавено BUNT. Режисьорът на клипа си хареса това парче. Видеото трябваше да е готово още през 2009 г., но се случи миналата година.
Серж: В България всичко става много бавно.
Филип: Симеон Цончев, режисьорът на видеото към песента, работи бавно, но за сметка на това качествено. А и си направи всичко съвсем сам .
Серж: Имаше там един оператор, с който се сбиха.
Филип: Операторът му приложи хватка тип Бойко Борисов в Япония.
.: Бихте ли записали общо парче с някой друг български изпълнител или група?
Серж: С Мая ще направим още едно парче, проектът е озаглавен No Maya and the Paedophile Fathers.
Филип: Ще бъде в стил lounge.
Серж: Това ще е съвместният ни проект с Мая – нищо, че тя е част от групата.
Филип: Аз харесвам народна музика. Слушам Володя Стоянов – с него може да направим дует. След 5-10 години се виждам на "Пирин фолк" в Сандански. Уважавам много и Панайот Панайотов.
.: Пишете и филмова музика…
Серж: Непрекъснато.
Филип: Най-вече Мая.
Мая: Това са странични проекти. Наскоро правихме музика към един документален български филм - Initials на режисьора Виолета Хубенова, който разказва за деца от различни институции, които стават жертва на насилие и може би част от музиката за този филм ще влезе в някой следващ албум.
.: Как стана така, че Камен Калев ви покани да запишете едно от парчетата за дебютния му пълнометражен филм "Източни пиеси"?
Филип: Един наш приятел ни се обади и ни каза, че няма кой да напише песен за сцена на побой.
Серж: Ние бяхме единственият избор.
Филип: Кръв. Хора страдат. Супер. Имахме една седмица да направим музиката. Дадохме всичко от себе си. Предоставихме им две парчета. Накрая пуснаха 20 секунди от едното (смее се). Някой ден бих искал да правя музика само за документално кино – не е нужно да е българско. Важно е във филма да има мъка.
Серж: А в повечето документални филми има много мъка.
.: С какво си уплътнявате времето, когато не правите музика?
Серж: Посещаваме баровете в търсене на ракия. Не са много местата, където предлагат ракия – явно не е модерно.
Филип: Чета за женското движение в Македония в края на 19-ти и началото на 20-ти век.
Серж: Днес чистихме едно мазе в центъра. Ще си правим бар. Стая за отдих.
Филип: Намерихме едни много интересни списания от края на 30-те.
Серж: Фашистки.
Филип: Със заглавие When the Jews Arrived.
.: Не спирате и да пътувате…
Серж: Особено с метрото.
Филип: Днес дадох 65 лв. за тримесечна карта. Следващата седмица ще се качвам и ще слизам непрекъснато докато не си избия парите.
.: И все пак, кое от пътуванията извън метролинията се е оказало паметно?
Серж: Всъщност избягваме да пътуваме заедно, но се случва да се засечем.
Филип: Ходихме до връх Ботев. Качихме го чисто голи. Аз живея в София, до градинката на Петър Дънов и спазвам неговите завети – изкачвам планинските върхове чисто гол. Иначе всяка година ходим на остров Св. Ахил в Мала Преспа, до него се стига по мост.
Серж: Повечето ни случки по време на общите ни пътувания са доста тъжни.
Филип: Серж се опитаха да го застрелят в Албания, докато мочаше в една река. Някакъв човек, който живееше до реката извади пушка, изкрещя нещо на албански и гръмна.
Серж: Обаче беше от другия бряг и не можа да ме уцели (смее се).
Мая: Смъртни сме и го усещаме... Това е.
