„Прекрасно и вдъхновяващо произведение на изкуството за съзиданието, креативността и работата на твореца. Книгата ще зарадва сърцата на писатели и артисти по целия свят и ще ги накара да заработят с ново усещане за смисъл и посока. Поразително постижение.“ – Ан Ламот
„Исках да напиша книга за въпроса какво да направиш, за да създадеш велико произведение на изкуството. Вместо това се получи книга за това как да съществуваш.“ – Рик Рубин
* * *
Много известни музикални продуценти са познати с определено звучене, популярно за своето време. Рик Рубин е известен с нещо друго: създаването на пространство, където артисти от всякакви жанрове и традиции могат да се съсредоточат върху това кои са всъщност и какво наистина предлагат. Неговата практика цели да помага на хората да надскачат очакванията, които имат към себе си, за да постигнат отново онова състояние на невинност, което неизбежно носи изненади. През годините, докато размишлява дълбоко върху въпроса кое събужда човешката креативност и кое не, той разбира, че да бъдеш творец не е свързано с конкретния продукт, който създаваш, а с твоята връзка със света. Творчеството има място в живота на всеки, и всеки може да разшири това място. Всъщност малко са по-важните отговорности от тази.
„Творчеството: начинът да си“ е прекрасен и щедър образователен курс, който разкрива пътя на твореца като пътека, която всички можем да следваме. Книгата съдържа есенцията на мъдростта, трупана през целия професионален живот на автора. Вдъхновяващо четиво, което доближава всички ни до момента, в който ще имаме силата да създаваме моменти – и цели животи – на възторг и извисеност.
432 с., твърда корица, 39.90 лв.
Фредерик (Рик) Рубин е известен американски продуцент на рок и рап музика. Познат е от работата си с редица значими групи от средата на 80-те насам: „Бийсти Бойс“, „Данциг“, „Слейър“, „Линкин Парк“, „Ред Хот Чили Пепърс“, „Металика“, „Слипнот“, „Систъм ъф а Даун“, „Рейдж Агейнст дъ Мъшин, „Аеросмит“, „Ей Си/Ди Си“, както и с музиканти като Джони Кеш и Шакира. MTV го определя като „най-важния продуцент за последните 20 години“, а през 2007 г. сп. „Тайм“ го включва в списъка „Топ 100 на най-влиятелните хора в света“.
През 2007 и 2009 г. Рик Рубин печели награда „Грами“ за „Продуцент на годината“. През 2006 г. „Металика“ назначава Рубин да продуцира техния девети студиен албум. Той заема мястото на дългогодишния продуцент на четиримата музиканти Боб Рок. Резултатът е албума Death Magnetic (2008), който само в първите си три седмици от излизането продава над един милион екземпляра в САЩ. По този начин с помощта на Рубин „Металика“ става единствената група в историята на САЩ, която печели с пет свои албума (от общо девет) първо място в престижната класация „Билборд“.
През есента на 2008 г. Рубин, бидейки част от мениджмънта на „Колумбия Рекърдс“, продуцира последния албум на „Слейър“ – World Painted Blood. През 2011 г. продуцира новия албум на „Ред Хот Чили Пепърс“, с който групата се завръща след 4-годишна пауза. Това е 6-ти пореден албум, който Рубин продуцира с тях. Той предлага таланта си на изпълнители като Нийл Даймънд, Джей-Зи и Том Пети.
Необходими са няколко десетилетия, преди да стане ясно, че Рубин е мистичен гуру на музиката и много добре знае как да печели награди на всеки музикален форум. В интервю за 60 Minutes, ексцентричният меломан признава, че хората му плащат за вкуса, който проявява към техните хитове. Достатъчно е да изпратите песните си и ако Рик ги хареса, те ще станат световен хит. Критиците са на същото мнение – това е човекът с най-скъпия музикален вкус. Лейбълът му се оценява на 300 милиона долара.
Освен сериозни постижения в музиката, Рубин издава „Творчеството“ и се стреми да помогне на останалите артисти, желаещи да последват стъпките му. В нея ясно споделя, че абсолютно всеки човек може да стане творец. Няма нищо, което да отличава известните от прохождащите звезди.
