Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране и да направим престоя ви по-ползотворен Научете повече
OK
15 Ноември 2024, 19:38 Новини от Bpost
Avtora.com
Avtora.com
Начало»Топ 5 албума, останали "неразбрани" от феновете
Музика

Топ 5 албума, останали "неразбрани" от феновете

Добавена от: Avtora.com на
Pinterest LinkedIn +
Metallica - Lulu (2011) Новият албум на Metallica и Лу Рийд (Lou Reed) - Lulu, се оказа поредния трън, на който заклетите фенове на групата трябваше да седнат. Стана ясно, че продажбите на записа са катастрофални и дори масовата публика не отразява Lulu. Да не говорим за неща като творчески напъни, авторски кризи и свобода на изразяване. Може би, широката аудитория щеше да възприеме нещо от това, ако идеята беше представена на парти в Cribs от Джъстин Бийбър, в кола, направена от месо и тунингована лично от Xzibit. Така или иначе, феновете очевидно не харесаха Lulu, даже не го харесаха повече от албума, който много, много, много не харесаха – St. Anger. И ако около St. Anger се говореше, че Metallica са се продали за пари, то в случая с Lulu феновете са в шах защо това не е албумът, който искат да чуят. Може би, защото този албум всъщност не беше за тях. Все пак Metallica явно имат чувството, че трябва да се реваншират, след като обявиха, че подготвят още един нов проект с подобаващо зли тресни за недоволните. Какво може да се каже накратко - браво на Metallica, че направиха Lulu с легендата на The Velvet Underground - Лу Рийд, въпреки че можеше да се очаква, че резултатът ще доведе феновете им до масови самоубийства. Онлайн, разбира се.

Limp Bizkit - Results May Vary (2003) Първият албум на Limp Bizkit - Three Dollar Bill, Yall$, беше един от най-силните алтърнатив записи, правени някога, като носеше заряд, който постепенно се стопи в следващите два, до степен в която може да се каже, че Results May Vary съдържаше капките от някакво поувехнало вдъхновение. Дори намесата на Майк Смит от Snot не успя да го задържи в очите на феновете и албумът потопи цялата група. Results May Vary не беше нито тежък (каквото и да значи това за група като Limp Bizkit), нито провокативен - нямаше средни пръсти и нужда от цензура. С две думи, звучи по-скоро като албум, който Limp Bizkit са направили за приятелките си. Това направи впечатление, защото имаше време, в което всяко второ хлапе се мъкнеше с обърната наобратно скейтърска шапка, клиповете струваха колкото международни външни дългове, а Фред Дърст се снимаше за MTV с момичетата на Playboy в имението на Хю Хефнър. С Results May Vary поне стана ясно, че всичко това свърши. Дори супер надъханият опит с The Unquestionable Truth (Part 1) не успя да изтрие спомена от подхлъзването с Results May Vary, така че и пет реюниъна на Limp Bizkit да се случат със или без Уес Борланд, на концерти пак ще се събират предимно хора, които в началото на века са били още непълнолетни.
Крис Корнел - Scream (2009) Преди Nirvana, Soundgarden и Крис Корнел олицетворяваха това, което по-късно щеше да стане известно като гръндж в Сиатъл – здрав звук, интровертни текстове и опустошителен личен живот. Уникалните вокални възможности на Корнел и характерният му стил на пеене му донесоха ореола на един от най-талантливите рок певци в историята, без това да звучи преувеличено. Проблемът на този човек изглежда е, че има нужда от банда. Когато беше в Soundgarden, музиката беше мрачна и твърда, когато беше в Audioslave рокът беше по-осезаем, след това... направи албум с продуцента Timbaland, известен с MTV продукцията си, включваща повечето уважаващи себе си съвременни и по-лачени поп/R
Pantera - Cowboys from Hell (1990) Този пример е малко по-странен, защото тук експериментът е излязъл успешен. В началото на кариерата си, Pantera са една от групите жертви на 80-тарската представа за метъл, включващ необходимия дразнителен синтезатор, пресилената епика и нелепите прически. По това време момчетата не правят музика, която може да бъде взета насериозно от възрастен човек. Първите три албума на Pantera - Metal Magic, Projects in the Jungle и I Am the Night, попълват шкафовете с музика, която се слуша по веднъж и до половината. Едва ли обаче, старите фенове на групата, колкото и да са били те, са очаквали каква касапница ще настане, когато новият вокалист - Фил Анселмо, взема нещата в свои ръце през 1988 г. с албума Power Metal. С Анселмо, Pantera тотално променят звученето в полза на агресията. Голямата промяна идва с култовия Cowboys frоm Hell през 1990 година, с който окончателно става ясно, че старата Pantera е станала жертва на някакъв окултен ритуал и е изпратена в страната на банди с имена като Shotgun Messiah, Slave Rider и Bad4Good.
Linkin Park - Minutes to Midnight (2007) Linkin Park бяха впечатляващи, колкото могат, в началото на века и определено бяха много популярна банда, особено след масовия успех на първите им два албума - Hybrid Theory (2000) и Meteora (2003). Тогава Crawling и In the End зададоха тона на една епоха, която остана на ръба между двете хилядолетия и от която в момента не е останало нищо. Беше ясно, че Linkin Park ще тръгнат да сменят стила по една или друга причина и едва ли е имало съмнение, че това ще стане в "по-мека" насока. Въпреки това, продукциите Minutes to Midnight и A Thousand Suns наистина нямаха нищо общо дори със срамежливите ню метъл намерения от предишните албуми. Групата може би експериментира, но в този експеримент едва ли участват старите им фенове, след като звукът вече е още по-radio friendly, вокалите са по-тийн, а музиката - достойна да обере всички награди на MTV една след друга. Любопитното в случая е, че ако повечето фенове на бандата от началните години вече са забравили за нейното съществуване, то Linkin Park извършиха една много добра пазарна метаморфоза, след като Minutes to Midnight и A Thousand Suns всъщност реализираха добри продажби и попълниха редиците им с нови почитатели.

Или кои дългосвирещи записи на доказани имена от световната музикална сцена останаха "неразбрани" и от феновете, и от критиката, предизвиквайки по-скоро негативни коментари вместо адмирации.

Сподели.

Свързани публикации