Стефани Стори е авторка на зашеметяващия дебютен роман „Маслени бои и мрамор: роман за Леонардо и Микеланджело“. Той е преведен на шест езика и се разработва като игрален филм от „Пайъниър Пикчърс“. Когато не пише художествена литература и не продуцира телевизионни предавания, тя обикновено пътува по света със съпруга си – актьор и комедиен сценарист, носител на награда „Еми“ – в търсене на следващата си история.
Таванът на Сикстинската капела на Микеланджело е един от най-емблематичните шедьоври на Ренесанса. В „Рафаело, художник в Рим“ Стори разказва за неговото създаване през очите на най-яростния съперник на Микеланджело – младия, красив и брилянтен художник Рафаело. Останал сирак на единадесет години, той е твърдо решен да спази обещанието, което е дал на баща си на смъртния му одър – да стане най-великият художник в историята. Ала за да бъде най-добрият, Рафаело трябва да победи легендарния Микеланджело Буонароти. Когато папа Юлий II поканва и двамата художници в Рим, те се изправят един срещу друг – Микеланджело изписва Сикстинския таван, а Рафаело декорира с фрески покоите на папата. Докато се стреми към съвършенство в живописта, Рафаело се бори със своите вътрешни демони: отчаяната си амбиция, парализиращия страх от несъвършенството и неизменната си самота. През това време той заговорничи с кардинали, проправя си път сред руините на древния Рим и се влюбва в дъщеря на хлебар, станала проститутка, която се превръща в негова муза.
„Над 25-годишните изследвания на италианското ренесансово изкуство придават дълбочина на историята и я изпълват със завладяващи подробности за хората и процесите, а живописната проза на Стори със сигурност ще зарадва любителите на изкуството и почитателите на исторически романи“. – Буклист
Книгата съдържа 288 черно-бели и 48 цветни страници.
336 с., твърда корица.
Откъс
Пролог
Защо Микеланджело винаги става герой?
„Мизерстващ скулптор, без подготовка в изкуството на стенописа, принуден от своенравен папа да изостави любимия си мрамор и да изрисува някакъв жалък таван, преодолява огорчението и пречките и създава божествен шедьовър...“
Sì certo, вие сте развълнувани от историята. Трогнат съм от това.
Обаче не вярвате, че той е изрисувал този таван, като е лежал по гръб, нали? Как се е промъквал навътре и навън, като тялото му е било само на една ръка разстояние от тавана, без да размазва боята през цялото време? И как се е премествал? Като е мърдал насам-натам лопатките и задните си части? Може би веднъж или два пъти, когато се е сблъсквал с някоя особено остра извивка на спандрел, той е нямал друг избор, освен да легне по гръб за няколко минути, но нека веднага да погребем този мит. Микеланджело е рисувал като всички нас – изправен. Не ми ли вярвате? Вижте собствените му рисунки. Той е скицирал себе си, рисувайки този таван, с отметната назад глава, протегната над главата ръка, стоящ на краката си. Така че не, Микеланджело не е бил някакъв покорен герой, принуден да лежи по гръб от непреклонен папа.
Не му се сърдя за тази история. Иска ми се само да се бях сетил за нея.
Кажете ми, per favore, че не вярвате, че мразеше да рисува. Да, Микеланджело често повтаряше лъжата като Никейския символ на вярата, но това не я прави истина. През четирите години, в които рисуваше в Сикстинската капела, без изобщо да вае мрамор, той продължи да подписва писмата си с „Микеланджело, скулптор в Рим“, сякаш толкова много мразеше да рисува, че не можеше да се нарече художник. Обаче влизали ли сте в Сикстинската капела в някоя тиха вторнична сутрин и гледали ли сте онези цветове? Santa Madonna, какви цветове. И вие ли бяхте развълнувани до сълзи? Сега ми кажете, че е могъл да нарисува такова нещо, докато го е мразел. Това ли казвате на децата си? Намерете нещо, което мразите, насилете се да го направите и хоп – шедьовър!
Знам какво говорят хората за мен. Казват, че Рафаело Санти от Урбино е идеалният придворен: учтив, великодушен, смирен. Казват, че съм се родил с толкова щастливо лице, че нищо не ме безпокои. Казват, че привлекателната ми външност отразява вътрешната ми красота. Казват, че талантът ми идва отвътре, че всичко ми се удава лесно. Ала не ме лишавайте от моята човечност, защото ме бива да играя роли. Обзалагам се, че вие също го правите, понякога се усмихвате дори когато се чувствате зле, така че не ми оспорвайте тази основна човешка способност. В реалния живот никой не може да бъде толкова великодушен, лоялен и чаровен, на какъвто се преструвам. Никой.
Представяте си ме, ако изобщо си ме представяте, така, както ме описва той, нали? Стоящ на заден план, лесен за забравяне, лесен съперник за побеждаване. Когато погледна назад към онези години, аз също си представям събитията така, както ги разказва Микеланджело – той в центъра, аз в ъгъла.
Пресвета Богородице, това правя, нали? Всичко, което той прави, е да се превърне в герой на собствената си история – мога ли да го обвинявам за това? – но защо упорствам да го направя герой в моята? Как мога да очаквам някой друг да каже, че съм най-великият художник в историята, ако аз самият не мога да го кажа? Има ли версия, в която аз да бъда героят? Или всеки път той се оказва победителят?
Книгата „Рафаело, художник в Рим“, от Стефани Стори, можете да закупите с 20% отстъпка, чрез сайта на Издателлство Изток - Запад.
