За Натан вече нищо не е черно-бяло. Той вече е рабрал, че от любовта до омразата има само една крачка, но все още не е открил отговор на въпросите си. Финалът на трилогията, с която Сали Грийн покори света на фентъзито, е непредвидим и разтърсващ.
Причината да се влюбим в романите на Сали Грийн още от самото начало на трилогията е най-вече тяхната различност. Британската писателка безцеремонно пренебрегва всички жанрови клишета и създава един толкова реалистичен свят, че на моменти дори забравяте, че четете фентъзи.
Първата книга от трилогията – "Полулош" – е преведена на повече от петдесет езика и държи два рекорда в Книгата на Гинес – за "Най-превеждана книга от дебютиращ автор преди публикуване" и "Най-превеждана книга за деца от дебютиращ автор преди публикуване".
В света, който описва Грийн, никой не е само добър или само лош, истината често е болезнена и всеки успех, всяка победа има висока цена. Натан е син на Бяла вещица и Черен магьосник. Той е единственото такова дете. Това обаче не е единственото, което прави Натан различен.
Дори след като получава трите дара и открива дарбата си (специфично умение, което всеки магьосник притежава, но развива едва след като навърши 17 години), той продължава да е все така черно-бял. Освен това е адски ядосан.
След смъртта на баща си Натан получава дарбите му, но онова, което е направил, за да ги придобие, го кара да сънува кошмари непрекъснато.
Предателството на Аналис (момичето, което е обичал) го кара да се чувства още по-гневен и единственото, за което може да мисли, е отмъщение.
Всъщност той толкова е обсебен от тази мисъл, че е на път да загуби и малкото приятели, които са му останали. Съюзът, чиято цел е да сложи край на тираничното управление на Соул, е почти разрушен след претърпяното поражение. Целта им – равни права за Белите, Черните и нечистокръвните –изглежда все по-непостижима.
Единственият път към победата минава през Натан. Ако той успее да овладее дарбите на баща си и ако намери амулета на Варда, чиято сила ще го направи неуязвим, Съюзът има шанс за победа. Само че когато притежаваш толкова много сила и изпитваш толкова много гняв, е много по-лесно да изгубиш контрол над самия себе си.
Натан все по-често се връща към малкото време, което е прекарал с баща си, най-могъщия Черен магьосник на своето време, и постепенно започва да осъзнава колко много прилича на него. Дали черната му страна все пак няма да надделее? Дали след като е взел дарбите на баща си, ще стане като него? Дали Аналис наистина го е предала и дали изобщо го е обичала?
Отхвърлен още като дете само защото е различен, Натан постепенно започва да осъзнава, че отношението към него никога няма да се промени, но силата му го прави еднакво ценен и за приятелите, и за враговете му. А онова, което самият той иска, спокойствието, за което мечтае, трябва да бъде пренебрегнато в името нещо много по-важно.
"Полуизгубен" е динамичен, стискащ за гърлото и абсолютно непредвидим роман, брилянтен финал на трилогията. Брутално реалистичен и наситен с магия, задаващ въпроси, чиито отговори всеки трябва да открие сам за себе си.
