Продължението на изключително успешния хорър Silent Hill е озаглавено Silent Hill: Revelation (Сайлънт Хил: Откровение 3D). Режисьор на лентата този път е Майкъл Джей Басет (Michael J. Bassett), а главните роли са поверени на Аделайд Клемънс (Adelaide Clemens), Шон Бийн (Sean Bean) и Кит Харингтън (Kit Harington).
Свикнали сме около Хелоуин да се появяват страховити заглавия в киноафиша и въпреки че сюжетът на Silent Hill: Revelation няма нищо общо със зловещия празник, близостта на премиерата до него едва ли е случайна. Дори да не сте гледали първия филм - Silent Hill, а между двете части определено има връзка, това няма да ви попречи да разберете за какво става дума. В Silent Hill: Revelation има достатъчно предистория, при това представена по един едновременно изчерпателен и уместен начин. 
Режисьор и сценарист на Silent Hill: Revelation е Майкъл Джей Басет (Michael J. Bassett), когото вероятно свързвате със заглавия като Deathwatch, Wilderness и Solomon Kane. Освен че твърдим, че Басет има опит в хорър жанра, можем да кажем и че продължението съвсем не отстъпва на първата част, която е режисирана от Кристоф Ганс (Christophe Gans). Напротив, филмът е с брилянтно мрачна триизмерна визия и за разлика от повечето потопени в излишно много кръв хоръри, наистина е зловещ. 
Всъщност и двете ленти са базирани на хитовата поредица компютърни и видео игри Silent Hill. Те спадат към сървайвал хорър жанра и са на японската компания Конами. Визията и сюжетите и на двата филма, вдъхновени от поредицата, доста се доближават до тези на игрите. Това, което прави Silent Hill: Revelation особено интересен обаче, е не само идеята за превръщащите се в реалност кошмари и липсата на реална граница между сънища и действителност, но изключителната изобретателност, която създателите на филма са вложили в тях. 
Зловещите сънища преследват Шарън (Аделайд Клемънс), която в навечерието на осемнадесетия си рожден ден за пореден път се мести в нов град заедно с баща си - Кристофър (Шон Бийн). Двамата определено имат какво да крият и затова често сменят не само градовете, в които живеят, но и имената си. Само че Шарън постепенно започва да подозира, че убийството, което баща й е извършил при самозащита, не е единствената тайна. Реалистичността на сънищата й е толкова плашеща, че единственото, което може да влоши нещата, е да започне да вижда същите зловещи образи дори когато е будна. Вероятно се досещате, че именно това се случва. Междувременно обаче Шарън (която се представя като Хедър) се мести в ново училище и се запознава с Винсент (Кит Харингтън). Нежеланието да започва приятелства не успява да обезкуражи Винсент, който се появява винаги, когато Шарън има нужда от помощ. 
След като баща й изчезва, а Шарън открива надпис на една от стените в къщата "Ела в Сайлънт Хил", тя започва да се съмнява в съществуването на разлика между реалност и сънища, и в собствената си самоличност. Едно от задължителните както за хорърите, така и за тийнейджърите правила в случая важи с пълна сила - така, въпреки че изрично е предупредена при никакви обстоятелства да не ходи в Сайлънт Хил, Шарън се впуска да спасява баща си. Винсент се оказва повече от свързан със зловещия град, а адът едва ли е толкова ужасяващ, колкото паралелния свят, в който Шарън попада. 
Освен с визията си, Silent Hill: Revelation определено впечатлява и с актьорския си състав. Ролята на Шарън е поверена на Аделайд Клемънс (Adelaide Clemens), която вероятно сте гледали в X-Men Origins: Wolverine и Wasted on the Young, а скоро (поне относително) ще можете да видите и в дългоочаквания The Great Gatsby. Шон Бийн (Sean Bean), когото, освен с хитовия сериал Game of Thrones и първия Silent Hill, със сигурност свързвате и с Black Death, The Lord of the Rings и Mirror Mirror, е в ролята на баща й. Кит Харингтън (Kit Harington), когото познавате като Джон Сняг от Game of Thrones, влиза в образа на Винсент. Партнират им Кари-Ан Мос (Carrie-Anne Moss), Малкъм Макдауъл (Malcolm McDowell) и Рада Мичъл (Radha Mitchell). 
Още едно положително качество на Silent Hill: Revelation е относителният финал. Относителен не само защото не е с happy end, но и защото задължителният за жанра намек, че не всичко е приключило, се промъква много по-елегантно от обикновено. Едновременно с това постига желания зловещ ефект, така че, ако искате да си създадете подходящо настроение за Хелоуин или просто сте фенове на хорърите, си заслужава да му отделите малко време.