Да разчупиш еднообразието
(откъс)
Има моменти по време на Фазата на изработването, когато се удряш в стена и творбата ти не става по-добра. Преди да изоставиш произведението си, добре е да намериш начин да разчупиш еднообразието и да си възвърнеш въодушевлението от работата, сякаш тепърва се захващаш с нея. В звукозаписното студио понякога предлагам упражнения на артистите точно с тази цел наум. Правим опити, без да очакваме някакви резултати: намерението е просто да възпламеним отново вълнението и да открием нови начини за изпълнение.
Следват няколко от тези упражнения. Независимо дали се намирате в задънена улица, те вероятно могат да ви вдъхновят за подобни експерименти във вашата област.
Малки стъпки
За да мотивираме един музикант, който беше блокирал, ние му поставихме следната задача: да пише само по една строфа на ден. Нямаше значение дали харесва строфата, стига да я напише. Ако напишеше повече, нямаше да е зле, но не беше задължително. Раздробявайки непреодолимата пречка на единични строфи, той успя да отвори наново творческия си канал и накрая отново започна да композира цели песни. Това стана много по-бързо, отколкото се очакваше.
Промяна на средата
Ако търсим различно по своето естество изпълнение, може да е от помощ да сменим нещо в заобикалящата ни среда. Да изгасим осветлението и да свирим на тъмно може да наложи промяна в съзнанието и да прекъсне веригата от еднообразието в изпълненията ни. Други промени, с които сме експериментирали, е да накараме певеца да държи микрофона, вместо да стои пред него, и да записва рано сутрин вместо вечер. За да постигне по-голямо разнообразие, един вокалист реши да виси с главата надолу, докато пее.
Смяна на залозите
Освен промяната във външната среда можете да промените и вътрешната. Ако една банда си представя, че това е последният път, когато ще свири дадена песен, тя най-вероятно ще я изпълни по различен начин, отколкото ако това е просто поредното ѝ изпълнение. Друг път играта на сигурно, например репетиция преди звукозаписната сесия, може да доведе до най-доброто изпълнение.
Да поканим публика
Ако един творец е най-добър, когато е пред публика, може да поканим няколко човека да наблюдават сесията. Това, че го гледат, променя поведението на един артист. Дори публиката да се състои само от един човек, който не е част от проекта, това може да е достатъчно. Макар някои артисти да преиграват пред публика, а други да се стесняват, повечето са по-съсредоточени, когато някой ги гледа. Дори изкуството, с което се занимавате, да не е изпълнителско, като например писане или готвене, пак е много вероятно да има промяна, ако при създаването му присъства наблюдател. Целта е при всеки артист да се намерят конкретните параметри, които изваждат най-доброто от него.
Смяна на контекста
Има случаи, в които певецът не се свързва с песента – подобно на актьор, който не успява да изпълни казаното от режисьора. Може да е от полза да се създаде ново значение или допълнителна предистория на текста на песента. Една любовна песен може да звучи различно, ако се свързва с отдавна загубена сродна душа; с партньор от тридесет години, с когото не се разбираме; с човек, когото сме видели на улицата, но с когото никога не сме обелили и дума – или с майка ни.
На един артист предложих да изпее любовна песен, посветена на жена, като религиозно песнопение в прослава на Бог. Можем да опитаме по множество различни начини, докато пеем една и съща песен, без да променяме нищо в текста, за да видим кой вариант провокира най-доброто изпълнение.
Промяна в перспективата
Понякога в студиото използваме следната техника: увеличаваме извънредно много силата на звука в слушалките. Когато всеки звук експлодира в ушите ти, се появява естествената склонност да свириш много по-тихо, за да възвърнеш баланса. Това е насилствена смяна на перспективата, която може да доведе до много деликатно изпълнение. Дори и вокалите се прошепват, защото всичко по-силно от това би било прекалено. И обратното, за да склоня някого да пее по-силно, с повече енергия, може да го помоля да намали силата на вокала в слушалките си, за да може гласът му да се заглуши от музиката. Каквато и да е ситуацията, ако задачата е трудна за изпълнение, винаги има начин да се нагласи средата така, че естествено да подпомогне изпълнението, към което се стремим.
