"Странност на ума" е най-новият роман на нобеловия лауреат Орхан Памук. Книгата е необикновен поглед към най-новата история на Турция, магичен и изпълнен с нежна носталгия портрет на Истанбул – такъв, какъвто няма да го видите във филмите.
"Странност на ума" е история за живота, премеждията, фантазиите и приятелите на бозаджията Мевлют Караташ и картина на истанбулския живот между 1969 и 2012 година, видяна през очите на немалко хора."
Така започва най-новият роман на Орхан Памук. Писателят, който беше отличен с Нобелова награда през 2006 година, работи над "Странност на ума" цели шест години. Продължителността на този творчески процес обаче не е осезаема в текста.
Макар и обемна, книгата се чете леко и е изключително увлекателна, както и останалите произведения на Орхан Памук. В една история за духовни търсения и копнежи се срещат множество безкрайно различни един от друг, но изключително колоритни персонажи, преплитат се житейските съдби на хора, променили облика на Истанбул през последните петдесет години.
Действието в "Странност на ума" се развива на фона на ключови моменти от най-новата турска история. Моменти, които самият автор е преживял и които до голяма степен оформят съвременното лице на страната. Житейският път на основния пероснаж в романа – бозаджията Мевлют – също преминава през тях.
Истанбул се развива и променя пред очите му. Историята на Мевлют започва преди да отиде в града, но романът започва с неговата сватба. По-точно с деня, в който Мевлют решава да открадне момичето, на което в продължение на цели три години е писал любовни писма.
Въпреки че никога не е получавал отговор на писмата си и е виждал бъдещата си съпруга само веднъж, той е убеден, че именно тя е тази, с която трябва да прекара живота си. И се оказва прав, макар че момичето, което решава да избяга с него и което цели три години е чело с трепет писмата му, не е момичето, което е зърнал някога.
Години по-късно, докато обхожда улиците на Истанбул, за да продава боза, нещо, което е правил всяка зимна вечер в продължение на цели 25 години, Мевлют си спомня как е изглеждал някога градът, който се променя все по-динамично, а заедно се него се променят и хората, и нравите.
Темите, които откриваме в цялото творчество на Орхан Памук, присъстват и тук. Сблъсъкът между "източно" и "западно", изчезването на традициите, претопяването на установените някога ценности и онова вечно разминаване между това, което казват персонажите, и това, което мислят.
Самият Мевлют помни времето, когато Истанбул е бил далеч по-гостоприемен към уличните търговци, когато те са били незаменима част от колорита на града и когато да спуснеш кошница през балкона, за да си купиш боза, без дори да слизаш на улицата, е било ежедневие. Време, което е безвъзвратно отминало.
Историята на Мевлют прескача напред и назад във времето, за да обхване целия му живот, макар да не спазва строго хронологията на събитията и да е нашарена от гласовете на хората, които героят среща по пътя си.
Въпреки това тя не е нито само любовна история, нито традиционна семейна сага, а необикновен разказ за един различен, вгледан навътре в себе си и по тази причина отличаващ се от всички останали човек, чиято "странност на ума" –склонност към вглъбеност и мечтателност – често е неразбираема за околните.
Очарованието на романа се крие колкото в неговата пъстрота, толкова и в майсторския стил на автора, който неусетно ни потапя в един свят едновременно непознат и различен, но понякога и много близък до нашия. Свят, в който настоящето е толкова различно дори от близкото минало, че половин век може да ви стори цяла вечност.
Ако сте любопитни да разберете как продължава историята на бозаджията философ Мевлют и искате да се потопите в атмосферата на Истанбул – такъв, какъвто не сте го виждали никога преди – най-прекият път към "Странност на ума" е ТУК.
