В „Съдбата на цивилизацията“ Майкъл Хъдсън разглежда темата за финансовия капитализъм и Новата студена война от своята неповторима геополитическа перспектива, която интегрира широките му познания по икономика, политика, история и археология. Книгата обяснява защо САЩ и другите западни страни губят някогашната си икономическа инерция: една малобройна класа от рентиери е придобила контрол над тяхното управление и използва властта си, за да изсмуква доходите на работещите и индустрията, които се задъхват под тежестта на дълговете и високите разходи. Вместо да се грижи за благополучието на обществото като цяло, държавата подкрепя рентиерите и пази техните привилегии.
Противопоставянето между САЩ и Китай не е просто пазарна конкуренция между индустриални държави или съперничество между две политически системи: това е конфликт между логиката на индустриалната икономика със силно държавно участие и тази на финансиализираната рентиерска икономика. Дали страните ще продължат по пътя на неолибералния финансов капитализъм, или ще надделее неговата алтернатива – индустриалният капитализъм на смесената икономика, който води естествено до социализъм? От отговора на този въпрос зависи съдбата на цивилизацията.
336 с., мека: корица 25.90 лв., твърда корица: 29.90 лв.
***
„Дълговете, които не могат да бъдат платени, няма да бъдат платени.“ – М. Хъдсън
Съществува определен шаблон, почти задължителен за представянето на всеки титулуван академичен автор: университет, научна степен, област на специализация, издадени публикации, награди. В някои случаи вероятно това е предостатъчно: книгата говори за писателя така или иначе.
Майкъл Хъдсън обаче е явление, което не се побира в обичайните академични рамки. Широкият фундамент, на който стъпва в подхода си към проблемите на икономиката и обществото като цяло, има обяснение в широтата и солидните основи на знанията и мисленето му. Днешният свят е населен от хора, които са научили много за нищожна част от действителността и почти нищо за всичко останало. Рядкост са вече онези, които виждат не само дървото, но и гората. На този фон Майкъл Хъдсън изпъква като всестранна, „ренесансова“ личност: икономист, филолог, историк – и дори музикант с неосъществен потенциал.
Критиците не биха могли да му вменят и липса на практически опит. Той е не просто кабинетен изследовател на темите за кредита и дълга, а човек, който познава системата отвътре. Работил е в „Чейс Манхатън Банк“ и в „Артър Андерсън“, бил е консултант за държавни агенции и неправителствени организации, анализатор за Уолстрийт. Майкъл Хъдсън е от малкото учени, които разбират сегашната обществена реалност в различните ѝ аспекти, осъзнават добре техните връзки с миналото и виждат ясно проекцията им в бъдещето. Неотдавнашен пример за това е, че в статия от април 2006 г., непосредствено преди голямата криза от 2007–2008 г., Хъдсън предсказва срива на цените на жилищните имоти в САЩ.
Всичко това обяснява защо безпощадно острото му перо стига до самия корен на болестта, която постепенно разяжда икономическата тъкан на развитите западни страни, налагащи своя модел и върху зависимите от тях държави. Индустриалната база, върху която всъщност е изградено завидното благополучие на Запада, се свива, задушена от спиралата на растящите дългове – източник на непомерни печалби за рентиерската класа.
Хъдсън обаче не спира дотук в своя анализ. Както изисква научната честност, той изследва защо днешната икономическа теория упорито и последователно заобикаля този основен въпрос. И обръща внимание върху нещо, което обикновено се премълчава, но е не по-малко тревожно от процеса на финансиализация на икономиката: в самата икономическа наука е извършена подмяна. Класическите икономисти, за които икономическата рента е централен въпрос, са изпаднали от академичните програми. Причината е, че вижданията им за просперитета на обществото са в разрез с доминиращите интереси на имотния и финансовия сектор, постигнали съвършен синхрон в похватите си за източване на реалната икономика. Фундаменталната икономическа теория, която разглежда процесите в пълнота и винаги във връзка със състоянието и развитието на обществото, е отстъпила място на ограничени проучвания, старателно избягващи всеки социално болезнен въпрос.
Особена заслуга на Майкъл Хъдсън е, че реабилитира пред българския читател дисциплината политическа икономия, която смятаме погрешно за инструмент на някогашната социалистическа пропаганда. Хъдсън напомня нещо, което би трябвало да е очевидно: политиката и икономиката не съществуват поотделно и независимо една от друга, а функционират като една система, от която се определя благополучието на цялото общество.
„Съдбата на цивилизацията“ има необичайна структура. Тя безспорно е свързана отчасти с факта, че в основата на текста стои поредица от лекции. В същото време тази организация напомня музикално произведение с вариации на основната тема – дългът, който тегли към дъното огромното човешко мнозинство и издига невъобразимо високо малък процент облагодетелствани. Това е темата, на която Майкъл Хъдсън се връща постоянно, представяйки несравнимо пълна и богата картина – с примери от древната история, с анализ на съвременните процеси и с перспективата, която те очертават за бъдещето.
Мария Кондакова, преводач на книгата Съдбата на цивилизацията“.
