Стоян Роянов - Я-я е ново и интересно явление на българската музикална сцена. Готов е и първият му албум, който излиза на пазара на 23 април 2008 г.
Докато подготвяше албума си Я-я записа няколко дуета, участва два пъти в българската Евровизия и дори успя да си "спечели" дисквалификация от последното издание на конкурса.
Нищо от това обаче не го отклони от идеята му да създаде уникално за мащабите на България шоу, включващо музика, танци, мултимедия и спектакъл.
Avtora.com се срещна с Я-я, за да разберем повече за албума, плановете и концертните му участия из страната.
.: Здравей, какво ново около теб? Разбрахме, че вече си избрал нови бек-вокалистки? Труден ли беше изборът?
Стоян Роянов - Я-я: Ами да, избрахме ги вокалистките – от тук, от там, от барабим, барабам. Въобще естествените ветрове на живота ги доведоха. Беквокалистките са Петя и Елена.
.: А защо са толокова важни беквокалистките за теб?
Я-я: Те не са само вокалистки, те са и танцьорки, и шоу момичета. Защото в това, което аз искам да правя, искам да съчетая освен музика и спектакъл, танци, мултимедия. Всяко едно парче ще има определена мултимедия, свързана с контекста. Целта е с течение на времето да направим от всичко това един уникален спектакъл – The Ya-ya show. Танци, музика, веселие, изненади - такива работи.
.: Кога хората ще видят албума ти на пазара?
Я-я: На 24 април ще бъде промоцията. Партито ще е в Ялта, като част от Mad TV Thursday Live Session. Мария Илиева, Ъпсурт, Братя Мангасарян ще са част от специалните гости на промоцията. А преди това започваме една поредица от концертни участия. На 20 март в Backstage, 27 март в Мармалад в Пловдив, после на 5 април в The Club, 18 април в Social Jazz club и на 24 април е промоцията на албума. Този албум се опитвам от години да го изкарам от себе си и най-накрая ще експлоадирам, ако не го направя.
.: Какво се случваше през тези години, та не успя да го направиш?
Я-я: Много неща – три години се мотах из медийните пространства. Започвах го тук и там, търсих верните аранжори. Най-накрая намерих верния аранжор – Мага. Търсих и верния издател и го намерих в лицето на Жокер медиа. Така, заедно като екип, се опитваме да издадем този продукт на пазара. Хубаво е, че зад мен имам такива хора.
"Да бъдеш добър музикант означава да можеш да влезеш във всякаква роля!"
.: Имаш ли някакви очаквания за клубните си участия – как те приемат хората?
Я-я: Първото, което мина в Social Jazz Club, имаше изключителен успех. Надявам се и с другите да е така. В моя MySpace виждам от коментарите на хората, че им харесва. Различна музика е, бийтът е различен. Целта е хората да усетят музиката повече със сърцето и душата си, отколкото интелектуално и мисловно.
.: Това ли е причината да решиш да смесваш по този начин български и английски текстове в песните си?
Я-я: Всъщност няма причина за това – то просто така ми идва. Безпричинно! Не си казвам "Абе ти знаеш ли, че формулата етно, хип-хоп и техно, задено с българо-английски текстове ще е жестока"! Не! Мога да чуя някой да пее нещо на пазара и да развия цяла история в срички за доматите, например. Пулсът на мелодията трябва да е хип-хоп, рага или хаус и става готино. Преди бях джаз музикант...
.: Мислиш ли, че с това, което правиш, създаваш нов стил музика?
Я-я: За България да. Мисля, че предлагам нещо, което никой друг не може да предложи и вече съм запазена марка. Вече се опитваме да продадем тази марка на пазара и да я наложим като име. Действително мисля, че мога да обогатя българската поп музика с моята музика.
.: Заедно с албума предвиждаш да пуснеш и специален Я-я речник – какво ще представлява той?
Я-я: Той ще е спомагателен речник, за да могат да разберат хората какво пея. Албумът ще е с текстове и всички думи на български и на английски ще бъдат написани. Но странните думи, като например "уагабунга", ще са изкарани в едно речниче и обяснени. Всяка дума от речника е с история. Например "сонгуагагангонгон" е звук от бразилски лък, който се нарича беримбау - той така звучи. Бразилската капоейра се танцува на този звук. Например има история как кючеклийка Шинка си пише по скайпа с Педро Гонзалес от Бразилия и се влюбват на плажа в Слънчев бряг и тя от там чува "сонгуагагангонгон". Оттам идва парчето "Карнобат" – тя е от Карнобат. Този речник ще разказва историята на думите – хумористично и искрено.
.: Свирил си джаз и класическа музика, но създавал ли си друга музика преди тази, която чуваме в момента от теб?
Я-я: Да, импровизирал съм, създавал съм. Писал съм джаз. В тийнейджърството ми се учих как да импровизирам джаз, фънк, хип-хоп, перкусии. Живеейки в САЩ, това, което те заобикаля, не може да те избегне и се просмуква в душата и сърцето ти. Например рап, хип-хоп, раста, хаус. Индийци, африканци, черни – твърде много различни хора. Винаги черната музика съм я усещал много близко. Джаза също.
