По традиция, наличието на имена като Джони Деп (Johnny Depp) и Анджелина Джоли (Angelina Jolie), в който и да е филм, му гарантира положителен прием в сърцата на киноманите.
В Холивуд обаче, нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед и за съжаление, дългоочакваната продукция на Columbia Pictures - "Туристът" (The Tourist), изцяло оправдава подобна максима.
След месеци на очакване, убийствена рекламна кампания и загадъчно мълчание от страна не само на холивудските секссимволи, но и на иначе безспорно талантливия германец Флориан Хенкел вон Донерсмарк (Florian Henckel von Donnersmarck), определено натежа мнението, че предстои да видим един действително революционен и колосален за света на седмото изкуство филм, който ще ни разтърси до основи.
Всички фактори за това бяха налице – любимецът на милиони и вероятно един от най-големите таланти в момента - Джони Деп, секссимвол номер едно на Холивуд - Анджелина Джоли и човекът, създал хита на Оскарите през 2007 година – "Животът на другите" Флориан Хенкел вон Донерсмарк. Очакванията ни обаче, като че ли бяха единственото позитивно нещо, свързано с "Туристът". Защото вместо да се насладим на тандем като Деп и Джоли, бяхме принудени да преглътнем вероятно най-висшата форма на посредственост, която американското кино ни е предлагало в последните години.
Историята разказва за красива американка, която получава тайнствено послание от своя криещ се от закона любим. Той я принуждава да намери мъж, когото да представи за самия него и да използва като пионка пред властите и пред гангстера, който е обрал. Съвсем (не) очаквано обаче, тя се влюбва в избраника, с което изправя в тежка битка разума срещу чувствата си.
Както можете да се досетите, освен абсолютно лишената от оригиналност кинематография, не можем да не отчетем и отчайващата игра на Анджелина Джоли, събудила в нас носталгично желание да изгледаме отново драмата "Луди години" (Girl, Interrupted), донесла й златната статуетка Оскар през 1999 година, за да се убедим все пак в наличието на известна доза талант.
През по-голямата част от филма Джоли напомня далеч повече на манекенка по време на модно дефиле, отколкото на раздирана от съмнения и чувства жена и нито за момент не успява да придаде дори и капка достоверност на образа си.
В този смисъл опитите на Джони Деп да внесе известна комичност на персонажа си (нещо, което той умее до съвършенство) изглеждат повече от логични, тъй като в противен случай "Туристът" би изглеждал единствено като пародия, а не като римейк на френския Anthony Zimmer.
Всъщност, благодарение на Деп се насладихме и на единствената забележима сцена в "Туристът" - тази, в която облеченият в карирана пижама скромен учител от Уисконсин подскача страхливо бос по покрива в опит да спаси живота си от руски мафиоти.
За финал ще добавим, че филмът, който бихме заклеймили като "разочарованието на 2010 година", все пак има и някакви предимства. Основното от тях е фактът, че е реализиран предимно във Венеция и това ни дава възможност да се насладим на неповторимата старинна атмосфера на един от най-красивите градове не само в Италия, но и в цял свят. Колкото до номинацията, която "Туристът" получи за Златните глобуси - няма как да не отчетем, че за съжаление, понякога в гилдията са склонни да награждават по-скоро заради името, отколкото заради заслугите.
