Пожелавам ви от дъното на душата си да получите огромната благодат на тези учения, да се запознаете с тях и да ги приемете в сърцето си, за да почувствате живителната им сила във вашето съществуване. – Тензин Римпоче
Когато чуете „творчество“, какво ви идва наум? Много от нас свързват творчеството само с хората на изкуството, посветили изцяло живота си на развитието на своята дарба. От тази гледна точка творчеството изглежда като самотен процес, борба на човека да изрази оригиналното си виждане за света. Но защо да не погледнем по-широко на творческия процес – като на динамична сила, вдъхваща жизнена енергия и свързваща ни с всяко едно същество на земята? В този смисъл творчеството не е само искрицата, която разпалва вдъхновението. Става въпрос за начин на живот, спонтанно бликащ от свещения извор вътре в нас, от източника на безкраен потенциал и положителни качества като любов, състрадание и радост. Всеки глас, всяка проява, които извират от сърцевината на нашата същност, са лековити за нас и от полза за останалите.
В „Спонтанното творчество“ известният автор и майстор на медитационната практика Тензин Уангял Римпоче ни запознава с древната мъдрост на тибетската традиция на бон будизма и ни учи как да развием умението да осъществяваме пълноценно жизнения си потенциал и да проявяваме творческите си заложби в името на най-висшето благо. Медитационните практики в тази книга ни помагат да открием собствената си творческа природа, да разпознаем и да проумеем отрицателното влияние на „болезнената си самоличност“, пробуждат присъщите ни творчески сили на пространството, осъзнаването, вдъхновението, съзряването и проявлението и ни напътстват как да служим с радост на другите. Ученията на бон будизма са водили хората към истинската им природа от стотици години, като продължават да бъдат актуални и в наши дни.
168 с., мека корица, 19.90 лв.
Как да преодоляваме бариерите в творческия процес
Какво се случва, когато чувстваме, че нещо възпрепятства творческия ни процес? Какво става, когато не ни хрумва какво да кажем, да напишем или да изпеем? Ако няма вътрешно пространство, творческата енергия не тече. Но текне ли веднъж, вдъхновението може наистина да ни изненада; то е като да намерим скрито съкровище.
На каквито и вътрешни бариери да се натъкнем, може да ги приютим във вътрешното си убежище. Гневът не се задържа от само себе си, трябва му помощта на човека, който изпитва гняв. В дълбокото вътрешно убежище не съществува гневна същност, така че гневът не може да продължи да съществува. Преживяването на свещеното пространство – в отсъствие на гнева – ни носи вътрешна светлина, топлина, омиротворяващо присъствие и обич към целия свят. Това чувство ни дава подтик за творчество. Когато даваме израз на вътрешната си светлина, тя ни озарява и докосва другите. Проявлението ѝ се превръща в действие на бодхисатва в този свят, а бодхисатвата се дефинира чрез стремежа си да бъде от полза за всички същества и да им донесе изцеление.
Когато усетим някаква вътрешна пречка, за да отключим творческия потенциал на всяка чакра, може да прибегнем към свещените срички А, ОМ, ХУНГ, РАМ, ЦА. Когато пеем сричката, концентрирани в съответната чакра, активираме нейната енергия и тя ни помага да премахнем блокажите, да им позволим да се стопят. Пеем многократно А, съсредоточени в коронната чакра, и изпитваме силата на откритото пространство. С многократното изпяване на ОМ и с концентрация в гърлената чакра се свързваме с осъзнаването на безграничния потенциал. Пеейки ХУНГ отново и отново, съсредоточени в сърдечната чакра, запалваме огъня на вдъхновението. С постоянно повтаряне на РАМ и с концентрация в пъпната чакра усилваме чувството за готовност, което ни носи настроението на „хайде, да действаме!“. Пеем многократно ЦА, съсредоточени в тайната чакра, и това ни дава тласък да се впуснем в действие.
Положителните качества изплуват, измъкват ни от чувството за безизходица, усещаме тяхното присъствие в живота си. Въображението ни се задейства, думите и образите потичат, чувстваме се жизнени. Ако дадено качество е активно и живо, няма значение каква форма ще приеме, просто го оставяме да тече. Когато сме открити, осъзнати и положителните качества са узрели в нас, всичко става без усилие. Лекотата е запазена марка на свещеното изкуство.
Изкуството не е свещено само защото ни се струва красиво, а защото извира от безграничното свещено пространство и е отражение на качествата на вътрешното убежище. Свещеното изкуство е чисто и просторно, изпълнено със светлина, осъзнатост, яснота и радост. Всяко произведение на изкуството улавя момент от съществуването и въплъщава определен начин на живот. Дори недотам добрата творба може да бъде свещена, ако е плод на чисто намерение. Може творението ви да е невзрачно, защото не сте успели да го оформите добре, но ако е имало откритост и топлина в творческия акт, има и свещено качество. Вярно е и обратното. Произведението може да е красиво и майсторски изпълнено, но без откритост и топлина няма свещено качество.
Книгата „Спонтанното творчество“, от Тензин Уангял Римпоче, можете да закупите с 20% отстъпка, чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
