The Revenant е филм, който още с началото си сякаш ще ви захапе с капан там някъде долу в глезена и ще ви стиска толкова силно, че гледайки го, в някои моменти е възможно да изпитате дори физическа болка. Два часа и половина ще сте в тази смъртоносна хватка, а на финала ще се чувствате толкова изцеден и изплют отново в реалността на съвременния живот, че последният ще ви се стори сякаш сте попаднали в рая.
Истина ви казвам. На места въздействието му е толкова натуралистично, брутално и буквално, че всеки един филм на ужасите (дори и Saw) спокойно може да се брои за "Лека нощ, деца". Като казвам филм на ужасите, съвсем нямам предвид, че The Revenant минава за такъв.
Няма да ви разказвам фабулата. Ако сте средностатистически кино фен, който държи под око Аvtora.com, би трябвало да сте достатъчно информирани в какъв проект се е забъркал Леонардо Ди Каприо. Ако пък не сте, ще си помисля, че сте прекарали по-голямата част от текущата година в русенското село Мечка, при това без интернет, телевизор, вестник и ток.
Като споменах мечка, някак естествено си припомних за срещата на звярa с героя на Леонардо и трябва да ви призная, че по-въздействащo пресъздадена сцена от битката човек-хищник не съм срещал от времето на Jaws (Челюсти). А това беше миналия век.
Но докато в Jaws съспенсът беше водещ за действието на филма, то тук човекоядното ще ви връхлети с такава тежест, мощ и ужас, че има вероятност никога повече да не желаете да се шмугнете дори в кварталния парк. Нищо че събитията на екрана отразяват траперски случки в Америка от преди около 190 години.
Иняриту/ДиКаприо/Лобезки - заявка за три "Оскара"
Както и в споменатия филм на Спилбърг, основната "вина" за въздействието е режисьорска. В случая на Алехандро Гонсалес Иняриту. За разлика от първия обаче Иняриту отива доста по-далеч в повествованието, създавайки една уникална кинематографична творба – в някои моменти интимна, нежна и мистична, а в други – кръвожадна, сурова и брутална.
Интересно е да се отбележи, че целият филм е сниман без никакво изкуствено осветление и е толкова близо до естествената среда на действието, че докато сцените се редуват една след друга, ще сте подвластни на усещането, че буквално се намирате на мястото на събитието.
Когато е тъмно, ще ви обземе страх, когато е студено, ще ви скове студ, когато е мокро, ще се почувствате подгизнали до мозъка на костите, а когато мечката диша във врата ви, ще усетите миризмата, разнасяща се от нейната паст. В допълнение – ако сте си мислели, че бойните сцени в Gladiator (Гладиатор) изглеждат възможно най-достоверно и истински, то е твърде вероятно, след като гледате The Revenant, да си промените мнението.
При все това не оставайте с впечатление, че ще гледате някакъв боен филм. Чисто и просто законът на по-силния присъства във филма на Иняриту във всеки един момент по един толкова естествен и натурален начин, колкото лов на прайд лъвове по Discovery Channel в 11:00 сутринта.
Самият режисьор определя The Revevant като: "Един филм за зараждането на съвременния американски капитализъм - първичен, алчен, лаком, брутален и безкомпромисен акт на отношение към заобикалящата среда – независимо дали става въпрос за човек, животно или... дърво".
"Дерсу Узала" и "Повест за истинския човек" – зона само за заклети киномани
Докато се носите по течението на предопределеността на сюжета и се удивлявате по своя си начин на дълбочината на човешкия характер, предадена с актьорска игра не само от Ди Каприо, ще доловите препратки в широкия диапазон на истинското кино – от някое платно на Вим Вендерс, през Natural Born Killers (Убийци по рождение), та чак при Dersu Uzala (Дерсу Узала) и "Повест за истинския човек", за по-заклетите киномани.
В този смисъл The Revenant ще получи не един, а няколко "Оскара", а ако не се окажа прав, ще спра да ви давам препоръки, обещавам.
Дали статуетката ще бъде за най-добра мъжка роля (невероятен Ди Каприо), за най-добра поддържаща мъжка роля (уникален Том Харди), кинематография (завладяващ Емануел Лобезки), режисура (въздействащ Иняриту), адаптиран сценарий (Марк Смит), най-добър филм, грим или за музика – повярвайте ми, от Академията няма да сгрешат, ако изсипят всичко това вкупом на The Revenant.
Личното ми мнение е, че специално на Лобезки, Харди, Ди Каприо и Иняриту трябва да присъдят дори по две награди "Оскар". Вашето лично мнение? Интересно ми е да го науча във Facebook от коментарите към този материал.
Още от същия автор:
"Междузвездни войни: Епизод VII" - Силата се пробужда, а зрителят се прозява
The Hateful Eight (Омразната осморка) – алтернативна опера за киномани