На концерт насочването на осветлението така, че или изпълнителят да вижда тълпата и лицата в нея, или изобщо да не може да вижда никого, променя изпълнението. Ако изпълнителят използва слушалки за мониторинг иниър и всичко, което чува, е музиката, която той свири, без реакцията на публиката, би било много различно от това крясъците на тълпата да достигат до ушите му. Заслужава си да се експериментира с различни сценарии, за да се види до какво ще доведат и да се достигне до изпълнението, което желаем.
Да пишем за някой друг
В случаите, когато един музикант обикновено сам пише песните си, предлагам следното: „Представете си, че любим ваш артист ви моли да напишете песен за следващия му албум. Каква ще бъде тази песен?“
Когато създавате нещо, което очаквате любимият ви артист да изпълни, това обезличава процеса и може да позволи на композитора да се освободи от собствените си окови. Емблематичната песен за женската сила „(Караш ме да се чувствам като) истинска жена“ [(You make me feel like) a natural woman] е написана от Керъл Кинг и Гери Гофин. Кинг – а после, разбира се, Арета Франклин – я изпълнява. С изненада научих, че Гофин е написал текста, а Кинг – музиката.
Понякога карам музиканта да си избере артист, чиито текстове и гледна точка са съвсем различни от неговите собствени, като похват да избегне еднообразието, което може да се настани в нечия кариера с времето. Ако артистът е много самонадеян, може да изберем по-уязвим, тих текстописец. Ако обикновено пишете в стила X, би било интересно да изберете творец, който работи в напълно противоположен на този стил. Това не означава, че песента ще е добра. Просто е интересно да се види в каква посока ще тръгне. Понякога поема точно в посоката, към която се стремим.
Подобно на останалите упражнения, и това може да се приложи за всеки вид изкуство. Ако сте художник, това да създадете оригинална нова творба, вдъхновена от любимия ви артист, може да отвори канал и да доведе до интересни резултати. Много творци имат предварително създадена идея в главата си, а това в крайна сметка е ограничение. Затова е добре да излезем от себе си и да влезем в главата на някой друг.
Добавете художествени образи
Веднъж работех върху албум и бандата имаше трудности да измисли солото на клавишните. Настроението не беше точното. Искаше ни се нещо по-величествено. Затова вместо да сравняваме с друга музика и да я използваме като насока създадохме сцена. Измислихме описание на последиците от битка: „Представете си прекрасно зелено поле, цялото в дървета и зеленина, просто поразително, и битка, която тъкмо е приключила. Пушекът над хълма се разсейва и навсякъде разкрива ранени войници, които очакват да дойде помощ.“ Обрисувахме много живо картината, а после казахме: „Изсвири солото така“ и натиснахме копчето за запис. Клавиристът започна да свири великолепно.
Оттогава това е техника, която не спираме да прилагаме. Често пъти дори не знаем какви са връзките между образа и това, което искаме да чуем. Да си мислиш за конкретен образ или история или да си представяш, че правиш музика за филм, и тогава да започнеш да свириш, често дава много по-ясна посока на криволичещата мелодия.
Ограничаване на информацията
Когато един композитор изпрати на някоя банда демо на песен за запис в студио, аз не искам по никакъв начин музикантите да бъдат подготвени за музикалните решения, включени в демото. Затова обикновено давам на един от музикантите, често на китариста, да го чуе и да научи акордите, да ги нотира и да ги даде на другите членове на групата. След това китаристът и певецът могат да изпълнят песента без никакви предположения за ритъма освен темпото, в което двамата я свирят.
Когато работиш с велики музиканти, това им позволява да вложат повече от себе си. Вместо да запишат добра версия на демото, те ще използват пълния капацитет на креативността си и способността да взимат решения, за да отведат песента в нова, често пъти неочаквана посока. Ако – след като са изпробвани различни подходи – резултатите не са страхотни, на този етап музикантите винаги могат да изслушат демото, макар това да се случва рядко.
Основният принцип е да пазиш хората, с които работиш, от нещата, които могат да попречат на творческия им процес; да ограничиш информацията до първоначалните скици. Ако искате творците да вложат в нещо всичко от себе си, дайте им възможно най-голямата свобода да творят. Ако дадете на един сценарист книга, избран цитат или изречение, които да превърне в сценарий, всяко от тях ще доведе до съвсем различен сюжет.
Книгата „Творчеството: начинът да си“, от Рик Рубин, можете да закупите чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
