Васил Найденов е един от най-утвърдените и обичани изпълнители в България. Той е един от малкото от своето поколение, чиито песни, макар и определяни като естрадна музика, се харесват и на онези, нямащи спомени от времето на "Мелодия на годината" и "Златния Орфей".
Роден е през 1950 година и започва своята кариера в началото на 70-те. Започва като клавирист - завършил е естраден отдел с тази специалност, но между 80-та и 85-та година издава 4 солови албума - "Адаптация" (1980), "Телефонна любов" (1982), "Чудо" (1983) и "Междучасие" (1985). Преди това за кратко е вокал в Диана Експрес, където изпява песента "Синева" и дълго време е наричан Васко Синевата, и соло вокал на Тангра.
Звездният му миг е песента из филма "Адаптация", обявена за Мелодия на годината '79. Изпълнявайки песни като "Телефонна любов", " Клоунът", "Бързаш, няма време" и "Седем пъти", Васил Найденов се налага като един от най-талантливите и харизматични певци в последното десетилетие преди промените в България. Те му донасят редица награди от международни фестивали и покани за участия на големи сцени. В по-ново време, в края на века, се появява и се превръща в хит "След края на света" - песен, написана за саундтрака на едноименния филм.
Сред колаборациите на Васил Найденов с други големи музиканти се открояват дуетите му със Силвия Кацарова, Лили Иванова, Богдана Карадочева и много други, а също и работата му с хип-хоп явлението Ъпсурт, което използва семпли и припева от хита му "Всичко ми е наред", завладявайки на свой ред родния ефир.
Васил Найденов има чести медийни изяви, социално активен е и е върл противник на най-популярния в България жанр - чалгата.
