За книгата
Свикнали сме да вярваме, че пътят към успеха е свързан с непрестанни усилия. Че амбициозните хора нямат право на личен живот. Че изнурителната работа означава високи резултати.
Оказва се, че това са отживели митове. Колкото по-изтощени сме, толкова по-трудно имаме значими постижения. А може би формулата на успеха не е да се напрягаме още и още, а да намерим по-лек път?
С лекота предлага практични съвети как да оптимизираме работата и живота си, така че да постигнем желаните резултати, без да прегорим. От нея ще научим как да:
- превърнем досадните задачи в приятни ритуали;
- разрешаваме проблемите, преди да настъпят;
- задаваме умерено темпо, вместо да препускаме с пълна газ;
- опростим работния си процес, отстранявайки излишните стъпки;
- направим отношенията си с другите по-лесни и приятни.
- Лекият път не е за мързеливите, а за умните. Не всяко трудно нещо може да бъде постигнато лесно, но има как да извършваме с лекота най-важните дейности.
Бестселър на Ню Йорк Таймс, Книга на годината според английския Таймс, от автора на продадената в милионен тираж Есенциализъм, „С лекота“ ще ви покаже как да постигате целите си без излишни усилия.
За автора
Грег Макюън е лектор, автор на бестселъри, както и водещ на популярен подкаст. Публикува в „Ню Йорк Таймс“, „Фаст Къмпани“, „Форчън“, „Хъф Пост“, „Политико“ и „Инк.“ Също така е сред най-популярните блогъри за „ЛинкдИн“. Давал е интервюта за „Ен Пи Ар“, „Ен Би Си“, „Фокс“ и е бил гост при Стив Харви. Грег е млад глобален лидер за Световния икономически форум. Родом от Лондон, днес той живее в Калифорния със своята съпруга Ана и четирите им деца.
Откъс
Въведение
Не всичко трябва да бъде толкова трудно
Нека ви разкажа историята на Патрик Макгинис. Той направи всичко, което се очакваше от него. Представи се добре по всички показатели. Завърши университета „Джорджтаун“. После и бизнес колежа „Харвард“. Влезе в редиците на водеща финансова и застрахователна компания.
Чувстваше се длъжен да се раздава неуморно и работеше по осемдесет часа седмично, дори и по време на ваканциите и празниците. Никога не си тръгваше преди шефа и на моменти му се струваше, че сякаш живееше в офиса.
Патрик пътуваше по работа толкова често, че авиокомпания „Делта“ го удостоиха със специален статус за редовен пътник, отличие, което беше толкова високо, че дори си нямаше име. Междувременно Патрик беше член на управителните бордове на четири компании, разпръснати на три континента. Веднъж, когато му беше лошо, той отказа да си остане вкъщи и три пъти ходи да повръща в банята по време на заседание на борда. По думите на негов колега, след последния тур изглеждал направо позеленял. Но въпреки всичко Патрик удържа фронта.
Беше възпитан, че усърдната работа е ключът към всичко, което искаш в живота. Това бе напълно в духа на Нова Англия, където вярваха, че работната ти етика разкрива от какво тесто си замесен. А като свръхамбициозен човек Патрик бе издигнал тази максима на по-високо ниво и не просто смяташе неуморната работа за ключ към успеха – за него тя беше самият успех. Той вярваше, че щом някой не стои до късно в офиса, значи работата му не е от значение. Патрик смяташе, че тези дълги работни часове в крайна сметка ще му се отплатят. Но един ден се събуди и разбра, че неговата компания е фалирала. Компанията беше AIG, а годината – 2008-а. Акциите му бяха паднали с 97 процента. Всички вечери в офиса, безбройните изтощителни нощни полети до Европа, Южна Америка и Китай, всички пропуснати рождени дни и семейни празници се оказаха напразни. През първите месеци на финансовата криза Макгинис не можеше да стане от леглото. Нощем се потеше, а зрението му беше замъглено – буквално и преносно. Месеци наред той не можеше да вижда ясно. Не беше на себе си. Чувстваше се изгубен. Беше се поболял от стрес. Неговият лекар му направи няколко теста. Патрик се чувстваше като трагичния герой на Джордж Оруел от Фермата на животните – коня Оувес, най-усърдния работник във фермата, който на всеки проблем и пречка реагираше с неизменното „Ще работя още по-усилено“ – и така, докато не рухна от преумора и не свърши в кланицата. Докато седеше в таксито на връщаше от кабинета на лекаря, Патрик сключи вид „сделка с Бог“. Той обеща: „Ако преживея това, наистина ще направя някои промени.“ Досега беше смятал, че упоритият непрестанен труд е решение на всеки проблем, но този ден той внезапно осъзна, че „пределната възвръщаемост на упорития труд всъщност бе отрицателна“. Какво тогава можеше да направи?
