Жанр: Real Time Strategy
Година: 2008
Произв/Изд: UbiSoft
Платформа: PS3 | X360 | PSP | DS
Всеки играч е мечтал в един или друг момент да се вживее в ролята на главнокомандващ. Не на простия войник с винтовката, който изтребва враговете от първа линия, а във великия стратег, който дава заповеди на войската си, чиято бърза тактическа мисъл печели битки и цели войни.
Принципно всички си мислехме, че тази мечта е била изпълнена много отдавна, още с излизането на родоначалника на real time strategy жанра – класиката Dune 2.
Факт е, че стратегиите почти неизменно са процъфтявали през годините, предлагайки ни по-красиви, по-динамични, по-иновативни игри, които обаче – това го осъзнавам едва сега – в крайна сметка винаги са се ограничавали до геймплейната механика на един сложен, мащабен пасианс, в който цъкате като обезумели с мишката. Селектирате единици и ги изпращате да събират ресурси или да се бият с други единици.
Тук почитателите на истински шедьоври от ранга на StarCraft, Total War или Command & Conquer сериите сигурно ще изпитат неистовото желание да ме праснат през монитора, задето поставям знак за равенство между солитера на уиндоус и любимите им заглавия. За това веднага заемам защитна позиция и обяснявам.
Чак когато изиграх Tom Clancy’s EndWar осъзнах, че стратегическият жанр маркира точката на най-малкото ми съпреживяване със случващото се на екран. На най-малкото ми вживяване в ролята на главнокомандващия от откриващото изречение.
Нека погледнем истината в очите – когато половината екран е зает от мощна двуцевка, която разпилява враговете на кървави късове или шофирам с 200 в насрещното на поредния Need for Speed, емоциите които изпитвам, са максимално близки до тези на истинска престрелка или истинско автомобилно състезание.
Стратегиите от друга страна те карат да се чувстваш не като велик стратег, а като бачкатор, който, докато измисля гениалния си план как да бъде заобиколен врага по фланга и примамен в засада, изпраща селяните да събират злато, поправя стражевите кули или строи фермички, защото е достигнал лимита на войската си.
Разбира се, има стратегически игри, тотално изчистени от микромениджмънт, в които трябва да се съсредоточите единствено и само върху битката, но дори и там бързата работа с мишката е по-важна от бързата работа на ума, защото планът ви за действие може да е гениален, но да бъде провален от простичкия факт, че не сте успели да селектирате навреме конницата си.
Пак повтарям – нито едно от тези неща не ми изглеждаше нередно... докато не се докоснах до EndWar и не осъзнах, че всъщност за първи път наистина се чувствам като главнокомандващ.
Причината? 90% от действията в новата игра на UbiSoft Shanghai са базирани на гласови команди. Сякаш наистина сте хванали радиостанция в ръка, наблюдавате бойното поле и крещите в микрофона на Отряд 3 да защитава точка Сиера, на Отряд 9 да нападне напредващия към позициите ви враг, а на Отряд 12 да отстъпи незабавно, защото е поел прекалено много щети и рискувате да го изгубите. Подобно на всяка игра, която използва някаква принципно революционна механика и EndWar има своите недостатъци, но усещането... то трудно се поддава на описание.
Нека обаче караме поред. Историята не е нещо невиждано. Близкото бъдеще, ново преразпределение на силите, нова световна война, обхванала целия свят. Том Кланси определено не е създал поредния си конспиративно-шпионски шедьовър, но по-важното е, че сценарната основа на играта изпълнява своята задача – предоставя ви война, която трябва да спечелите.
Като добавим факта, че развитието на събитията от играта изглежда плашещо близко и реално може дори леко да се притесните за бъдещето.
Техническата реализация можеше да бъде и малко по-добра. Звукът наистина е великолепен, но по визията можеше да се поработи още. Нито моделите, нито терентите са достатъчно детайлни, но от друга страна това в нито един момент не пречи на геймплея.
За разлика от класическите PC стратегии, в които наблюдавате картата от птичи поглед, тук камерата е доста по-близо до действието, а гледната ви точка – съвсем реалистично – е ограничена до това, което виждат войските ви, така че за да придобиете пълноценна представа за събитията трябва да прескачате между отделните си отряди.
Микромениджмънт липсва, отсъстват и някакви сложни технологични дървета и специални умения на единиците. Всичко работи на принципа “камък-ножица-хартия” юнит тип А е силен срещу юнит тип B и слаб срещу юнит тип C. Това опростяване обаче е страхотен плюс, защото изчиства геймплея от всичко излишно и ви оставя да се съсредоточите върху правилното провеждане на битките.
Гласовите команди са ограничени до стегнат списък от заповеди, така че няма да имате възможност за импровизации от типа на “Отряд 1, много ви моля, идете да видите какво става в точка Фокстрот”, но в крайна сметка идеята на войната е да крещите точни и ясни заповеди, а не да рецитирате милитаристични поеми на подчинените си.
Микрофонът разпознава добре това, което казвате и в нито един момент не се проявява като учителка по английски, настояваща да дадете заповедите си с оксфордско произношение.
Ако играете добре, печелите командни точки, които може да използвате, за да използвате някоя специална атака (например бомбардировка) или да си извикате подкрепления. Което, особено в по-късните етапи на играта, е от изключителна важност.
Подобно на всяка уважаваща себе си стратегическа игра и тук сингъл кампанията е по-скоро за разгрявка. Голямата забава идва с така наречения Theatre of War, в който избирате своята страна и се впускате в онлайн битка срещу враговете си.
На всеки 24 часа победите и загубите на всяка една от страните в конфликта се отчитат и картата на света, която ще видите на следващия ден, когато си пуснете EndWar със сутрешното кафе, се е променила на база на изиграните мачове.
Все още е твърде рано да се каже дали EndWar е бъдещето на стратегиите в реално време или това ще остане самотната различна игра в океана от клишета.
Всеки, който някога е мечтал да командва огромни армии и да завладее света трябва да я пробва, да покрещи в микрофона на войниците си и да се посрамува, когато съседката го попита какво се е развикал.
