Още 2 км преди заветната цел за вечерта, а именно столичната "Арена Армеец", знам, че това ще бъде един впечатляващ концерт. Блокираните от коли улици, тълпите от бързащи хора и гигантските опашки пред входовете ме карат да се усмихна. Повече от 15 хил. души идват, за да видят Дженифър Лопес на живо. В България. За първи път.
В 19:30 Лора Караджова вече подгрява успелите да се доберат до местата си. Родната ни дива звучи и изглежда прекрасно, макар и притеснението й да личи. След изпълнението на "Оставам тук" с Кристо сцената е превзета от Бобо и Макоза ностра, а една песен по-късно се присъединява и Графа за изпълнението на нашумялата "Дим да ме няма".
Огромната видеостена, която се разкирва след падането на завесата, показва как Джей Ло се приготвя за излизането си на сцената. Обсипана в блестящи камъчета и с пола от бели пера, тя се появява в най-високата част на декора обляна в светлина. "Sofia, let’s get it" са първите думи на дивата, която се впуска в танц под звуците на Get It Right.
Малко пироефекти, интересни светлини, много танцьори и позната песен като My Love Don’t Cost a Thing ме убеждават, че това наистина се случва. Дженифър Лопес - от плът и кръв - ни пита дали сме готови да танцуваме с нея тази вечер. И още как!
I’m Into You разкършва посхванатите ни тела, а Waiting For Tonight ни връща в перфектната дискотечна форма от преди 13 години. Самата Джей Ло изглежда почти като от преди 13 години и сякаш това подмладява и нас. Невероятният сексапил, който струи от нея, от танците и костюмите й, предизвиква широки усмивки у едни, нескрито възхищение у други и леко неудобство у трети, но цялата публика е вперила поглед в нея и поглъща всяко нейно движение.
"За първи път съм тук и ужасно ми харесва" - казва поп-звездата, а ние й отвръщаме с подобаващ шум. "Знаете ли откъде съм?" предшества микса от песни, посветен на нейния роден кравртал Бронкс (Bronx), който включва I’m Real, All I Have, Ain’t It Funny и завършва с Jenny From the Block.
Декорът и тематиката отново се сменят и пред нас излизат хора в блестящи сини костюми. Hold It, Don’t Drop It е изпълнена с невероятна емоция, заразяваща публиката.
Поредна смяна на декора и тоалета – Лопес е с ефирна синя рокля. Пита ни дали имаме нещо против да поседне за малко, може да си поговорим. Или по-скоро да попеем. Всички заедно изпълняваме акустичната версия на If You Had My Love под блясъците на хиляди светлини от телефони. Красиво е.
Неусетно се пренасяме в американско кабаре. Блестящи черни костюми, обляни в бонбонени светлини и розови пера, представят Let’s Get Loud. Танците на публиката набират скорост и залата сякаш се превръща в латино клуб, дирижиран от ослепителната Лопес. По средата на песента тя остава по оскъдна червена рокля и показва защо това дупе е толкова известно.
Вече сме на гребена на вълната и слизането на Джей Ло в публиката просто предизвиква повсеместен екстаз. С широка усмивка тя подава ръце на развълнуваните фенове и, силно разчувствана, признава, че ни обича и обещава да се върне отново. Получава няколко букета, които стиска силно, а скоро и едно българско знаме попада в ръцете й. Сгушила се в него, звездата не спира да ни благодари.
След кратка игра с публиката Papi ни връща във вихъра на танца, а On the Floor вдига градуса до краен предел. Изведнъж разбираме, че концертът е в края си. Но никой не спира да танцува и да пее. Dance Again е единственият бис в програмата за вечерта, но не искаме да си тръгнем от изпълнената с емоции Арена Армеец.
Час и половина от неделната ноемврийска вечер е безвъзвратно отминал. Но благодарение на Symphonics Entertainment Group спомените, оставащи от това страхотно емоционално шоу, ще кипват кръвта много часове напред.
