Има само едно по-лошо нещо от гафовете и неуредиците на Олимпиадата във Ванкувър: нейното отразяване по телевизията.
Горките канадци ще останат в историята с най-проблематичните зимни игри на всички времена – смъртен случай още преди старта на състезанията, рекорден брой падания на всички възможни писти, организационни проблеми, съмнителни титли като тази на американския фигурист Лисачек и прочие. Всичко това неминуемо разваля удоволствието да гледаш телевизия тези дни. Но вината не е само в канадците.
Българската публика уж има комфортен избор между цели два канала - БНТ и Eurosport. В излъчванията обаче цари пълен хаос. Най-идиотското е, че никога не знаеш кога НАИСТИНА гледаш събитията директно и кога - с 15-ина минути по-късно.
Примерна ситуация: по единия от каналите, да кажем БНТ, наблюдаваш финали по шорт-трек. Има си червен надпис "на живо" (апропо, доста грозен, все едно е направен в зората на компютърните технологии). Свършват финалите и започват да дават хокей на запис. Превключваш на Eurosport и виждаш как там тъкмо започват същите гонки в шорт-трека - тези, които току-що си гледал... Там обаче също се мъдри червен надпис - Live! Браво!
За зрителя усещането е като в онзи класически филм "Ужилването" с Пол Нюман и Робърт Редфорд, където едни конни състезания се препредаваха с няколко минути закъснение, за да бъдат обрани куп залагащи наивници.
Отделно от това, самите коментатори показват пълно неведение какво и кога ще бъде излъчвано. Периодически се появява изписана програма с предстоящите включвания, която почти никога не се сбъдва. Единственият шанс да проследиш събитията нормално е да се взираш нон-стоп, без да се разсейваш с други програми или да цъкаш с дистанционното като луд между БНТ и Eurosport.
Ясно е, че синхронизация между двата канала е невъзможна – единият си има програмна схема за цяла Европа и се излъчва само по кабел и сателит, а другият отговаря единствено за милата ни татковина, но затова пък покрива целия аналогов ефир над нея. Това обаче не оправдава пълното неведение на коментаторите кога какво се случва.
Проблемът не е само в хаоса, който цари в програмата. Проблемът е, че коментаторите не усещат колко дразнещо е това. Непрекъснато имаш чувството, че си започнал да гледаш някакъв филм от средата.
Впрочем, отразяването на спорта по БНТ винаги е било с една обиколка назад след развитието на тази медия като цяло. Каквито и промени да се случват там (напоследък са към добро, особено в публицистиката и новините), спортът си остава Меката на дразнещите спикери, начело с вечния Петър Василев-Петела.
До такава степен сме свикнали с техния тоталитарно-менторски или аматьорско-запалянковски стил на коментиране, че вече трудно възприемаме нещо друго извън него. По същия начин много почитатели на кафето са свикнали с вкуса на евтиния и гаден сорт робуста и отказват да приемат вълшебния аромат на арабиката.
По Eurosport коментаторите са добри, даже много добри. Защо не са те в националния ефир, защо не издържаме тях с данъците си, а плащаме за продължаващата агония на БНТ?
И така, светът е Олимпиада. Тези дни обаче това не носи толкова положителни емоции, колкото сме свикнали. Дано поне за Лондон 2012 ситуацията е по-различна.
Автор: Георги Неделчев
