И Кристофър Нолан го направи отново! Въпреки че много хора се съмняваха в Нолан, след като вдигна летвата изключително високо с The Dark Knight ("Черният рицар"), третата и последна част от трилогията е уникален завършек на една брилянтна поредица, с която Кристофър Нолан издигна филмите, базирани на комикси на много по-високо ниво.
След като през 90-те излязоха някои изключително противоречиви заглавия от Batman франчайза, надеждата за светло бъдеще за героя сякаш беше почти умряла, когато Кристофър Нолан запали искрата отново с Batman Begins ("Батман: Началото") от 2005 г.
Три години по-късно последва The Dark Knight – филм, превърнал се в образец не само за това какви трябва да са филмите, правени по комикси, но и урок по режисура, предаден от един от най-добрите съвременни режисьори.
С третата част Нолан продължава да доразвива идеите от първите две, като пряко черпи вдъхновение и от останалите излезли части, макар по-голяма връзка да прави с Batman Begins, което отделя The Dark Knight в някаква степен от другите два – един от големите минуси на The Dark Knight Rises.
Хубавото е, че като непряко продължение на Batman Begins, The Dark Knight Rises успява да доразвие героя на Брус Уейн – персонаж, който остана в сянката на Жокера, изигран от Хийт Леджър (Heath Ledger) в The Dark Knight.
След като доброволно поема върху плещите си тежестта да бъде злодей в очите на хората, Batman напуска Готъм сити, а Брус Уейн забравя да започне нов живот след захвърлянето на маската, и става отшелник, който се затваря в имението си със собствените си проблеми. Не можем да пропуснем страхотната игра на Крисчън Бейл (Christian Bale), който отново се превъплъщава в ролята на Уейн. Актьорът успява паралелно с поредицата да премине през всички проблеми, тормозили персонажа му в предните два филма.
Колкото и всички да обичат Batman обаче, интересни в трилогията на Нолан са по-скоро злодеите. В The Dark Knight Rises основните фигури, срещу които се изправя Брус Уейн, са добре познатите на феновете на комиксите - Бейн (Bane) и Селина Кайл (Catwoman).
Bane е изигран от Том Харди (Tom Hardy), който работи с Кристофър Нолан и в Inception. Харди безспорно има талант и тепърва започва да привлича вниманието към себе си. Макар в Batman & Robin на Джоел Шумахер да видяхме версия на Bane, тя изглежда повече от карикатурна, сравнена с тази, изиграна от Том Харди. Отново спазвайки традицията от предните два филма, Кристофър Нолан се е стремил към по-реалистична версия на героите, като същевременно не се отдалечава прекалено от комиксите. Едно от най-интересните неща, които Нолан прави с героя, е да модифицира гласа на Bane, което прави Харди неузнаваем под маската.
Нова версия виждаме и на Catwoman. Въпреки че много хора се съмняваха, че Ан Хатауей (Anne Hathaway) ще се справи с подобна роля, актрисата определено надскача очакванията и придава на героинята си точния баланс, който да не я причисли нито към добрите, нито към лошите. Catwoman от The Dark Knight Rises е вече героиня с богато криминално минало, която тепърва се намесва в света на Batman и на Брус Уейн, за разлика от Batman Returns на Тим Бъртън (Tim Burton), в който режисьорът развива една от версиите за произхода на Catwoman. И, естествено, освен че Ан Хатауей е страхотна във всички каскади, котешкият костюм заедно с високите токчета й прилягат повече от перфектно, правейки я страхотна конкуренция на Скарлет Йохансон (Scarlet Johansson), която се превъплъти в ролята на Black Widow в The Avengers ("Отмъстителите").
Страхотни попълнения в актьорския състав са Джоузеф Гордън-Левит (Joseph Gordon Levitt) и изключително чаровната Марион Котияр (Marion Cottilard) – и двамата стари любимци на Нолан. Както и с повечето герои от поредицата, така и при тях не всичко е черно и бяло. Трудно е да се каже повече за героите без спойлери, но определено и двата персонажа са приятна изненада, особено за хората, които не са запознати с комикс поредицата, на която е базиран The Dark Knight Rises.
Поддръжниците на Batman от предишните филми – Лушъс Фокс, изигран от Морган Фрийман (Morgan Freeman), Джим Гордън, представен от брилянтния Гари Олдман (Gary Oldman) и, естествено, Майкъл Кейн (Michael Kane) в ролята на иконома Алфред, са отново тук и дори да не търпят кой знае какво развитие, присъствието им е едно от нещата, които съединяват отделните елементи на поредицата.
Аудио и визуалното оформление на филма е почти перфектно, като критика може отчасти да търпи саундтракът на Ханс Цимер. Музиката, макар да е добра и да пасва идеално на филма, не се отличава с нищо особено и определено не е най-доброто, което може да направи композиторът. Визуално филмът е издържан точно в стил Нолан – изпипан докрай, граничещ с перфекционизма и с мрачна атмосфера, прилягаща идеално на персонажите както в The Dark Knight Rises, така и в цялата поредица.
Филмът може да не е перфектен. Хората, които поискат, има за какво да се заядат, включително и за множеството дупки в сюжета на лентата. Въпреки това, пресъздаването на света на Batman е изключително трудно и немалко са се провалили там, където Кристофър Нолан успя. Режисьорът изгради един свят и герои, за които се смяташе, че няма какво ново да се каже. Той направи филмите за Batman, за които феновете на супергероя си мечтаеха, а мрачният му стил, познат от The Prestige, Memento и Inception, се комбинира перфектно с мрака, който обгръща Готъм сити.
Както стана ясно, The Dark Knight Rises е последният филм от франчайза, който Нолан режисира, а заедно с него се оттеглят и актьорите, превъплътили се в главните роли. Независимо какво ще последва за Batman от тук нататък, обувките, които ще трябва да запълни наследникът на Кристофър Нолан са изключително големи и успех би могъл да се постигне по-скоро с напълно различен подход, отколкото с надграждане на вече завършената трилогия.
