Берлин 1933 г. Уилям Дод, уважаван историк и университетски преподавател, пристига в германската столица като първия посланик на Съединените щати в нацистка Германия. Заедно с прелестната си дъщеря – Марта, скоро се озовават в сърцето на светското общество и политическия елит. Първоначално Марта е очарована от младите нацисти, които сякаш са обладани от желание „да възродят Германия“, и се впуска в многобройни авантюри с високопоставени членове на Националсоциалистическата партия, включително и с първия шеф на Гестапо – Рудолф Дилс. Посланик Дод обаче е все по-притеснен от политиките на хитлеристкия режим и настоятелно, но както се оказва – напразно, се опитва да предупреди Вашингтон за назряващата опасност.
С напредването на годината сенките се сгъстяват и Дод и дъщеря му вече не могат да си затварят очите за тревожните промени в страната – от наложената цензура и нападенията над невинни граждани до преследването на евреите и изпращането им в концлагери; от приемането на ужасяващи закони до одобрените от режима убийства… И последната илюзия е разбита от насилието през лятото на 1934 г., в Нощта на дългите ножове, когато Хитлер се утвърждава като върховен диктатор.
Документална историческа проза и същевременно политически трилър, книгата на Ерик Ларсън рисува убедителни портрети на Хитлер, Гьобелс, Гьоринг, Химлер... като показва през погледа на очевидци съдбовните събития от онази епоха, които скоро ще потопят Европа в море от кръв.
История, която се чете като елегантен трилър... Ако беше сюжет на роман, никой не би ѝ повярвал... – „Уошингтън Пост“
Блестяща амалгама от исторически свидетелства... „В градината на зверовете“ е разказ „от мястото на събитието“ за едно общество, което обезумява в забавен ритъм. – „Чикаго Сън Таймс“
376 с., твърда корица, 29.90 лв.
В зората на една много мрачна епоха двама граждани на Съединените щати, баща и дъщеря, напускат уютния си дом в Чикаго и ненадейно се озовават в сърцето на Хитлеровия Берлин. Там те прекарват четири и половина години, но тази книга е посветена на първата година от пребиваването им в Германия – именно когато Хитлер от канцлер става абсолютен тиранин; когато всичко виси на косъм и нищо не е сигурно. Тази първа година е един вид пролог, съдържащ в зародиш всички теми от грандиозния епос на войната и тоталната разруха, които скоро ще последват.
Винаги съм си задавал въпроса какво е изпитвал страничният наблюдател, станал пряк свидетел на зловещото настъпление на хитлеристкия режим. Как е изглеждал градът? Какво са чували, виждали, чувствали хората; как дипломатите и другите чужденци, попаднали в германската столица, са тълкували събитията, случващи се около тях? Обръщайки поглед назад, днес ние си мислим, че в онова несигурно време ходът на историята лесно е можел да бъде променен. Защо тогава никой не го е променил? Защо толкова късно са осъзнали реалната опасност от Хитлер и неговия режим?
Както повечето от съвременниците ми, аз си изградих първоначална представа за онзи период от книги и фотографии, които оставиха у мен впечатлението, че в тогавашния свят цвят не е имало, само нюанси на сиво и черно. Двамата протагонисти на моята книга обаче са се сблъсквали с тази действителност пряко, те са живеели в нея. И в същото време са следвали рутината на ежедневието: всяка сутрин са прекосявали града, обкичен с огромни знамена в червено, бяло и черно; седели са в кафенетата на открито, които са посещавали и есесовците в черни униформи. Понякога дори са зървали Хитлер – дребничък мъж в голям открит мерцедес. Но също така всеки ден са минавали покрай къщи, чиито балкони са били отрупани с пищни червени мушката; пазарували са в просторните универсални магазини. Събирали са се на следобеден чай, наслаждавали са се на пролетното ухание в най-големия берлински парк – Тиргартен. За тях Гьобелс и Гьоринг са били познати от светското общество; вечеряли са, танцували са, веселили са се в тяхната компания... Докато към края на първата им година в Берлин се случва едно събитие, което повече от всичко друго разкрива истинския характер на Хитлер и предрешава хода на следващото десетилетие. За бащата и дъщерята това събитие променя всичко.
Тази книга е документална творба. Както е прието, всички цитати, дадени в кавички, са почерпени от писма, дневници, мемоари или други исторически документи. Не си поставях за цел да напиша поредната обемиста история на онази епоха. Амбицията ми бе по-скромна. Исках да опиша един отминал свят чрез впечатленията и преживяванията на своите двама главни персонажи – баща и дъщеря, които след пристигането си в Берлин поемат по пътя към своето просветление, преобразяване и в крайна сметка дълбоко и жестоко разочарование.
В книгата няма героични личности – поне не като онези от „Списъкът на Шиндлер“. Но има изблици на героизъм и хора, които проявяват изненадващо благородство. Винаги има нюанси, понякога дори смущаващи. Това е проблемът в документалната проза. Затова трябва да пренебрегнем онова, което знаем днес, и да се опитаме да последваме моите протагонисти – две чистосърдечни души – в света такъв, какъвто те са го познавали.
Те са сложни личности, живели в сложно време, преди чудовищата да покажат истинското си лице.
Ерик Ларсън
Книгата „В градината на зверовете“, от Ерик Ларсън, можете да закупите чрез сайта на Издателство Изток - Запад.
