"Робин Худ" с Ръсел Кроу - една различна история за принца разбойник

Pinterest LinkedIn +

Образът на горския защитник на бедните със зелено клинче и перца на шапката не оставя на мира Холивуд от доста десетилетия...

Всъщност дори ироничният поглед към него отдавна е банален, заради което мисълта за поредно подобрено технически копие на легендата, дори направено от Ридли Скот, не носи дори повей лековерен ентусиазъм у никого.

И може би точно това е причината "Робин Худ", посрещнат с хладен скептицизъм, сдържано любопитство и умерени очаквания от аудиторията, да пожъне такъв успех.

Да, всички знаехме, че петият общ проект на режисьора с Ръсел Кроу няма да е пръснал торби с пари за нищо.

От друга страна идеята да го кръстят на името на герой, който не се появява нито за миг във филма и да го насочат към широка аудитория, лишавайки го от фонтани кръв и брутално насилие въпреки средновековната дивотия, ни накара за пореден път да сведем глава пред всемогъщата криза.

Така че общо взето "Робин Худ" дойде на наклонени към минуса везни и е чудесно, че успя въпреки това с лекота да обърне резултата в своя полза.

Накратко, филмът проследява живота на Робин Лонгстрайд преди да хване гората с Веселата дружина. От безсмислените войни в армиите на крал Ричард Лъвското сърце срещу французите до достигането на управлявания от деспотичен шериф Нотингам и влюбването в своенравната местна вдовица Марион.

Трябва да се спомене, че любовта, която пламва помежду им, е от най-добрите постижения на филма, защото екранната химия между Кейт Бланшет и Ръсел Кроу бълбука от присъщите и на двамата актьори чувственост, съчетана с аристократичност, интелектуално излъчване и огнена своенравност. Добре се справят и останалите им колеги.

"Робин Худ" всъщност представлява епично разказана трагична история, в която обаче основните дилеми са човешки и земни, което е чуден мегдан както за актьорите, така и за визуалния екип.

И като стана дума за него, удовлетворяващо близо до "Гладиатор", филмът е заснет както само Ридли Скот и екипът му от режисьор на ефектите, оператор и дизайнер на костюмите могат - съвършено красиво във всеки детайл – от моралните противоречия, през битките, до селската дивотия в мръсни дрехи.

"Робин Худ" е визуален шедьовър дори ако сте имунизиран срещу патетични речи, драматично хващане на главата съпътствано от флаш-сцени от кахърното минало и кулминация с разкривено лице, вой на забавен каданс и летяща към нечия глава стрела.

Всички тези банални на пръв поглед неща работят прекрасно и мащабните гледки наистина качват оценката му с много точки нагоре.

Единствената дупка във въздействието като че ли е музиката на Марк Стрейтенфелд, която бихме описали като опит за драматично оркестриране на позаспали цигулки.

И след всички добри думи дотук като факла в нощната Шеруудска гора свети въпросът има ли смисъл безкайното преживяне на сюжети, герои и теми в потопения от рециклирани бози Холивуд.

Отговорът е за вас. 

АвторЕлена Пенева, [email protected]

Get the Flash Player to see this player.
Сподели.