В китайското културно министерство като цяло са заядливи типове, кесещи с десетки години по офисите, в очакване на някоя нова глупост, с която да напомнят съществуването си, и която да използват като претекст за цензуриране на информация от външния свят.
Местните власти определиха песни на Кати Пери, Кайли Миноуг, Lady Gaga и Бийонсе като "обидни", което на местен пролетарски език ще рече, че за въпросните певици китайският пазар вече не е приоритет и азиатските им турнета ще трябва да пропуснат Народната демократична република.
От Министерството изведнъж се раздвижиха със списък от 100 парчета, местно и западно производство, които няма да получат достъп до китайските фенове. Според наредбата, песните трябва да се свалят от всички сайтове до 15 септември, в противен случай властите възнамеряват да премахнат самите сайтове, а и хората покрай тях. Комичното в случая е, че местната власт продължава да крепи някакъв картонен морал, който наужким е заплашен от четири поп певици, всяка една от които се интересува от политиката на Китай, колкото от червения картон на Дженкинсън в мача с Юнайтед.
Същото важи за рапъра Jay-Z, чийто концерт през 2006 година пропадна, заради неговия "непристоен език", докато Бритни Спиърс все пак успя да се вмъкне през "великата цензурна стена", след като се разбра с властите да не облича твърде провокативни костюми на сцената през 2004 година.
Друго "чудовище" на упадъчната култура е Бруно Марс, който наистина изглежда все едно би обрал кварталния магазин с воден пистолет и чорап на главата. Китайските висши функционери няма да могат да танцуват по двойки на хита му Just The Way You Are, който е в забранения списък, както и друга песен, влязла в него - I Want It That Way, която доказаните политически радикали Backstreet Boys изпяха преди 14 години.
Разбираемо е да се страхуваш от бойни самолети "Стелт" или ракети земя-въздух, но да те е шубе от разтърсващите тийн страсти на Backstreet Boys е достойно за революция, която няма да се състои. Като тази на народа на Тибет, който безуспешно се опитва да разкара китайците от земята си от 50 години насам. Оттогава духовният водач на страната Далай Лама е в изгнание, а всеки опит за външнополитически диалог завършва с великото китайско цупене и задължителни репресии у дома.
Китай не обича да му се говори за Тибет и затова се държи все едно Тибет го няма и техните войски не са там. През 2008 година китайските власти и медии реагираха истерично, след като исландската певица Bjork завърши своя концерт в страната с парчето Declare Independence и призова за изтегляне на китайците от Тибет. След този случай, определен като оскърбителен към чувствата на китайците, е трудно за западен изпълнител да припари до Китай.
Английската банда Oasis не успя да дебютира на местна почва през 2009 година, след като от Културното министерство уличиха китариста Ноел Галахър в участие в благотворителния концерт Free Tibet през 1997 година. Заради това, британците бяха определени като "неподходящи" и изявите им в Пекин и Шанхай пропаднаха.
Самият Боб Дилън не бе допуснат в страната и бе принуден да отмени концертите си в Пекин и Шанхай, а в последствие и цялото му азиатско турне пропадна през 2010 година. Легендарният музикант никога не е насочвал своето творчество срещу политическите интереси на Китай в региона и през по-голямата част от живота си се опитва да отхвърли образа на политически артист, но изглежда това не е достатъчно за цензурите в Пекин, за които статусът на легендата като "икона на контра-културата" от 60-те звучи твърде притеснително и е повод да не се допусне в страната.
Нищо, че от зарята на контра-културата минаха почти 50 години, тя се случи в Америка и за сметка на Америка, и всъщност, в политически активните си години Боб Дилън беше против политиката на собствената си страна.
Китайците обаче, очевидно отказват диалог с другите, отказват диалог и със себе си, защото имат своя теория по въпроса за изкуството. Тоест, ако изкуството не им харесва, просто го забраняват.
Държавният монопол върху музиката от чужбина категорично забрани дългоочакваният албум на Guns 'N' Roses - Chinese Democracy, да бъде пуснат на пазара в азиатската държава. Властите възприеха заглавието и извадки от текстовете като провокативни и донякъде имаха право, защото на обложката на албума е представено колело и три комунистически звезди, което си е чиста провокация към държава, в която комунизмът, звездите и колелата са навсякъде, където не се виждат от небостъргачите на Шанхай.
Освен тези прегрешения, албумът съдържа и препратки към подтисканото духовно движение Falun Gong. За да спре демона на алчността Аксел Роуз, от китайска страна блокираха сайта Chinesedemocracy.com, а китайският Google - Baidu цензурира всички търсения за албума.
За да не останат съмнения, че в културния импорт мразят не само музиканти, но въобще всякакви форми на свободно изразяване, китайците нямат право да гледат филми, които могат да повлияят на крехката им емоционалност или политическия ред в главите им. Така легендарният филм "Бен Хур" е забранен за излъчване в Китай, защото "пропагандира суеверни вярвания и по-специално Християнство".
Научнофантастичният филм на Стивън Спилбърг - A.I. (2001), също е забранен, защото чертае прекалено песимистични визии за бъдещето, а изпълнението на актьора Чоу Юн-Фат в "Карибски Пирати: На края на света" е съкратено за китайските киносалони с 10 минути, защото персонажът - сингапурският пират Сао Фенг, е възприет като негативна карикатура на китайските хора.
Блокбъстърите също не бяха пощадени – в момент, в който мнозина китайци са изгонени от домовете си, заради инфраструктурни планове на Партията, най-касовият хит в страната - "Аватар", представя сюжет, в който човешкото колонизаторско зло прогонва бедните извънземни от техните домове, заради ресурсите им. Приликите стават твърде очебийни, а филмът е много популярен и затова е изтеглен от част от киносалоните.
Като цяло, научнофантастичната тематика не е от любимите на цензурата в Китай и за да не се разправя повече с такива неща, филмите, чийто сюжет разказва за връщане в миналото, бяха забранени през 2011 година.
