Какво е общото между текстовете на Маркс и Енгелс, Консидеран и Ламартин? На пръв поглед – нищо, освен времето, когато са били създадени. Точно то е контекстът, който ни е нужен, за да проследим развитието на три различни концепции от самото им възникване. Трите манифеста имат безспорно значение не само за развитието на обществения строй и политическата култура. Те създават важни траектории на мисълта, на които (променени, разкрасени или съвсем изопачени) се опират много от съвременните обществено-политически движения. За да имаме обективен поглед над събитията днес, нека изхождаме от фактите. Какво е комунизъм? А демокрация? Европейски ценности? Остава да се обърнем към първоизточниците и да осмислим генезиса на тези значими идеи.
Богатството, което тече в изобилните и умножаващи се източници на производство, се разпределя редовно и йерархично в рамките на населението, поръсва и наторява всички части на националната почва. Трудът заема полагащото му се място до нарастващите богатства, пропорционално на своето участие; лишените и гладни класи се издигат с лекота; пролетариатите стават консуматори и отварят вратите на големите вътрешни пазари, водещи към безспирно нарастващо търсене. – В. Консидеран, „Принципи на социализма. Манифест на демокрацията в XIX век“ (март 1847 г.)
В днешно време революционни промени се правят от народа и за народа. Той е революцията сама по себе си. Навлизайки в това време, той носи всички свои нови нужди, свързани с труд, индустрия, образование, земеделие, търговия, морал, благоденствие, собственост, евтин живот, управление или най-общо казано – цивилизация, – каквито са всички нужди на мира. Народът и мирът – това е една и съща дума. – А. Ламартин, „Манифест за Европа“ (февруари 1848 г.)
Комунистите смятат за недостойно да крият своите възгледи и намерения. Те открито заявяват, че техните цели могат да бъдат постигнати само чрез насилствено събаряне на целия досегашен обществен ред. Нека господстващите класи треперят пред комунистическата революция. Пролетариите няма какво да изгубят в нея освен своите вериги. Те трябва да спечелят един свят. К. Маркс/Фр. Енгелс, „Манифест на комунистическата партия“ (февруари 1848 г.)
240 с., твърди корици
Откъс
Към историята на Манифеста на комунистическата партия и неговите български преводи
(Предговор от Димитър Денков)
Историята на въздействието обикновено преиначава историята на възникването както на събитията, така и на писменото им отразяване. Най-често това води както до пренебрегване на факти и свидетелства, така и до култове към идеи и хора за сметка на други. И се създават идеологически икони и двигатели на историята дори когато се отрича този обичаен начин за разбиране, съчетаващ идеи и личности до опасната тъждественост, при която след време в безразличие изчезват и едните, и другите. В този ход историческата пълнота изтлява, оставяйки някои имена и празни понятия, удобно използвани за всеобщи обяснения в надисторически смисъл по подобие на верските доктрини и свещените текстове.
Такъв е случаят с Манифеста на комунистическата партия както по света, така и у нас. За да не изпаднем в характерните илюзии от историческото въздействие, се налага връщане към историята на възникването на един от най-влиятелните политически текстове. Той е авторизиран от Карл Маркс и Фридрих Енгелс тъкмо преди сто и петдесет години, но е създаден четвърт век преди това благодарение на забравени дейци и автори, чиито идеи се препоявяват все повече с изчезването на пролетариата и увеличаването на офисния прекариат във все по-отдалечаващите се от пряката човешка намеса производства, услуги и общуване. Тяхното припомняне е израз на така нужната не толкова за историческата истина, колкото за бързо забравящото съвремие честност.