И това ме отведе до Barkley college, щата Масачузетс. Там на нищо не ме научиха обаче, учителите много ме дразнеха – пишат акорди, карат те да ги помниш, а аз просто исках да свиря на улицата. Ходенето на училище за музика не е много хубаво нещо като цяло, освен ако не искаш да учиш технология, тонрежисура. Ако искаш да учиш импровизация обаче, трябва в момента, в който излезеш от училището, да се отърсиш от всички тези акорди, хармонии и глупости. Добрият музикант трябва да се развива по този начин. В момента, в който научи всичко, което се учи из училищата, трябва да забрави, че е музикант. Забравиш ли, че си музикант, идва импровизацията и започваш да боравиш с други приоми.
"Ако не издам този албум, ще експлоадирам"
.: Ти забрави ли?
Я-я: Аз се опитвам да забравя, че съм музикант, да... Не ме вълнува вече, че съм музикант. Вече искам да правя шоу, спектакли. Музиката води към други красиви неща – мултимедия, кино, шоу, танци, хореография.
.: Какво те вдъхновяваше в САЩ?
Я-я: Там ме вдъхновяваха рапърите, хип-хоп и раста хората... На Големия каньон пък правих джем сешън с едни индианци – извадих кларинета и стана страхотно. Тогава реших, че тази енергия, която имам, искам да я дам тук, да я съчетая с нашите "индианци".
.: Мислиш ли, че тук, сред нашите изпълнители има такива, които усещат рагата и хип-хопа така, както в САЩ?
Я-я: Има няколко, да. Чефо Машината например. А Ъпсурт пък са моите фаворити.
.: Освен с Ъпсурт си правил дует и с Мария Илиева и с Кали – има ли изпълнител, с когото не можеш да направиш дует?
Я-я: Зависи и от музиканта, и от песента. Песента трябва да има някакъв бийт, който да достига до мен. Тогава мога да се впиша и евентуално да стане нещо хубаво. Да, няма някой, с когото да не мога да свиря и пея. Част от това да си добър музикант е това да можеш да влезеш във всяка роля. Като добрия актьор, който може да изиграе всяка една роля по вълшебен начин.
.: Вълнува ли те какво се случва с шоубизнеса в България? Или просто създаваш музиката си и останалото няма значение?
Я-я: Да, вълнува ме дотолкова, доколкото аз като клиент искам да има къде да отида и да слушам и гледам интересни неща. Когато си купя билет за шоу, то да е на световно ниво. Когато някой от чужбина дойде и види това шоу да си каже, че това е шоу на високо, европейско ниво. Това ще стане с течение на времето, сигурен съм. Аз искам да допринеса за вдигането на летвата на българския шоубизнес! Правя каквото мога, а хората ще преценят сами. Мога обаче да претендирам, че съм европейски конкурентноспособен в музикалния бизнес.
Затова съм и поканен на два европейски фестивала – в Сърбия и в Брюксел. В края на май 2008 е фестивалът в Сърбия, който се провежда едни вид като предварителен EXIT. Тоест най-вероятно през 2009 г. ще бъда и на EXIT. В Брюксел е също през 2009 и фестивалът се казва Balkan Trafik. Там се акцентира изцяло върху модерното балканско звучене.
.: Ядоса ли те това, което се случи с участието ти в Евровизия?
Я-я: То интриги има навсякъде в живота, в шоубизнеса също. Ако съм пял това парче преди месеци, то е било при съвсем друг аранжимент, но е било достатъчно да напишат заглавието на песента в техните данни и да разберат, че то вече е излъчвано. В края на годината за тези излъчвания на авторите се заплаща, така че в БНТ определено имат тази статистика. Нямаше нужда да чакат почти до финала на българската Евровизия, за да създават тази интрига. Тъпо ми е, че не успях да споделя парчето докрай с феновете, но нищо...
.: Това беше второто ти участие на конкурса Евровизия – при тази ситуация ще има ли трето?
Я-я: Ами кой знае... я има, я не.
"Музиката и изкуството са едно пътуване"
.: Планираш ли да покажеш това шоу, което засега подготвяш за българската публика, и на международна сцена?
Я-я: Много бих се радвал. Като всяка една българска група.
.: Да, всяка една българска група го иска, но най-многото, което могат да достигнат българските артисти е World Chart Express на MTV.
Я-я: В мениджърите на групата е голяма част от успеха. Първо музиката трябва да е достатъчно качествена, за да бъде продаваема, а след това работа на мениджъра е да я продаде. Ако музиката е непродаваема, то е само защото е останала в рамките на българската естрада от 60-те години.
.: Не си ли чувал българска група, която да звучи конкурентноспособно на международната сцена?
Я-я: Абе има, но то е малко и Божа работа. Аз също съм оставил вибрациите на "тигъра от 6-ия етаж". Някога можеш да се мъчиш, мъчиш, да имаш най-великия продуцент на света, но нямаш ли късмет, нищо няма да стане.
Не знам защо още няма български световен хит... има много красиви и мелодични поп песни, но ако се намери и някой, който да вложи примерно 5 милиона за реклама, нещата ще си дойдат на мястото. Освен това артистите трябва да поработят и върху произношението на английски.
.: Българската народна музика е достатъчно популярна по целия свят, но никой никога не е влагал в нея милиони – може би нещата не опират само до пари?
Я-я: Да, вярно... Тогава може би всичко е защото фолклорът има лице, характер, индивидуалност. А нашата поп музика явно няма такова лице. Тук се копира почти всякаква музика, няма индивидуалност. Затова съвременната българска музика не може да направи такова впечатление по света. Дано да се променят нещата – музиката и изкуството са едно пътуване.
За Avtora.com интервюто взе Елена Георгиева