Имаше три варианта. Да продължи да се трепе от работа, докато наистина не се гътне. Да се откаже от амбициите и да си постави по-ниски цели. Или да намери по-лесен начин да постигне желания успех. Той избра третия вариант. Оттегли се от поста си в AIG, но остана да работи в компанията като консултант. Престана да се бъхти по осемдесет часа на седмица. Започна да се прибира вкъщи в пет следобед. Спря да отговаря на имейли през уикенда. Освен това престана да гледа на спането като на необходимо зло. Започна да се разхожда, да тича и да се храни по-добре. Отслабна с 11 килограма. Постепенно Патрик отново започна да се наслаждава на живота и работата си. Горе-долу по същото време един негов приятел започна да инвестира в стартъп компании – не много пари, а просто малки суми тук и там. Това възбуди интереса на Патрик. Той направи няколко подобни инвестиции и вложенията му се върнаха, умножени по двайсет и пет пъти. Дори в икономически трудните времена Патрик не се притесняваше за финансите си, защото не зависеше от един-единствен източник на доходи. Патрик изкарваше повече пари за два пъти по-малко работни часове от преди. И чувстваше работата си удовлетворяваща и не така всепоглъщаща. Самият той сподели: – Вече дори не го усещам като работа. От цялото преживяване Патрик научи следното: когато вече си достигнал предела на силите си, значи е време да потърсиш друг път. Ами вие? Някога чувствали ли сте се така, сякаш:
- тичате все по-бързо, но все не стигате до целта?
- искате да давате повече от себе си, но ви липсва енергия?
- балансирате на ръба на крайното емоционално изтощение, или на тъй наречения бърнаут?
- нещата ви се получават много по-трудно, отколкото трябва?
Ако отговорите с „да“ на някой или на всички въпроси, тази книга е за вас.
Тези хора са дисциплинирани и целенасочени. Те са ангажирани и мотивирани. И въпреки всичко са напълно изтощени.
Пътят на лекотата
В живота има приливи и отливи. Всичко, което правим, е подчинено на някакъв ритъм. Има време за усърдна работа и време за почивка и възстановяване. Но в наши дни много хора се напрягат постоянно, през цялото време. При тях няма ритъм, а само изнурителни усилия.
Живеем във време на големи възможности. Но по някакъв начин съвременният живот наподобява изкачването на висока планина. Мозъците ни са замъглени. Земята под краката ни е нестабилна. Въздухът е разреден и дори и най-малката крачка е изненадващо изтощителна. Може би затова е виновен безграничният ни страх и несигурност по отношение на бъдещето. А може би причината е в самотата и изолацията ни.
Или във финансовите ни грижи и притеснения. Възможно е да се чувстваме притиснати и задушени от безбройните ежедневни отговорности и задължения. Каквато и да е причината, резултатът е, че ние често се трудим два пъти повече само за да постигнем наполовина по-малко.
Животът е тежък, наистина тежък, във всяко едно отношение – може да бъде както сложен и объркан, така и тъжен и изнурителен. Разочарованията са бреме. Плащането на сметките е бреме. Обтегнатите отношения между хората са бреме. Отглеждането на деца е бреме. Загубата на близък е бреме. Изобщо има периоди в живота ни, когато всеки ден е бреме.
Нереално е да претендирам, че тази книга може да елиминира всички ваши трудности. И не я написах с цел да омаловажа вашето бреме. Написах я, за да ви помогна да го олекотите.
Книгата "С лекота" от Грег Маккюън, можете да закупите с 20% отстъпка, чрез сайта на Издателство Изток - Запад.