***
През 1843 г. Фридрих Енгелс, пратен от баща си да се обучи на всичко между портиер и директор в текстилната фабрика Ermen&Engels‘ Victoria Mill, най-модерния манчестърски филиал на съдружническата семейна фирма в Енгелскирхен, се среща няколко пъти в Лондон с обущаря Хайнрих Бауер, печатаря Карл Шапер и часовникаря Йозеф Мол. През 1885 г. Енгелс ще си спомни: „Това бяха първите революционни пролетарии, които видях; макар и тогава нашите възгледи да се разминаваха, тъй като аз противопоставях на техния твърдоглав уравниловъчен комунизъм не по-малко твърдоглаво философско високомерие, никога няма за забравя приятното впечатление, което тези трима мъже упражниха над мен по времето, когато сам исках да стана мъж.“
Тримата са ръководители на Съюза на справедливите, полулегална организация на немски работници и занаятчии в Англия, Франция, Белгия и в множеството немски държави. Повечето от тях са и политически емигранти, избягали или изселени от родните им места след излежаване на присъди за участия в бунтове и въстания. Съюзът е радикалното разклонение от гаснещия Съюз на почитаните, тайна, йерархично построена сектантска организация за установяване на равенство и справедливост от „немски мъже“, т.е. „всички, които принадлежат към немския език и нрави“. За разлика от него към 1843 г. Съюзът на справедливите все повече отива към принципите, наложени предимно от организираните в Швейцария от Вилхелм Вайтлинг комунистически политически и просветни организации. Това са принципи на „едно действащо цяло от множество малки и големи съюзи, както и от маса отделни, разпръснати индивиди от различни нации, съсловия и възраст, които са обзети от стремежа да обединяват единомишленици във все по-голям съюз“.
Вероятно не само поради търсене на нови млади сътрудници Карл Шапер предлага на Енгелс да стане член на Съюза и да работи за нов устав. Енгелс първоначално отказва, защото е близък с д-р Август Евербек, син на директора на гимназията в Кьонигсберг и един от парижките дейци на Съюза, стоящ в опозиция на централното ръководство. Под влияние на Етиен Кабе и особено на романа му Пътешествие в Икария, той изповядва атеистични възгледи, неприемливи за повечето ръководители на Съюза на справедливите; почти всички са дълбоко вярващи протестанти. Докато за тях комунизмът вече бил осъществен в ранните християнски комуни, Евербек си го представя възможен в много далечно бъдеще. Това не му пречи да превежда и съставя комунистически катехизиси, популярна форма за тогавашната социална пропаганда с поредица въпроси и отговори от типа „Какво е свободата?“ – „Свободата в най-широк смисъл е човек да прави това, което иска“; „С какво може и трябва да се ограничи тази свобода?“ – „Със закона на честта и правата на другите.“
По това време Енгелс е известен млад публицист със забележителни работи за работническата класа, икономическото и политическото състояние в Англия, Европа и Съединените щати. Запознал се е и с множеството комунистически кръгове, покриващи широкото поле от привърженици на работните общежития и фаланстрери през международни секти на мистичния комунизъм до конспиративни ядки на немски занаятчии и работници както в Германия, така и във Франция, Англия, Белгия и др. Като редовен автор в чартистките вестници New Moral World, The Northern Star на статии за политическото положение в тези страни и дейността на комунистическите организации, подписвани с „От един англо-немец“, той е сравнително популярен в тези среди. Енгелс твърде добре познава съвременната индустрия, пазарите, наемането и освобождаването на работници, скъсяваните или удължавани работни дни, промените в надниците в зависимост от търсенето, спонтанните стачки и саботажи във фабриките чрез повреждане на машините. За това със сигурност допринася опитът в семейните фабрики. Тук той пряко наблюдава и участва в развитието на т.нар. „фабрична система“, за да отсъди, че последиците от въвеждането на машинната техника на Стария и Новия континент ще бъдат за работническата класа същите, каквито са в Англия – „потискане и изтощителен труд за мнозинството, богатство и благополучие за малцина“. Изводът със сигурност произтича и от неговото първоначално верски мотивирано съчувствие за положението на работниците в родния Вупертал. То е изразено в Писма от Вупертал, серия репортажи за Telegraph fur Deutschland от 1839 г., в които деветнадесетгодишният Енгелс описва разрушителното действие на стремежа към печалби, злоупотребите с детския труд и илюзорното спасение в религиозния мистицизъм и пиянството.
Книгата „Три манифеста“ от К. Маркс и Ф. Енгелс, В. Консидеран, А. Ламартин, можете да закупите чрез сайта на Издателство Изток - Запад.
