Никое въведение не въвежда във философията: тя винаги е в нас като размишление за въпроси, отговори и всеобщи отношения със света дори тогава, когато е „малък“. Качествено той не се различава от „големия“, тъй като винаги е изпълнен с различни неща, към които е насочен стремежът за разбиране и единство. Този стремеж разкрива всеобщността в особености, чието представяне налага и систематичност, и рапсодичност в описанието и обяснението на класически и съвременни схващания за философията с основните й теми и понятия, връзката им с езика, науката, религията, културата, идеологиите, общественото устройство, или накратко: с всичко. Затова тук се ползват откъслеци от класически произведения и се обясняват основни понятия без привилегироване на автори, методи и школи. Все пак въведението завършва с дванайсет портрета на влиятелни мислители, допълнено с речник на понятия в най-употребимото им значение и кратки сведения за автори и техни произведения. Ако в речника стои стандартът, в изложението са дадени достатъчно поводи за нарушаването му, което би подпомогнало осъзнатата ориентация във всеобщността на съществуването, наричана философия. – Димитър Денков
328 с., твърда корица, 25 лв.
***
Човекът и философският опит
Всички знаем какво е човекът. Още по-добре знаем как съществува: ражда се някъде, живее някак, дори и добре да живее, умира някога. И друг се ражда, и родилият се...
Някакво свое съчинение Протагор започва по следния начин: Човекът е мярка на всички неща – за съществуващите, че съществуват и за несъществуващите, че не съществуват... Друго свое съчинение започнал така: Не мога да твърдя за боговете нито че съществуват, нито че не съществуват, защото наред с неяснотата на предмета съществуват много неща, които пречат на опознаването им, пък и човешкият живот е твърде кратък.
Когато Платон изказал определението ‘Човек е двукрако без пера’ и то станало много популярно; Диоген оскубал един петел и го занесъл в школата му с думите ‘Ето това е човекът на Платон!’ Затова към определението било прибавено: ‘и с плоски нокти’.
Диоген Лаерций, Животът на философите, с. 243; 155
Затова нека насочим философското разглеждане по-скоро към въпроса за човешкото съществуване и философията.
Във философията се пита Какво е...? Това е въпросът за битието. Ако имаме отговор на него, всичко съществуващо ще се окаже само момент от това битие, негова специфична проява. С въпроса за нищото питането за битието се преоформя и в Какво не е?
Човекът е съществуващо, което едновременно е и не е. Затова може да пита: Как е възможно да съм и да не съм? От подобно учудване тръгва и философията.
Безсмъртните са смъртни, а смъртните – безсмъртни, защото те изживяват своята смърт и умират своя живот.
Хераклит по Хиполит, Опровержения, ІХ, 47. – В: „Антична философия“, с. 82
...има и нещо друго, което също наричат човек, и то е предмет на доста многобройни повече или по-малко научни умотворения. Това е двукракото без перушина на легендата, ξϖον πολιτικον (общественото животно) на Аристотел, общественият съ-договорящ на Русо, homo oekonomicus (икономическият човек) на манчестърци, homo sapiens (мислещият човек) на Линей или ако искате, вертикалният бозайник. Един човек, който не е нито оттук, нито оттам, нито от тази, нито от онази епоха; който няма пол и родина и в последна сметка е една идея. Тоест един нечовек.
Нашият е другият, човекът от плът и кръв; аз, ти, читателю мой; онзи, другият отсреща, всички, които стъпваме на тази земя.
И този конкретен човек от плът и кръв е субектът и същевременно върховният обект на цялата философия, независимо дали някой от тъй наречените философи го желаят, или не.
Мигел де Унамуно, Трагичното чувство за живота у хората и народите.
– В: „Есеистика“, с. 495
Наред с учудването и любопитството, страхът и безстрашието да не сгрешиш придружават другите естествени нагласи, от които се ражда научната ориентация в света; те се страсти в смисъла на страдание. Когато пита философски, човек е по-скоро любо-питен, отколкото любо-питен по отношение на всеобщото. Оттук извира особената парадоксалност на философското питане – то не търси и не се задоволява с отговор, а е само о-питване, о-пит. (От опит знаеш: в отговора се греши по-често, отколкото при питане, макар да има и грешни, неуместни въпроси.) Привидните отговори на философията раждат все по-далеч отиващи въпроси. Те опират до „тайните на битието“, до „загадките на познанието“, до „смисъла на живота“, до „целта на историята“, защото: крайното се о-питва да схване безкрайното. Любопитен е този опит.
Двойно е и това любопитство: досадно и страстно, каквото е всяко любопитно същество, което познаваме сравнително добре; нищо, че вярваме как най-добре познаваме себе си. В досадата то е крайно и определено; затова го отхвърляме. В страстта си то е безкрайно; затова го приемаме.
В действителност човекът е любопитно и мъдро, досадно и страстно, крайно и безкрайно съществуване. Тази преплетеност и неопределеност дава не само фона, но и реалността на философията – стремежът да се намери отговор, който съвпада с основен въпрос, от чието решение зависи изборът на нашите ориентири в света.
6.52
Ние усещаме, че дори ако бъде отговорено на всички възможни научни въпроси, нашите проблеми на живота все още изобщо не ще бъдат докоснати. Разбира се, тогава повече не остават никакви въпроси; и тъкмо това е отговорът.
6.521
Решението на проблемите на живота се забелязва при изчезването на тези проблеми. (Не е ли това причината за факта, че хората, на които смисълът на живота след дълги съмнения им е станал ясен, не могат да кажат в какво се състои този смисъл?)
Л. Витгенщайн, Логико-философски трактат. – В: „Избрани съчинения
Книгата „Въведение във философията“, от Димитър Денков, можете да закупите, с 20% отстъпка, чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
