Срещали ли сте деца, които са толкова близо до истината за вас, че чак ви притесняват? Имат си малки ръчички, смешно голяма глава на фона на слабо телце, но очите им преценяват всяко ваше действие. Точно като безотказен часовников механизъм, отмерващ времето до момента, в който ще се почувствате наистина глупаво, че изобщо сте се опитали да кажете някаква измишльотина вместо пълната истина. Която обаче вече е отдавна известна и дълбоко съхранена за проучване в детските им глави.
"Таралежът" е точно такъв филм, който представя света като 3.5-милиметрова лента, заснета от малката Палома – момиченцето, възнамеряващо да се отърве от твърде предвидимия си живот на своя дванадесети рожден ден.
Не се заблуждавайте от първата асоциация за мелодраматичен филм, който едно кратко нагледно превю за филма може да създаде. По простата причина, че първите десет минути нашата главна героиня – Палома, представя стегнато и обосновано своите сигурни намерения да приключи живота си, "но не като зеленчук".
Всъщност това е малко момиче, което далеч не среща трудности, които биха довели повечето хора до такова решително действие. Напротив, Палома живее в достатъчно заможно семейство и има огромна ученическа чанта, с която всеки ден се отправя за училище.
Не след дълго обаче ще забележите, че тази нормалност повече наподобява на буркан, в който героинята се блъска като самотна златна рибка.
Образът на умницата далеч не е на депресирано дете. Тя е по-скоро изключително жив и непримирим по отношение на заобикалящите я хора човек, който не приема непрозорливостта на възрастните за предвидимия ход на живота и за детайлите в онова, което ги обкръжава.
Тъкмо когато Палома си мисли, че само тя търси своето идеално скривалище от другите, които не разбират нейната философия, открива Рене - икономката на къщата, която тайно има скрита библиотека.
Всъщност привидно Рене е невзрачна и мълчалива жена, държаща несметно количество шоколад в хладилника си. Но също като Палома има уникален вътрешен свят.
Нещо като "мост" между двете е новопоявилият се съсед от Далечния Изток - г-н Кокуро. Той също притежава своята уникалност, но живее с изключителна лекота и мъдрост. Съответно моментално обогатява и уравновесява техните светове.
Режисьор и сценарист на лентата е дебютиращата във френското кино Мона Ашаш. За този филм тя печели шест престижни филмови награди и четири номинации.
Ролята на благородния мистериозен съсед, г-н Кокуро, изпълнява прекрасният японски актьор Того Игава, участвал в редица запомнящи се филми като "Мемоарите на една гейша", "Последният самурай", "Широко затворени очи".
В образа на икономката Рене, затворена в света си от красиви книги, влиза Жосин Баласко. В болезнено прозорливата наблюдателка Палома се превъплъщава по брилянтен начин Гаранс ле Гилермик.
Лентата е изключителна наслада за феновете на европейското кино, а и за тези от вас, които просто искат да предизвикат въображението си.
Това е филм, който е способен да погледне през очите на единайсетгодишно момиче като през погледа на стар философ. И това да изглежда напълно естествено.
